Ако има човек, който да знае днес всичко за българското малцинство в Румъния, за българските места в Букурещ и в Румъния като цяло, за проблемите, с които се сблъсква то днес, това е банатският българин Лука Франциск Велчов. Посвещава живота си на българската кауза в Румъния, за която работи от повече от 70 години. Тази година навърши 85 години. На българите в Румъния, на историята им той отдава сили, време, изключителни възможности и не на последно място голямото си сърце.

Любознателна, търсеща личност, учител, публицист, историк, преводач, получава днес заслужено признание; впечатлява с външността си, с поведението си, с езика си, за който един български вестник написа, че е “чист като молитва”. Тези и други причини ни накараха да се обърнем към обичания и уважавания Лука Велчов за кратко интервю, за да Ви представим биографията на една впечатляваща българска личност, на един бележит и неуморим банатски българин в Румъния в наши дни.

Проф. Лука Франциск Велчов е роден на 8 октомври 1933, в село Дудещи Веки, (Стар Бешенов), окръг Тимиш, Румъния, в едно родолюбиво банатско българско семейство. Завършва първоначалното си образование в родното село (1941-1945); след това отива да учи в Тимишоара. Една година в престижния Колеж “Лога” от града, една година в Педагогическата гимназия, една година в 6-та гимназия от Тимишоара (1945-1948). През 1949 година го намираме вече в Букурещ, в известното Българско Педагогическо Училище (1949-1953). В същото, в което и великият Ботев е учил българчета и което е носело името на българския революционер и поет. Този период има изключително влияние върху младия банатски българин, дошъл да учи в голямата столица. Тук негов учител е известния Пирин Бояджиев, друга емблематична личност за българите и българщината в Румъния.

На следващата година е приет в Букурещкия университет, специалност славистика и българска филология (1953-1958). Завършва отлично и веднага се връща в родното си село, Стар Бещенов, с мисия – да научи младите банатски българи литературен български език. В периода 1958-1959 е заместник директор на гимназията в селото. Но спомените от Букурещ и съдбата го връщат обратно в големия град, където става учител в българското училище (1959-1961). В този период участва активно в разработването и издаването на учебниците по български език от II – VIII клас. Работи след това и в румънски училища, като учител по румънски и руски език. В продължение на осем години е директор на 91 гимназия в Букурещ (1961-1969). Учител по румънски и руски е в 72 гимназия, от 1969 г. до 1973 г. до пенсионирането си, през 1989 година, работи като учител по румънски в 199-та букурещска гимназия (1973-1989). Пенсионира се преждевременно “за да се отдаде на българската кауза в Румъния” - както сам споделя.

През 1990 е основател на Българското Културно Дружество в Румъния и негов председател. Тази асоциация се разраства много и през 1992 г. става председател на Дружеството “Братство” на българите в Румъния, което има многобройни регистрирани в съда филиали: Асоциация “Седянка” в село Брънещ, близо до Букурещ; Асоциация ”Седянка” в Бъйлещ, окръг Долж; Асоциация “Дружба” в Бълени, окръг Дъмбовица; Асоциация “Заедно” в Търговище, окръг Дъмбовица; “Единство” от Констанца; “Единство” в Тимишоара; Асоциация “Христо Ботев” в Александрия; както и организации в Бръйла и Кълъраш и др. Също така, участва активно в учредяването на други организации на българите в Румъния, предимно в южната част и Молдова.

Съгласно предвижданията на румънскката Конституция, започвайки от 1989 година, след промените, българското малцинство има свой представител в Парламента - депутат. В периода 1996-2000 г. този мандат е бил излъчен от “Братство”, с председател Лука Велчов. Но само след две години, през 1998, той е отстранен от тази длъжност и изключен от дружеството, вследствие вътрешни спорове и не само. В първите две години (1996-1998) успява да развива обаче богата публицистична дейност, предимно във вестника на дружеството – “Българска Зорница”, подготвя брошури и др. Заедно със свои привърженици се връща след това в Българското Културно Дружество в Румъния (2000), като секретар. Дружеството се разраства и се превръща в днешния Демократичен Съюз на Българите в Румъния (ДСБР). От тогава до днес, с малки прекъсвания, е председател на ДСБР, със седалище в центъра на Букурещ. За “Братство” почти нищо не се знае вече днес, 20 години след преломния момент. Всичко зависи от хората...

От издателската дейност на проф. Велчов е редно да споменем следните заглавия:
1. „66 легенди събрани от Лука Велчов“, 1996
2. „Букурещ – места и личности на българската емиграция през Възраждането“ (2007, на румънски език).
3. „Свищовски възрожденци в Букурещ“, 2009
4. „Незабравените габровски възрожденци в Букурещ през XVIII – XIX век“ , 2012
5. „Букурещ отблизо – по пътеките на българските възрожденци и ...не само – 175 години от рождението на Васил Левски“. Издателство Waldpress - Тимишоара, 2013
6. „Букурещ отблизо – по пътеките на българските възрожденци и ...не само – научнопопулярен очерк“. Издателство Изток-Запад – София 2016

Понастоящем работи върху две книги: 1. Шуменски възрожденци в румънските кяжества през XVIII- XIX век - Браила, Галац, Констанца, Бузъу, Кълъраш, Букурещ, Гюргево и Брашов - 2018.
2. Европейски герой, оспорван от четири държави – Стефан Дуньов – 2018.

Добавете коментар