Банатската българска книжовна норма безспорно е забележителен факт и високо постижение на културния живот на българския народ и конкретно на българската диаспора, оформила се в политико-географската област Банат в първата половина на ХVІІІ век. Тя е резултат от културното единение на българите от Чипровско и от централна Северна България, намерили там спасение от националния и социалния гнет в Османската империя. В един момент на съществуването си, в средата на ХІХ век, общността е изправена пред нарастваща реална опасност от загуба на българската си същност и дори на римокатолическото си вероизповедание и асимилация, вследствие на процесите, развиващи се в тази част на австрийската империя. Тогава в духовното и културно средище на общността се ражда и разпространява нейната специфична книжовност. Създателите са винганските учители начело с Йозо Рил и Иван Косилков. Като цяло съществуването на тази книжнина носи много силен положителен заряд, но има и някои противоречиви моменти.
Първият е спорът за началото на банатската българска книжовност. Най-често за рождена година се посочва годината на излизането от печат на „Balgarskutu pravopisanji” - 1866 г. Доколкото отпечатването е чисто технически, лишен от творчество и нямащ връзка със съдържанието процес, това е несправедливо към авторите, трудили се две години и завършили работата си година по-рано. Губи се и връзката с възложилия и одобрилия целия проект за банатска българска книжовност духовен баща, Чанадския епископ Александер Боназ.
Всепризнатия главен автор на „Balgarskutu pravopisanji”- Йозо Рил категорично е определил това начало. В увода на своето творение той помества откъс от отворено писмо до самия него, публикувано в унгарския вестник „J döк” в броя от 8 август 1865 г, в което писмо някогашният бешеновски капелан и негов съмишленик Имре Берец пише, че „…се научил, че епископът вече одобрил приетия от българските учители във Винга български правопис.” Съвсем естествено за онази епоха, епископската благословия дава от най-високото възможно за случая ниво морално и юридическо право на съществуването на новата, собствена, духовна опора на банатските българи. При липсата на други документи, това свидетелство определя първите дни на м. август 1865 г. за начало на българската банатска книжовност.
Вторият спорен момент е названието на книжнината. По силата на навика и упорството, вътре в общността като правило се говори за „палкѣнско” писмо и „палкѣнски книги”. Употребата на това диалектно название, особено в официален план, е неиздържано от доста гледни точки:
- то е нелогично от религиозна гледна точка след положените усилия и жертвите за въвеждането на средновековните павликяни-еретици, както ги нарича архиепископ Петър-Богдан Бакшев, в лоното на майката римокатолическа църква преди повече от три века;
- създава разделение от писмеността и книжовността на останалите българи, а и личностно от самите българи, и ако това изглежда на пръв поглед безобидно в чуждото етническо обкръжение извън България, то в самата България носи негативи. А скоро имахме един много напреднал, печален опит на основата на названието палкѣнски език да се отдалечат от корените си нашите сънародници от Войводина;
- банатският български книжовен език е основан на източнородопския рупски говор на северните павликяни, но е по-близо до винганския диалект с някои заемки от западния чипровски говор, а по традиция, останала още от първите години на заселването си, вингани, за разлика от събратята си от Бешенов, по-често се самоназовават българи. Наричайки езика „палкѣнски”, а не български, несправедливо и непризнателно оставяме в забрава основоположниците на банатската българска общност – чипровчаните. А търсейки помощ за въстанието си из цяла Централна и Източна Европа, те са се представяли и са били приемани не другояче, а като българи от великото Царство България.
В последните месеци, в процеса на подготовката на честването на 150-годишния юбилей на банатската българска книжовност, се появи и проблемът къде и на коя точно дата да бъде отбелязан от цялата общност. По субективни причини беше определен Стар Бешенов и съвместяване с празника на българската просвета и култура 24 май-празника на нашето АБВ, както е написал дядо Вазов. И веднага се появяват няколко неудачи:
- няма приемливи оправдания и извинения за изключването на Винга - люлката на банатската българска книжнина от такива тържества;
- не е удачно съпоставянето на славянската гордост – кирилицата с нейната алтернатива –латиницата на един същи масов празник. Това създава сериозни основания за дезориентация, особено на децата - основен субект на празника. Освен това в официалната българска езикова наука има и доста отрицателни оценки на банатската българска латинска писменост. Например, големият учен проф. д-р Симеон Дамянов пише на стр. 21 в своето представяне – Любомир Милетич и неговите проучвания за българите в Седмиградско и Банат на изданието „Изследвания за българите в Седмиградско и Банат”: „Ако банатските българи не заживяват с нас еднакъв духовен живот, това се дължи да голяма степен на обстоятелството, че католическият клир налага латинската азбука…” . Определено критично!
- честването на Юбилея на банатската българска книжовност на 24 май не е съобразено и с местната традиция на Винга, в която от самото й съществуване е определен за празник на селището 1 август, денят на получаването на тържествената Грамота на град Терезиополис от кралица Мария Терезия, а основаването на банатската българска книжовност е до голяма степен равно по значение, но духовно, събитие в нейната история и можеше двата празника да се съчетаят.
Предложените до тук аргументи и оценки не бива да нарушават духа на следващите празнични дни, но трябва да се имат предвид за след това и да се направи всичко възможно за компенсиране и поправяне на допуснатите грешки. Отговорността за това е на всички ни и най-много на тези, на които сме гласували доверие да бъдат наши водачи. Всички ние сме част от една изключителна общност с богата и горда многовековна история. Длъжни сме да намерим сили да преодолеем всякакви мъчнотии и лична суета на временно пребиваващи на земята и в името на паметта на славните ни прадеди и самочувствието и бъдещето на нашите деца и внуци и техните потомци да се обединим около вечната българщина.
21.05.2015 г.
гр. Враца
Александър Антонов Лавров
Какво пречи събитието да се отбелязва август, а така също и да се празнува на 24 май.
Защо другите доводи са за 24 май, макар че привидно апелират за август?
Е ми книжовна норма е на един народ. А този народ празнува просвещението именно на 24 май. 24 май трябва да се превърне в обединител на книжнината, а не да се поставят нови разделителни линии.
...
Винга и Бешнов...за по-голяма част от нас Бешнов е родословната люлка на тези които се определят като палкене...да, да както народа на България се определя като българи въпреки по-ясно изразената му принадлежност към славяните.
Винга е институция която с акта на кралица Мария Терезия, духовенството, дирята в европейската история...е непоклатима на своя пиедестал.
Неуместно е противопоставян ето както на 24 май на август, палкенството на банатското така и Бешнов на Винга.
Празника е на 24 май в СТАР Бешнов, а непреходната и съкровенна дата е в УСТОЯ Винга.
Езика, езика е палкенски. Диaлект който няма общо с Чипровци и съответно Винга, като произход, така да го нарека.
Спойката между език и книжовна норма са хората в Банат, българите.
Две чествания, та ако ще и да не са официaлизирани от правителство са си два празника.
Май месец като по-обемен празник на българската просвета и култура (а част от нея е и Банатската кножовна норма), и август като споменателно честване на Банатската книжовна норма, строго и академично.
Винга, минавам в района два три пъти годишно и нищо не зависи от мен.