ВЪЗПОМЕНАНИЕ

На 10 април  2015 година честваме сто години от рождението на баща ни проф. д-р Карол Телбизов. Колегите му от Варненския Икономически Университет (дълги години под наименованието ВИНС) бяха на мнение, че той е един от последните учени енциклопедисти - правист, историк, етнограф.

Заедно с майка ни Мария Векова те написаха и издадоха богато илюстрирани научни трудове, посветени на културата и традициите на банатските българи. Основните са “Народната носия на банатските българи” (излиза през 1958 година, издание на БАН) и Сборника умотворения под заглавие  “ Традиционен бит и култура на банатските българи” (1963 г., издание на БАН). Тези книги целят съхраняването на богатото наследство на нашите деди и са скромен принос към многовековната култура на колоритната банатска общност.

Професор д-р Карол Телбизов е почетен гражданин на град Чипровци от 1985 година възоснова на заслугите му за изследването на историческото минало на Чипровския край и за усърдна обществена дейност за поддържане на националното съзнание на преселените в Банат чипровчани.
Банатските българи  с почит към многостранната му книжовна, просветна и научна дейност  издигнаха през 2011 година паметник на проф. Телбизов в родното му място Стар Бешенов.

Снимка: Паметникът, открит в Стар Бешенов през 2011 година


Накратко ще разкажем за нашия род, за който имаме предимно младежки спомени, и които изминалите 45 години не са заличили, дори напротив: те са моста към нови срещи с банатската култура.

Когато говореха за дядо  ни Иван Телбис, роден през 1894 година – бащата на проф. д-р Телбизов – винаги уточняваха и  допълваха Грасула. Този прякор може би идва от факта, че някой от предшественниците ни са били едри хора, но нашия   дядо беше среден на ръст, здравеняк и благ човек. Баба ни Ана Пиркова, родена през 1896 година, беше много работлива и тиха, но по характер упорита и уравновесена.

Баща ни Карол е роден в Стар Бешенов на 10  април  1915 година, но точно тогава дядо ни е бил още на фронта. Радостта на баба ни трябва да е била огромна, когато е видяла, че дядо ми оцелял и здрав, е прегърнал няколкомесечния си син. Чичо ми Гюра, брат на баща ни, е роден две години по- късно. Семейството се е издържало със земеделие и са живяли  бедно, но в разбирателство. Баща ни споменаваше за сладкодумния си дядо Гюка, който е бил преселник в България до 1896 година и се е върнал в Баната да отгледа сирачетата на починалия си брат.  За жена му баба Франа (Франка Велчов) сме чували, че е била известна билкарка и е знаела цяр за много болести. Дядо Гюка е разказвал на децата за България, за велики царе и славни битки и от буквар ги е учил на книжовен български език. Баща ни Карол, надарен със завидна памет, запазила се до последните му житейски дни, още от малък е бил много любознателен, обичал е училището и книгите и е учил с лекота. Когато ни разказваше за Стар Бешенов, не пропускаше да разкаже нещо и за "шкулата" (училището) и за любимите си учители.

Баща ни Карол (тогава Телбис) продължава образованието си в Тимишоара в католически лицей. Там обучението е било на унгарски език и е давало солидни познания и по история, по литература и по класическите езици.  След завършване на гимназията, той следва в Юридическия факултет на Университета в град Клуж (Румъния), където се дипломира като юрист. Още като студент в първи курс, насърчаван от будни млади банатчани, Карол се захваща да издава вестник за банатската общност. Първият брой на Banátski balgarski glásnik  (Банатски български Гласник) излиза през март 1935 година в Тимишоара и години наред е бил единственият вестник на палкенски език. Карол лично е посещавал банатските семейства в българските села в Банат и ги е абонирал за вестника и е бил със сънародниците си в постоянен непринуден контакт. Бил е добре дошъл във всяко семейство и е помагал и със съвет и с услуга и  макар и млад – двайсетгодишен – е имал доверието на банатчани.

СНИМКА – Карол Телбис с първия брой на Banátski Balgarski Glásnik (1935г.)


След дипломирането си в реномирания румънски университет, той продължава квалификацията си в България, в Софийския университет и през 1942 г. получава  титлата „Доктор на правните и държавни науки“. В България ползва фамилното  име Телбизов.

Майка ни Мария (1920 - 2014) е от Винга. Тя е завършила немски колеж в Тимишоара. Дядо ни Перко Веков е бил търговец и е имал  магазин за платове на главната улица във Винга. Винганци все при него пазарували, защото бил услужлив и веселяк. Баба ни Стефка е била от унгарски произход и с трите  си дъщери - Юстина, Мария и Йолан е говорила и на унгарски, а с нас внуците само на палкенски. Като деца помним колко задружно беше семейството ни и колко незабравими летни ваканции сме били заедно и с роднините ни по майчина линия. Чичо Тунчо (Антон Лебанов, юрист и журналист, сътрудник и редактор на Банатски Български Гласник) беше съпруг на леля ми Юстина. Понеже след 1943 година се установиха в София, поддържахме с тях непринуден контакт и имахме възможност дълги години да слушаме лични спомени за Винга, за Баната и да четем лиричните стихове на Антон Лебанов. С братовчедките ни кака Иванка и Стефка сме и днес в пряк контакт.

Но нека се върнем във времето: Майка ни Мария с огромно желание се е записала да следва  немска филология в София през 1939 година и  много бързо е обикнала живота в българската столица. И до миналата година споделяше с нас младежките си спомени от студентските години.

Баща ни Карол и майка ни Мария сключват граждански брак през военните години в Бърдарски геран (през пролетта на 1944 г.) след като семейството на дядо Иван Телбис - Грасула се е преселило и установило в България. С последната вълна на преселниците през 1943 година пристигат в България много наши близки роднини – баба и дядо, чичо и нана и братовчеди и се установяват в Бърдарски геран. Получават хубави къщи, малко земя и започват  в родината нов живот.

СНИМКА-  Грасуловите с банатска носия в Бърдарски геран (седнали дядо Иван и баба Ана, пред тях братовчед ни Карчи, от ляво нана Нацка, чичо Гюра, баща ни Карол и майка ни Мария)

Родителите ни Карол и Мария кратко време живеят в София, а през 1946 г. се установяват за цял живот във Варна,  след като баща ни става там доцент по право в Университета (по-късно Висш Институт за Народно Стопанство, ВИНС). От 1951 година – едва на 36 години  - д-р Карол Телбизов става там редовен професор и преподава право почти  40  години на всички випуски в Университета.

Майка ни беше преподавател по немски и унгарски език в Полувисшия Институт по туризъм във Варна до 1983 година. Много си обичаше професията и е разказвала и на колегите си и на студентите си за Баната, за традициите на банатските българи и за тяхната уникална култура.

Ние, авторите на тези спомени, сме децата на Карол и Мария. Петър е роден през 1947година, а Ани през 1952 година и сме били винаги гордост на родителите си през ученическите си години като отличници.
Петър завършва физика в Университета в Ленинград (1971), Ани завършва математика в Университета в Будапеща (1977). През летните месеци всички се събирахме във Варна и отделяхме време за срещи с роднини и приятели.

Нека представим роднините от Грасуловия род:

Чичо Гюра се оженва за нана Нацка Рокова в Стар Бешенов и там им се ражда сина Карол. Те се преселват в Бърдарски Геран през 1943 г.и там  се ражда дъщеря им Ана (Мичето). Братовчед ни Карол и братовчедката ни Мичето са завършили висше образование във Варна и семейството им живееше в Бърдарски геран.


За нас Бърдарски геран беше едно място, където през ученическите ни години, предимно през летните ваканции, ни посрещаха мили хора - близки и далечни роднини, съседи. Тук се докоснахме до света на Баната, тук научихме и обикнахме палкенския език, тук ни гощаваха (пощуваха) с питчета и с крофличета и тук слушахме приказките за Миш-мишанка и за петела с крайцарете. Баба ни Ана ни ги разказваше, докато си чешеше дългата плитка преди лягане. Тя ни научи и да пишем на палкенски и кореспондираше с нас най–редовно, когато следвахме в странство.

Бърдарски геран беше мястото на безгрижните детски игри  и ни напомня за  гостоприемните и работливи хора, за които сега – вече с побелели коси - мислим с уважение и почит.

През зимните месеци, след коленето на прасето, идваше колет с нашенски вкусотии - маюшка, кървавица, джумерки и крофли. Кошницата беше плетена от широки ленти, с зашит плат отгоре, на който беше написан адреса с химически молив.

Нека продължим с братовчедите ни, с които заедно пътувахме за Бърдаре и имаме много общи спомени, а по-късно и със семействата си не пропускахме да се видим поне един път в годината.
Братовчед ни Карол се ожени за кака Христина (състудентка от Варна), имат две дъщери - Надя е икономист, Даниела е юрист-съдия в Стара Загора.
Братовчедка ни Ана се омъжи за Кирчо (учител по математика), те имат син Гошо, който завърши инженерство. Те живеят във Враца.

Грасуловия род в София и Будапеща:
Петър Телбизов, доцент по лазерна физика се ожени за Мирослава Ранкова,  архитект. И двамата са защитили дисертация в Ленинград.Те имат дъщеря Каролина, кръстена на дядо си Карол, която е  завършила медицина. Работи като очен лекар в София. Заедно със съпруга си Камен имат две момиченца Мира и Нина.
Ани Телбизова се реализира като специалист по информатика и се омъжи за Йеньо Берталан, по професия  машинен инженер, и се установяват в Унгария. Двете им деца Габор и Анна-Мария са завършили Техническия университет в Будапеща. Цялото семейство многократно е посещавало роднините в Бърдаре и пази мили спомени от тези срещи. Семейството на чичо Пъкьо (братовчед на баща ни) и нана Ана-Мария Живкови, синовете им Иван и Петър бяха винаги много гостоприемни и с гордост ни развеждаха в двора. С тях и до ден днешен сме в контакт и при следващото ни гостуване в Бърдарски геран пак ще се видим.

В заключение нека да споделим, че родителите ни Карол Телбизов и Мария Векова работиха упорито, когато нямаше още компютри, в години, когато в чужбина се пътуваше по-трудно и още нямаше информация в интернет. Ровили са се със седмици в архиви и библиотеки в Румъния и в Унгария, преработвали са документи от латински, немски, унгарски, румънски и български. Помним, че в къщи писаха едновременно и на две пишещи машини и най-активно работеха през летните месеци, когато нямаха лекции в Университета  и в Института. Ние децата пазихме тишина, но бяхме първите, които четяхме с интерес всичко написано, най-напред ръкописите, а после и печатаните книги и статии.


Снимка: Трите основни научни труда, посветени на банатската култура

Нашите родители бяха много грижовни, трудолюбиви и обичаха и ценяха традициите. С вълнение и благодарност се прекланяме пред делото им и паметта им.


Спомени от Ани и Петър Телбизови, публикувани през 2015 година

Коментари  

#1 Александър Лавров 07-04-2015 10:57
Ползвал съм изследвания на проф. К. Телбизов, най-бележития банатски българин на нашето време, и се прекланям пред големия учен и патриот на майка България и радетел за каузата на нейните банатски чада! Спомените са написани от сърце. С авторите сме от едно поколение и събудиха скъпите ми детски спомени от родното Асеново.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови