В монографията на Пенка Пейковска "БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ В УНГАРИЯ ПРЕЗ ХІХ-ХХ ВЕК. Миграции и историко-демографска характеристика", издание на Институт за исторически изследвания при БАН, София, 2011, 400 с., ISBN 978-954-2903-07-9, намираме интересни данни за банатските българи.

Препоръчваме я на всички приятели на банатските българи!

Монографията е посветена на българските общности в Унгария - банатските българи (до 1920 г.), българските градинари (до 1920 г.), студенти (до 1944 г.) и интелигенция (до 2000 г.). Представени са демографските им характеристики и някои социално-антропологически аспекти на тяхното развитие през ХІХ и ХХ в.: структури по пол, възраст, вероизповедание, брачност, заетост и занятие, грамотност и образование, както и тяхната идентичност, интеграция и асимилация през призмата на количествени показатели за билингвизъм, етнически хетерогенни семейства, гражданство и др. Проследени са трудовите сезонни, детски и образователни миграции на българското население между България и Унгария, вследствие на които те се формират и попълват, с цел да се направи принос към историята на движенията на населението между Балканите и Централна Европа.

Съдържание

Предговор
1. Миграции на българско население между България и Унгария и демографско развитие на българските общности в Унгария, 1880-1910 г.
1.1. Извори и методи на изследването
1.2. Численост и реемиграция на банатските българи
1.3. Численост и миграция на българските градинари-гурбетчии към Унгария
1.4. Териториално разпределение на българските общности в Унгария
1.5. Стуктура на българските общности в Унгария по пол, възраст и брачност
1.6. Структура на българите в Унгария по вероизповедание
1.7. Грамотност и двуезичие сред българските общности в Унгария
1.8. Заключение.
1.9. Приложение 1. Брой на населението в Унгария по матерен език български (вкл. крашованите), по българско гражданство и по месторождение в България, 1880-1910 г.

2. Историко-демографска характеристика на българската общност в Будапеща, 1880-2001 г.
Приложение 2. Брой и относителен дял на населението на Будапеща по матерен език български, според районирането на столицата в съответната година, 1910-2001 г.

3. Детска миграция от България към Унгария, детски труд, пол и образование при децата в будапещенската българска общност (до 40-те години на ХХ в.)
3.1. Задачи, извори и методи на изследването
3.2. Детска възраст (в унгарската демографска практика), задължително образование и правно регулиране на детския труд в Унгария и България
3.3. Детската миграция от България към Унгария според данните от преброяванията на населението в Унгария
3.4. Модели на детска миграция в светлината на личните житейски истории на българи в Унгария и на данните за месторождение на учениците от българското училище в Будапеща
3.5. Българско държавно училище в унгарска образователна среда
3.6. Произход на учениците от българското училище в Будапеща
3.7. Посещаемост на българското училище в Будапеща
3.8. Пол и образование при учениците от българското училище в Будапеща
3.9. Мобилност, бедност, труд и успеваемост на учениците от българското училище в Будапеща
3.10. Изводи
3.11. Приложение 3. Регистър на учениците в Българското народно училище в Будапеща, 1917/18-1936/37 г.

4. Българската студентска миграция в Унгария през втората половина на ХІХ в. и първата половина на ХХ в.
4.1. Цели, извори и методи на изследването
4.2. Унгарската образователна политика за интегриране на националностите и приемът на банатски българи в унгарски университети и висши училища
4.3. Балканската културна политика на (Австро-)Унгария и привличането на български студенти в унгарски университети и висши училища
4.4. Унгарската образователна политика през междувоенния период и приемът на български студенти
4.5. Динамика на студентската миграция от България към Унгария от учебната 1918/19 до учебната 1943/44 година
4.6. Профил на студентския миграционен поток от България към Унгария по специалности от учебната 1918/19 до учебната 1943/44 година
4.7. Привилегиите на българските студенти в Унгария като миграционен фактор
4.8. Изходни точки на студентската миграция от България към Унгария, социален произход и кариерно развитие на мигрантите
4.9. Заключение
4.10. Приложение 4. Регистър на българските студенти в Унгария през втората половина на ХІХ в. и първата половина на ХХ в (до учебната 1943/44 година)
4.11. Приложение 5. Регистър на българи-ученици в средни училища в Банат, 1867-1918 г.
 
5. Демографско развитие, етническа идентичност и интеграция на българската общност в Унгария, 1920-2001 г. 
5.1. Задачи и извори на изследването
5.2. Численост и миграции на българите в Унгария при промяната на унгарските граници през войните
5.3. Миграция на българско население към Унгария през междувоенния период в контекста на изпращаща и приемаща страна
5.4. Териториално разпределение, структура по пол, възраст и брачност, и етническа идентичност на българската общност в Унгария през междувоенния период
5.5. Национализацията и последната миграция на български градинари към Унгария през 50-те години
5.6. Гражданство и идентичност сред българите в Унгария през втората половина на ХХ в.
5.7. Промени в структурата по пол и възраст, в трудовата активност и професионалния облик на българската общност в Унгария в края на хилядолетието
5.8. Демографски показатели за етническата и културната идентичност на българите в Унгария
5.9. Заключение.
5.10. Приложение 6. Брой на населението в Унгария по матерен език български по статистически региони и окръзи според унгарските преброявания през 1920, 1960, 1990 и 2001 г.

Извори и литература

Списък на таблиците, графиките и картите

Показалец на старите и новите названия на срещащите се в труда селища, останали извън границите на Унгария след 1920 г.

 

Добавете коментар


Родовата памет на банатските българи

Родовата памет на банатските българи Родовата памет на банатските българи

Разбери повече тук

Кулинарно

Традиционни банатски рецептиТрадиционни банатски рецепти

Виж тук рецептите на банатчаните