В монографията на Пенка Пейковска "БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ В УНГАРИЯ ПРЕЗ ХІХ-ХХ ВЕК. Миграции и историко-демографска характеристика", издание на Институт за исторически изследвания при БАН, София, 2011, 400 с., ISBN 978-954-2903-07-9, намираме интересни данни за банатските българи.

Препоръчваме я на всички приятели на банатските българи!

Монографията е посветена на българските общности в Унгария - банатските българи (до 1920 г.), българските градинари (до 1920 г.), студенти (до 1944 г.) и интелигенция (до 2000 г.). Представени са демографските им характеристики и някои социално-антропологически аспекти на тяхното развитие през ХІХ и ХХ в.: структури по пол, възраст, вероизповедание, брачност, заетост и занятие, грамотност и образование, както и тяхната идентичност, интеграция и асимилация през призмата на количествени показатели за билингвизъм, етнически хетерогенни семейства, гражданство и др. Проследени са трудовите сезонни, детски и образователни миграции на българското население между България и Унгария, вследствие на които те се формират и попълват, с цел да се направи принос към историята на движенията на населението между Балканите и Централна Европа.

Съдържание

Предговор
1. Миграции на българско население между България и Унгария и демографско развитие на българските общности в Унгария, 1880-1910 г.
1.1. Извори и методи на изследването
1.2. Численост и реемиграция на банатските българи
1.3. Численост и миграция на българските градинари-гурбетчии към Унгария
1.4. Териториално разпределение на българските общности в Унгария
1.5. Стуктура на българските общности в Унгария по пол, възраст и брачност
1.6. Структура на българите в Унгария по вероизповедание
1.7. Грамотност и двуезичие сред българските общности в Унгария
1.8. Заключение.
1.9. Приложение 1. Брой на населението в Унгария по матерен език български (вкл. крашованите), по българско гражданство и по месторождение в България, 1880-1910 г.

2. Историко-демографска характеристика на българската общност в Будапеща, 1880-2001 г.
Приложение 2. Брой и относителен дял на населението на Будапеща по матерен език български, според районирането на столицата в съответната година, 1910-2001 г.

3. Детска миграция от България към Унгария, детски труд, пол и образование при децата в будапещенската българска общност (до 40-те години на ХХ в.)
3.1. Задачи, извори и методи на изследването
3.2. Детска възраст (в унгарската демографска практика), задължително образование и правно регулиране на детския труд в Унгария и България
3.3. Детската миграция от България към Унгария според данните от преброяванията на населението в Унгария
3.4. Модели на детска миграция в светлината на личните житейски истории на българи в Унгария и на данните за месторождение на учениците от българското училище в Будапеща
3.5. Българско държавно училище в унгарска образователна среда
3.6. Произход на учениците от българското училище в Будапеща
3.7. Посещаемост на българското училище в Будапеща
3.8. Пол и образование при учениците от българското училище в Будапеща
3.9. Мобилност, бедност, труд и успеваемост на учениците от българското училище в Будапеща
3.10. Изводи
3.11. Приложение 3. Регистър на учениците в Българското народно училище в Будапеща, 1917/18-1936/37 г.

4. Българската студентска миграция в Унгария през втората половина на ХІХ в. и първата половина на ХХ в.
4.1. Цели, извори и методи на изследването
4.2. Унгарската образователна политика за интегриране на националностите и приемът на банатски българи в унгарски университети и висши училища
4.3. Балканската културна политика на (Австро-)Унгария и привличането на български студенти в унгарски университети и висши училища
4.4. Унгарската образователна политика през междувоенния период и приемът на български студенти
4.5. Динамика на студентската миграция от България към Унгария от учебната 1918/19 до учебната 1943/44 година
4.6. Профил на студентския миграционен поток от България към Унгария по специалности от учебната 1918/19 до учебната 1943/44 година
4.7. Привилегиите на българските студенти в Унгария като миграционен фактор
4.8. Изходни точки на студентската миграция от България към Унгария, социален произход и кариерно развитие на мигрантите
4.9. Заключение
4.10. Приложение 4. Регистър на българските студенти в Унгария през втората половина на ХІХ в. и първата половина на ХХ в (до учебната 1943/44 година)
4.11. Приложение 5. Регистър на българи-ученици в средни училища в Банат, 1867-1918 г.
 
5. Демографско развитие, етническа идентичност и интеграция на българската общност в Унгария, 1920-2001 г. 
5.1. Задачи и извори на изследването
5.2. Численост и миграции на българите в Унгария при промяната на унгарските граници през войните
5.3. Миграция на българско население към Унгария през междувоенния период в контекста на изпращаща и приемаща страна
5.4. Териториално разпределение, структура по пол, възраст и брачност, и етническа идентичност на българската общност в Унгария през междувоенния период
5.5. Национализацията и последната миграция на български градинари към Унгария през 50-те години
5.6. Гражданство и идентичност сред българите в Унгария през втората половина на ХХ в.
5.7. Промени в структурата по пол и възраст, в трудовата активност и професионалния облик на българската общност в Унгария в края на хилядолетието
5.8. Демографски показатели за етническата и културната идентичност на българите в Унгария
5.9. Заключение.
5.10. Приложение 6. Брой на населението в Унгария по матерен език български по статистически региони и окръзи според унгарските преброявания през 1920, 1960, 1990 и 2001 г.

Извори и литература

Списък на таблиците, графиките и картите

Показалец на старите и новите названия на срещащите се в труда селища, останали извън границите на Унгария след 1920 г.

 

Добавете коментар