Falmis ORG

Създаването на банатската-българска книжовна норма през 60-те години на ХІХ век е било предизвикано от неустоимото желание на потомците на покръстените в католицизма крайдунавски павликяни, преобладаващи между банатските българи, да учат четмо и писмо и да изповядват религията си на своя роден език. Многобройността и компактността на заселението на „палкенете” е причината техният диалект естествено да стане основа на банатския-български език.

В културно-просветното средище на общността, Винга, и в по-малка степен в другите български села, са били заселени и потомци на българи католици от Чипровско и българи източноправославни, потомци на бежанци от района на Чипровското въстание. Някои чипровчани са били от родове на саксонски рудари и дубровнишки търговци. Пренесли са в Банат и част от тяхната професионална и битова лексика. Монаси-францисканци са оказали босненско-хърватско езиково влияние чрез своята образователната и религиозна дейност.  Влияние е оказала и езиковата среда в Банат, като част от многонационалната Австро-Унгарска империя.

Така, още преди създаването на банатско-българския книжовен език от „Дружеството на винганските учители”, източният родопски, рупски говор на павликяните във Винга се е бил допълнил с нови думи от няколко други езика и е бил претърпял известно изменение на фонетиката. Тези промени са намерили отражение в разработената официална езикова норма, утвърдена от духовната и административната власт, приета от всички банатски българи, а след години и от българската академична наука. 

Първите задълбочени изследвания на езика на банатските българи е извършил бъдещият акад. Милетич през 90-те години на ХІХ век и му е дал определението банатски-български. Много значим принос за академичното признание на банатския- български език има проф. Стойко Стойков. 

Езикът в най-голяма степен е причината за запазване на чувството за общност  на банатските българи след ХІХ век, когато им е съдено на живеят разделени в четири европейски държави (България, Румъния, Сърбия и Унгария), а много от тях и на други континенти. Той е и главната причина векове да се чувстват „едно” с българите населяващи „старото гнездо”, както наричат родината на своите прадеди България. 

В разговорите помежду си банатските българи казват, че „хортуват по палкенски” и, че четат и пишат  „палкенско писмо”. Относно говора си, те имат същото право, по което и другите български диалекти се наричат „шопски”, „граовски”, „торлашки”, „македонски”… Но докато изброените имат само говорима форма, то наличието на собствена азбука, „правописание” и книжовност, определят вече не диалектна, а напълно завършена банатска-българска книжовна форма на език. По основните си признаци той съвпада с българския книжовен език, а отликите са непротиворечиви и се дължат на „замразяването” му на старинното ниво от времето на напускането на българските земи и приспособената латинска азбука. Това дава основание банатския-български език да има статуса „паралелна форма” на българския книжовен език. 

Българските общности във Войводина и Банат се намират под непрекъснат, ефективен, естествено нарастващ натиск от заобикалящата ги  етническа среда и запазването им е много деликатен и труден процес, при който всеки елемент може да има решаващо значение. Една замяна на официалното определение „български” с „палкенски”, за каквато има опити, е недалновидна и рискована крачка. Най-напред така несправедливо се отдава на забрава чипровското потекло и патриотичната саможертва на българите, положили начало на общността, наречена по-късно и банатска. След това се създават предпоставки за загуба на чувството за връзка с останалите българи, по-лесно размиване в чуждите среди извън границите на България и загубване на българската идентичност. За тези, живеещи в България, се поражда неудачно отделяне и разграничаване в обществото със всичките му отрицателни последици. „Банатски български език” е име преживяло повече от столетие и днес трябва грижливо и енергично да се пази от всякакви опити за посегателства.      

    26.05.2011 г.