Първият, който написа родовата си история и я предостави на екипа ни, е Стефан Славов от Бърдарски геран. С негово съгласие я публикуваме тук, за да се ориентират останалите как би могла да изглежда една родова история, такава каквато я виждаме от днешната ни гледна точка, такава каквато бихме могли да реконструираме с общи усилия.

Със сигурност всеки от нас ще намери различен път към миналото и към корените на рода си, но точно това ще е уникалното в бъдещата книга. Очакваме вашите текстове, които да намерят място в първата по рода си инициатива за събиране на родовата памет на банатските българи.

А ето и  историята на Винганете в Бърдаре, разказана увлекателно от Стефан Славов, създал и родовия знак на фамилията:

 винганите в Бърдаре     Винганите в Бърдаре

Родът на Мария /Винганката/ при преселването си от Банат, се заселва в с. Асеново, Плевенско.
Там в семейството на Петра и Стоян с фамилия Кърчеви се раждат децата Петър, Мария, Тинка, Матея и Стоян.

Понеже преселниците в с. Асеново са от с. Винга /днешна Република Румъния/, населението на другите банатски села  в България ги определя като Вингани.

Семейството на Петра и Стоян Кърчеви, както и всички преселници от Банат, се занимавали със земеделие. Количеството на земята им е било толкова, колкото бе предоставяно на всяко домакинство от тогавашното правителство - 47 дк. Децата им, израснали с много лишения и трудности, поели по своите житейски пътища.


Мария, дъщеря на Петра и Стоян, попада в земеделското стопанство в с. Царев брод, Шуменско. Там, със същата участ на многодетно семейство, заселили се от Банат в с. Гостиля, вече бил Лазар Ангелов Славов. В Царев брод  Мария и Лазар се опознават и създават семейство, след което се завръщат в с. Асеново и през 1923 год. се сдобиват с първородния син - Никола.


Равното и плодородно поле на Бърдарски геран привлича някои от банатчаните от селата Гостиля и Асеново. Едни от тях били Мария и Лазар Славови /Винганите/. Те се заселват в с. Бърдарски геран, купуват си дом и през 1926 година се сдобиват с втора мъжка рожба с име Лазар. По-късно през 1933 година се ражда и третият им син - Стефан. Междувременно, докато Мария се грижела за невръстните деца, бащата Лазар, използвайки познанията си по говорим немски език, дълго време е работил като пиколо по софийските хотели и оттам е изпращал пари за прехрана в семейството /немския език е научил от майка си, която по народност е била немкиня/.


Тримата сина създават семейства и остават да живеят в Бърдарски геран, като по-късно най-големият - Никола се е установил да работи и живее в гр. Бяла Слатина, където заедно със съпругата си Луца отглеждат двете си деца - Иван - роден 1944 год. и Кинка - 1947 год. Семейството на Иван и Виолета Пашовска от с. Попица има дъщеря - Юлия – 1968 год. и син – Николай - 1976 год. Женен е само Николай, за Рени Николаева, с която имат момиче – Натали, родена през 1999 год. Кинка е омъжена за Йосиф Бурдаков от гр. Бяла Слатина. Имат едно дете – Рени, родена през 1968 г. и  четири внучета – Мима - 1988 год., Йонко - 1989 год., Милен - 2002 год. и Кристиян - 2004 год.


Втория син - Лазар създава семейство с Иванка Кюрчева и заедно остават да живеят в Бърдарски геран. Раждат им се синовете Стефан, роден през 1950 год. и Любен - 1960 год. Стефан е женен за Радка Илиева от с. Попица, с която имат две деца - Ивка - 1969 год. и Даниела - 1972 год. Ивка е омъжена за Петър Антонов Ронков, с който имат едно дете – Стелиян, роден 1999 година, а Даниела е омъжена също за банатчанин – Петьо Томов Първанов. Те са се установили в гр. Казанлък и имат едно дете с име Рени, родена през 1992 год. По-малкият син на Иванка и Лазар - Любен има един син - Стефан - 1986 година. И двамата сина на Лазар и Иванка живеят в Бърдарски геран и се занимават със земеделие.


Най-малкият брат от Винганското семейство на Мария и Лазар - Стефан, създава семейство с Йорданка от гр. Пазарджик. Раждат им се две деца - Петър - 1955 год. и Здравко - 1959 год. Петър има три деца с Боряна Цанкова от с. Търнак /загинала при автомобилна катастрофа през 1990 година/. Децата им са – Стела - 1979 год., омъжена за Иван Гърголов, Цецка - 1982 год. с едно дете - Иван - 2002 год. и най-малкото дете - Здравко, роден през 1984 год. Другият син на Йорданка и Стефан - Здравко е женен за Ваня Цанкова, с която има две момичета - Даниела - 1980год. и Ренета - 1984 год. Даниела е омъжена за Мирослав Милчев от с. Галиче, с който имат едно дете – Поля, родено през 1996 год. По-малката дъщеря - Ренета е омъжена в Бърдарски геран за Свилен Първанов, с когото имат едно дете – Тони - 2002 год.


Както вече стана въпрос, в Бърдарски геран са се заселили и други роднини на Мария и Лазар /Винганите/, с което тази група увеличава своето присъcтвие в Бърдаре. От рода на Мария в селото са се заселили и двамата й братя - Петър Кърчев /Перо Валача/, запомнен с пословичното си трудолюбие и Стоян Кърчев, загинал през Втората световна война край Гюешево, Югославия. По-късно към колонията на Винганите в Бърдарски геран, от с. Асеново се присъединяват и сестрините деца на Мария, Петър и Стоян – Мария и Петър Плейс. При тях е интересно това ,че са женени съответно за брат и сестра от рода на Франц Петков - Манджурете.


Основния поминък на Винганите не се различава от този на останалото население - главно земеделие и услуги. Като добри занаятчии се славят Перо Валача – заможен земеделец и добър ковач през годините на кооперативното стопанство, Никола Славов /Кольо Банака/ за белослатинци, отремонтирал не един и два велосипеда, майстор в своята професия е и бобиньора Иван Славов, който се е наложил в поддръжката на водните помпи на населението в Бърдаре. Деветдесет процента от вътрешната и външна водопроводна инсталация в селото е изпълнена от Стефан Славов /Щеван водопроводчика/. Един от добрите скотовъди както в личното така и в кооперативното стопанство се е проявявал Лазар Славов, заемал едни от най възловите места в колективното говедовъдство – родилното помещение и грижи  за юници. С добри професионални умения в своите дейности са и по-младото поколение на описания по-горе род.


Веселия, пестелив и буен характер на тази фамилия личи в действията на някои от нейните членове, получили популярност сред бърдаргеранчани.
Петър Кърчев /Валача/ често е давал пари в заем на свои съселяни. Когато му връщали парите той е посочвал мястото на една лавица, къде да ги оставят, а той се преструвал на зает. Един от комшиите му не е имал възможност да възстанови взетия заем и отишъл за друг. Тогава забавния Перо му посочил въпросната лавица и казал: - Иди и си вземи колкото  ти трябват.
Комшията отишъл към лавицата и като видял, че на нея няма нищо, с учудване проговорил:
- Ама тук  няма пари.
- Е, няма да има, като не си оставил тези, които си взел преди това.
Тази случка получила публичност и след нея всички, които са получавали кредити от него са ги възстановявали коректно и в срок.


 Лазар Винганина се е отличавал с буен и непримирим характер. В  младежките му години има немалко случки, потвърждаващи това му определение. Една от тях се развива в кръчмата на Гюка Мирчев – Грендийва, който по-късно е дарил дворното място за построяване на читалище в Бърдарски геран. Та бай Гюка, за да избегне данъчно облагане на виното, което продавал в кръчмата, скрил бурето с пенливата течност  в купата с ластуне в черния двор на имота си. Група младежи, в която е бил и Лазар Винганина, се черпили във въпросната кръчма и забелязали, че кръчмарят излиза с каната в двора и я връща пълна с вино. Подпийналите младежи го проследили и видяли от къде точи виното, изчакали го да се отдаде на сладък сън, задигнали почти пълното буре с вино и продължили веселбата до зори. Кръчмарят не посмял да се оплаче в Общината, защото е бил в нарушение на закона.


Друг комичен случай с участието на Лазар Винганина е нощното посещение на бостана на дедо Лазун. Няколко младежи се наговорили да посетят през нощта въпросния бостан. Проблемът бил как да различават зрелите дини и решили да опипват и притискат между коленете попадналите им в ръцете плодове, и който издава хрупкав звук е зрял. Започнала операцията по разпознаване, Лазар вместо на диня попаднал на главата на спящия в бостана пазач. При стискане на главата, пазачът изревал от болка и уплашен побягнал на една страна, а на другата със същия ужас побягнали изплашените пакостници.


Не по-малко може да се напише за родовата памет на семействата,с които са обвързани  Винганите в  Бърдарски геран, но това ще е друг раздел от тази книга. Към деня на написването на книгата, в Бърдарски геран от описания корен живеят заедно със семействата си общо двадесет и един души на възраст от 7 до 72 години. За отбелязване е, че този род се е задържал в населеното място и има значително присъствие, независимо от създавалите се предпоставки за миграция в оживените градове на България.






Добавете коментар


Родовата памет на банатските българи

Родовата памет на банатските българи Родовата памет на банатските българи

Разбери повече тук

Кулинарно

Традиционни банатски рецептиТрадиционни банатски рецепти

Виж тук рецептите на банатчаните