Дамян Францов е банатски българин роден в с. Бърдарски геран, Врачанска област. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" - София. Работи като адвокат. Автор е на стихосбирките: "Лутам се бясно", 1992 г., "Тъжна надежда", 1993 г. и "Деветият кръг на сърцето", 2002 г. Негови стихове са публикувани в литературния периодичен печат. За него поезията е продължение на всекидневието, където господар е духовната изтънченост, катарзисът и безпощадната искреност.
Ще започна представянето на Дамян Францов с част от негово
стихотворение. В него лирическият герой е с „професия –
строителен работник”.
Познавайки поета, общувайки и докоснала се до него чрез творчеството му, рискувам много, той, със своята чувствителност и скромност, да се изчервява и чувства неудобно, четейки написаното. Зная, че, с ефирните си струни никога не би направил за себе си това описание. Но, ако можех да пиша като него, бих използвала точно тези слова:
„Аристократ по дух,с душа понесла тежестта
на някаква
изтънчена чувствителност;
със сърце, забило лудо
във ритъма
на призивна камбана;
с лице болезнено,
ранимо от дребното,
което в мислите
на хората се ражда,
противно на законите
на битието...
Аристократ по дух,
в най-хубавия смисъл...”
А той сигурно би ми отговорил:
„Живея просто като другите,
едрея от предразсъдъци
и евтини самодоволства,
страхувайки се искрено
от твърдостта на хляба
и студенината синкава на ножа,
попаднал инстиктивно във ръцете ми...
И може би защото не успявам
да се сродя докрай
с естествените си реакции,
изглеждам раздразнително
чувствителен.”
Чудак, който не се отегчава да разговаря сам със себе си и душата си,
Живеещ в
„свой,
учудващ свят
там, някъде във ъгъла
със екзалтации натъпкан,
с извънземен образ
и с омагьосан глас,
рая надживял,
анатемосал пъкъла!”
Той тъгува „по разпиляната си
кръв-
в Банат, в Словашко,
и в Америка.”
Роден в с.Бърдарски геран, мястото – средоточие на много стари култури, цивилизации и традиции, на 1 октомври – Ден на поезията и музиката. Дали затова не реди своите слова и чувства като нежни акорди...
«Замаян съм-
от водопада на неизказаните думи,
и грохота на неумиращата тишина...»
Завършил гимназията в град Бяла Слатина и Юридическия факултет
на СУ»Климент Охридски».
«По белите пътеки на зората
Ведно с надеждата пристига
моя ден.
Преодолял прегръдките
на бездуховните пространства
се връщам отмалял,
но не сломен...
Жадувам хората с добро
да ме запомнят,
макар, че стига и една
прехласната жена
до мен да крачи,
по белите пътеки на деня!»
Женен с две деца и две внучета.
Има издадени пет поетически книги: «Лутам се бясно»-1994 год., «Тъжна надежда»-1995 год.; «В деветия кръг на сърцето»-2002 год., «По белите пътеки на зората»-2004 год.; «Отронена от болката сълза»-2007 год.
«Цели петдесет години
Своя щур живот живях.
Искрено дори хитрувах,
а притворството е грях?
Бях с несвестните –
несвестнен.
Бях надежда, подъл страх...
Нека Господ да отсъди –
крив ли съм, или съм прав!
Рубиконът е преминат...
Младостта е пух и прах.
Бог и дяволът се канят –
да ми станат кум и сват!
Дяволът ще ме прилъже,
Бог ще ме спаси, но знам,
в рая ме очаква ада,
който сам съм си избрал!
Негови стихове са печатани в литературни сборници и в периодичния печат.
«Не ме търсете!
Аз ще съм заминал.
Самотен. Неспокоен,
малко лош.
Ще си отида неповярвал,
че годините
ще ни подкупят
с постове, пари
и лек разкош...
Писмата ви ще идват
непрекъснато
на стария и побелял адрес.
Ще бъдат кратки
и понякога навъсени
във оня спор
не стихнал и до днес.
А някак странно
почна цялото объркване.
Забравихме да мислиме
на глас.
Прекрасен ум,
блестящо целомъдрие –
са вече верния и точния
компас.
Мечтите ни – наивни
малки грешници,
са вече постове,
Пари и лек разкош...
Не мога повече.
Завинаги. Довиждане...
Трудно е от творчеството на Дамян Францов да се изберат само няколко стихотворения, и то такива, че човек да добие по-пълна представа за цялото.
Общинско краеведско дружество „Сребреня” – Бяла Слатина проведе на 16 май своите първи Краеведски четения в една от залите на Народно читалище „Развитие-1892“ – гр.Бяла Слатина. В дружеството членуват представители не само на града, но и на селата от общината. От Бърдарски геран член е Светлана Караджова, която представи накратко обширен труд, върху който работи в момента, с работно заглавие „Разпадане на общността, според степента на дефицит... 
В Картинната галерия на град Бяла Слатина на 14 май бе открита изложба, в която участие взе и Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов, Румъния.
Художникът представи нови творби, които са част от диренията му в света на изкуството. Можете да ги видите тук
От 25 до 27 май творбите ще бъдат изложени в Ритуалната зала на Бърдарски геран по повод честванията на 125-годишнината от основаването на селото.
Иван Василчин е роден на 23 септември 1974 г. в семейството на б... 
На 2 февруари 2012 г. Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов (Румъния), стана член на Съюза на българските художници. Тази новина дойде да зарадва банатските българи по света, защото е признание за художник, който претворява в картините си своето виждане за българското.
От 7 до 21 февруари 2012 г. в залите на ул.“Шипка“ № 6 в София ще има изложба с картините на всички нови членове на СБХ, където почитателите на Иван Василчин ще могат да видят част от тво... 
Банатското българско село Бърдарски геран се слави с мелодичния си химн, който знае и пее всеки, обичащ това място, но изненадата за днешните му жители дойде от Държавен архив Враца. Весела Пелова, главен експерт в архива, издири запазения текст на създадения от свещеник Евгений Босилков и учителя Дано Андреев през 1937 г. „юбилеен химн“ по повод честването на 50-годишнината от основаването на селото.
Ето и текста му, но за жалост не са запазени ноти:
Юбил... 
На 24 декември 2011 г. почина Петър Василчин - банатски българин от Иваново (Сърбия), който отдаде целия си живот за българската кауза. Въпреки трудностите, въпреки заплахите, въпреки гоненията, остана българин до края.
Погребението бе на 26 декември от 13 ч. в католическите гробища в Панчево. Покой на душата му!
..................................
Коварна болест сякаш за мигове покоси Петър Василчин - скъпия ни, незабравим Перо. Имах професионалната сполука да работя 16 годин... 
