| Съдържание на статията |
|---|
| Дружеството на банатските българи – пътят до тук |
| Основаването |
| Инерцията и спирането |
| Началото на обръщането |
| Всички страници |
Страница 1 от 4
Дружеството на банатските българи – пътят до тук
Какво се случва, когато се обърка посоката, можем да видим в една малка общност, която също е храм на Божието присъствие, продължавайки темата за обединението и Единението, подхваната с предходния ни обект - католическото училище „Св. Андрей” в Пловдив. Банатските българи в България като част от голямото семейство на католиците, са показателен пример за всички общи процеси, които текат както в малката по численост, но не и по качество група, така и в цялата католическа общност в България.Преди да започнем някаква дейност с възстановеното Дружество на банатските българи в България, трябва най-напред да погледнем назад и да видим какво са направили тези преди нас. Поучавайки се от постиженията им, да се опитаме да избегнем, доколкото е възможно, повторението на грешките им.За банатските българи, живелите до 50-те години на XX век в обособени села, не е било нужно да се обединяват по някакъв друг принцип, освен познатият им от векове. Те били затворени общности, обединени единствено около църквата, а храмът и училището били първите неща, които построявали на новото място при завръщането си в България. Нямало смесени бракове, лесно се справяли с поддържането на изолацията си от околните, която била естествен гарант за предаване на традицията на поколенията. Празниците били общи, селата общували активно, идилията на своето си пространство била красива и като че ли ненарушима, но идват промените в социално-политическите условия и всичко започва да се руши, полека и не изведнъж, но процесът е тръгнал и сега вече сме на крайната фаза.
Започват да се разселват по градовете и да се претопяват сред масата други, защото вече няма какво да ги държи заедно. Църквата се явява забранено място и не може да играе обединителна роля, а и за свързаните само с традицията банатски българи, освобождаването от веригите на енорията и принципа „какво ще кажат хората, ако не ходя на църква”, като че ли ги освобождава от каквото и да било задължение. Благоприличието се размива в големия град и вече не сме длъжни да се показваме, защото чудесно можем да се скрием в анонимността и голямата си заетост със служебни задължения. Единственото нещо, което ги свързва все още, е землячеството – спомена за родното село, общи познати, събития и празници в селата...
Общинско краеведско дружество „Сребреня” – Бяла Слатина проведе на 16 май своите първи Краеведски четения в една от залите на Народно читалище „Развитие-1892“ – гр.Бяла Слатина. В дружеството членуват представители не само на града, но и на селата от общината. От Бърдарски геран член е Светлана Караджова, която представи накратко обширен труд, върху който работи в момента, с работно заглавие „Разпадане на общността, според степента на дефицит... 
В Картинната галерия на град Бяла Слатина на 14 май бе открита изложба, в която участие взе и Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов, Румъния.
Художникът представи нови творби, които са част от диренията му в света на изкуството. Можете да ги видите тук
От 25 до 27 май творбите ще бъдат изложени в Ритуалната зала на Бърдарски геран по повод честванията на 125-годишнината от основаването на селото.
Иван Василчин е роден на 23 септември 1974 г. в семейството на б... 
На 2 февруари 2012 г. Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов (Румъния), стана член на Съюза на българските художници. Тази новина дойде да зарадва банатските българи по света, защото е признание за художник, който претворява в картините си своето виждане за българското.
От 7 до 21 февруари 2012 г. в залите на ул.“Шипка“ № 6 в София ще има изложба с картините на всички нови членове на СБХ, където почитателите на Иван Василчин ще могат да видят част от тво... 
Банатското българско село Бърдарски геран се слави с мелодичния си химн, който знае и пее всеки, обичащ това място, но изненадата за днешните му жители дойде от Държавен архив Враца. Весела Пелова, главен експерт в архива, издири запазения текст на създадения от свещеник Евгений Босилков и учителя Дано Андреев през 1937 г. „юбилеен химн“ по повод честването на 50-годишнината от основаването на селото.
Ето и текста му, но за жалост не са запазени ноти:
Юбил... 
На 24 декември 2011 г. почина Петър Василчин - банатски българин от Иваново (Сърбия), който отдаде целия си живот за българската кауза. Въпреки трудностите, въпреки заплахите, въпреки гоненията, остана българин до края.
Погребението бе на 26 декември от 13 ч. в католическите гробища в Панчево. Покой на душата му!
..................................
Коварна болест сякаш за мигове покоси Петър Василчин - скъпия ни, незабравим Перо. Имах професионалната сполука да работя 16 годин... 
