Индекс на статията

История

Банатските българи произхождат от Северна България. Изселването им започва през годините 1689 и 1726-1730 г. и е в резултат на политическите и стопански условия по българските земи през 17 и 18 век. Поради своята католическа вяра тези наши сънародници установяват връзки с Хабсбургската монархия и след австро-турските войни им е позволено да се заселят в Банат през 1738 и 1741 г. Начален тласък на преселването дава Чипровското въстание и преследването на българите католици след потушаването на въстанието.

След поражението на турците при Белград през 1688 г. Австрия подбужда организирането на въстание от българите католици в района на Чипровец и околностите му. Въстанието не успява и скоро е жестоко потушено от османската власт. Оцелелите българи-католици успяват да преминат във Влашко, както и в зоните, контролирани от Австрия -Седмиградско и Славония. Във Влашко те се установяват предимно в областта Малка Влахия. Получават известни привилегии от влашките князе, а след 1718 г., когато Малка Влахия е присъединена към австрийските владения и българите католици са покровителствани от австрийските власти, като със специален указ от 1727 г. получават още редица привилегии. Това стимулира и други българи католици, около 300 семейства от крайдунавските павликянски села Белене, Ореш, Трънчовица, Петокладенци и други в периода 1726-1730 година да преминат във Влашко.

През 1737 г. при избухването на поредната турско-австрийска война българите в Малка Влахия формират свое опълчение, готвещо се да настъпи в Османската империя в помощ на австрийците. Неблагоприятния ход на войната обаче води до нахлуването на турски аскер и българите католици са принудени отново да търсят убежище. С изтеглянето на австрийските войски бягат и българските бежанци. Чипровчани, които живеели във влашките градове Крайова, Ръмник и Брадичени, преминават в Седмиградско и се установяват временно при своите събратя в Алвинц и Дева (Румъния), заселили се там през 1700 г. Оттам поискали от австрийските власти ново място за заселване. Павликяните от своя страна, които живеели покрай Дунав, преминават през Оршова в Банат и се установяват временно в крашованското село Рекаш, откъдето също издействали за място за заселване.

През пролетта на 1738 г. павликяните получили правото от австрийските власти да се заселят в местността Бешенов. На чипровчани е определена местността Винга. Те обаче остават в Алвинц и Дева, докато не получили уверение, че ще им се потвърдят привилегиите от Влашко. Уверението е получено през 1741 г. и те се пресе­лват в Банат.

Така банатските българи се установяват в Банат и установяват първите български колонии в земите на Хабсбургите. По-късно те се заселват и в други селища на областта, а след Освобождението на България някои от тях се преселват в родината. В новите си селища банатските българи развиват свой бит и култура, като същевременно с това запазват своя български характер и самосъзнание.

До 1863 г. богослужебен език в църквите на банатските българи е т.нар. илирийски или далматски език, всъщност хърватски език. От 1863 г. богослужението се води на банатски български.

Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/Банатски_българи

Добавете коментар


Родовата памет на банатските българи

Родовата памет на банатските българи Родовата памет на банатските българи

Разбери повече тук

Кулинарно

Традиционни банатски рецептиТрадиционни банатски рецепти

Виж тук рецептите на банатчаните