Индекс на статията

Банатските българи са онези български преселници, които живеят в историческата област Банат. Когато тази област е била в рамките на Австро-Унгария тези българи са известни с названието „южноунгарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от българите павликяни. В научната среда те са познати като банатски българи. След Освобождението някои от тях се завръщат в родината и тук околното население започва да ги нарича „банатчани“.

След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Те изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи-градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска народност.

 


История

Банатските българи произхождат от Северна България. Изселването им започва през годините 1689 и 1726-1730 г. и е в резултат на политическите и стопански условия по българските земи през 17 и 18 век. Поради своята католическа вяра тези наши сънародници установяват връзки с Хабсбургската монархия и след австро-турските войни им е позволено да се заселят в Банат през 1738 и 1741 г. Начален тласък на преселването дава Чипровското въстание и преследването на българите католици след потушаването на въстанието.

След поражението на турците при Белград през 1688 г. Австрия подбужда организирането на въстание от българите католици в района на Чипровец и околностите му. Въстанието не успява и скоро е жестоко потушено от османската власт. Оцелелите българи-католици успяват да преминат във Влашко, както и в зоните, контролирани от Австрия -Седмиградско и Славония. Във Влашко те се установяват предимно в областта Малка Влахия. Получават известни привилегии от влашките князе, а след 1718 г., когато Малка Влахия е присъединена към австрийските владения и българите католици са покровителствани от австрийските власти, като със специален указ от 1727 г. получават още редица привилегии. Това стимулира и други българи католици, около 300 семейства от крайдунавските павликянски села Белене, Ореш, Трънчовица, Петокладенци и други в периода 1726-1730 година да преминат във Влашко.

През 1737 г. при избухването на поредната турско-австрийска война българите в Малка Влахия формират свое опълчение, готвещо се да настъпи в Османската империя в помощ на австрийците. Неблагоприятния ход на войната обаче води до нахлуването на турски аскер и българите католици са принудени отново да търсят убежище. С изтеглянето на австрийските войски бягат и българските бежанци. Чипровчани, които живеели във влашките градове Крайова, Ръмник и Брадичени, преминават в Седмиградско и се установяват временно при своите събратя в Алвинц и Дева (Румъния), заселили се там през 1700 г. Оттам поискали от австрийските власти ново място за заселване. Павликяните от своя страна, които живеели покрай Дунав, преминават през Оршова в Банат и се установяват временно в крашованското село Рекаш, откъдето също издействали за място за заселване.

През пролетта на 1738 г. павликяните получили правото от австрийските власти да се заселят в местността Бешенов. На чипровчани е определена местността Винга. Те обаче остават в Алвинц и Дева, докато не получили уверение, че ще им се потвърдят привилегиите от Влашко. Уверението е получено през 1741 г. и те се пресе­лват в Банат.

Така банатските българи се установяват в Банат и установяват първите български колонии в земите на Хабсбургите. По-късно те се заселват и в други селища на областта, а след Освобождението на България някои от тях се преселват в родината. В новите си селища банатските българи развиват свой бит и култура, като същевременно с това запазват своя български характер и самосъзнание.

До 1863 г. богослужебен език в църквите на банатските българи е т.нар. илирийски или далматски език, всъщност хърватски език. От 1863 г. богослужението се води на банатски български.

Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/Банатски_българи


 Географско разположение на българите в Банат

Историческата област Банат е разположена в Югозападна Румъния, в североизточната част на Сърбия и малка част се намира в Южна Унгария. Населението на областта представлява пъстра мозайка от румънци, сърби, унгарци, словаци, хървати, русини, немци, цигани, евреи и българи като преобладаващото население са румънци, сърби и унгарци.

Банатските българи живеят компактно в двадесетина селища и на двете части на Банат, а именно в Румънски Банат това са селищата Стар Бешенов, Винга, Брещя, Дента и Телепа (Болгартелеп, дн.Колония булгара), и Модош, Бело блато, Гюргево, Иваново, Канак и Стари лец, в Сръбски Банат. Освен това банатски българи живеят още в градовете Тимишоара, Арад, Кикинда, Велики Бечкерек, Вършац, Панчево, Сегед, Будапеща и др. Броят на банатските българи в миналото се е движил между 4 000 и 25 000 души. Според известния историк на Банат Сентклараи при заселването е имало 4 600 българи. Днес банатските българи наброяват около 12 000 в Румънски Банат (по официални данни те наброяват 6 500) и около 3000 в Сръбски Банат (по официални данни 1 658).

В България живеят около 6 000 банатски българи в селата Бърдарски геран, Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново, в които те се завръщат след Освобождението на България през 1878 г. Още около 1000 банатски българи живеят пръснати в Унгария. Така броят на банатските българи е около 22 000 души.

Главният фактор, който е способствал за разселването през различни времена на банатските българи от първоначалните две български колонии в Банат — Бешенов и Винга, е стопанският. Стремежът да се задоволят нуждите от обработваема земя, тъй като броят на на­селението постоянно се е увеличавал, а земята във Винга и Бешенов оставала същата. Разсел­ването се е извършвало като едри земевладелци отстъпват на преселниците по договор земя за обработване (например в Ечка, Лукачфалва, Бело блато), или чрез закупуването и (Канак, Итварнок, Избище, Офсеница), или на земи, давани им от държавата, като ги снабдява със земи на дългосрочно изплащане (Брещя, Дента, Гюргево, Иваново и Телепа). Изселвали се изключително бедни и малоимотни семейства. На новите места преселниците трябвало да си по­строят сами жилища и да преодоляват трудностите по разработването на земите (разчистване на гори, отводняване на реки и блата и др.). Много често природни бедствия, главно наводнения, унищо­жавали току-що построените жилища на преселниците и ги принуждавали да се завърнат в род­ните си места или да започнат всичко отначало. Разселването е било почти непрекъснат про­цес — извършвало се е на всеки 10-20 години.

Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/Банатски_българи





Добавете коментар


Родовата памет на банатските българи

Родовата памет на банатските българи Родовата памет на банатските българи

Разбери повече тук

Кулинарно

Традиционни банатски рецептиТрадиционни банатски рецепти

Виж тук рецептите на банатчаните