На 11 юни е патронният празник „Пресвето Тройство“ (Св. Троица) на черквата на българите в основаното от тях в Банат някогашно градче Терезиопол, днес с. Винга - Румъния. Интересна и вълнуваща е историята на винганските католически черкви и особено на величествения и красив храм, достигнал до наши дни, за чието въздигане има запазени много документи.
Първата грижа на българите след масовото им заселване във Винга през 1737 -1738 г. била да си устроят временна черква в изоставена от бившия местен владетел барон Йохан фон Моренфелд постройка – конюшна. Направили ремонт, заменили прозорците и издигнали три олтара.
Главният олтар бил посветен на бягството на Светото семейство в Египет, изобразено по венециански маниер на едно платно, подсещащо за трагичното бягство на българското население от родината му до Банат. До този олтар била поставена икона на Христос, окичена със сребърни и восъчни орнаменти, подарена от Стефан Пуенич, който я бил поръчал за Алвинцката черква, но я подарил на Винганската.
Олтарът от дясната страна, посветен на св. Никола, бил набавен със средства дадени от първия вингански съдия-кмет Никола Качамаг.
Олтарът от лявата страна, посветен на равноапостолите Петър и Павел, бил закупен от Стефан Пуенич.
Пред храма вингани издигнали от четири стълба камбанария, на която окачили две камбани. По-голямата била закупена със средствата на търговец-чужденец, загубил пред винганския съд търговско дело с друг търговец. Ищецът бил дал обет, ако спечели делото, да дари присъдената му сума на местната черква за купуване на камбана и го изпълнил; другата камбана била докарана от напуснатия през 1737 г. Брадичен в Кара Влашко, заедно с черковна утвар и одежди.
През 1743 г. започнало строителството на нова, същинска черква и завършило през 1749 г. На 21 авуст същата година черквата била осветена от Чанадския епископ, българина Никола Станиславич, в присъствието на цялото население и много гости, измежду тях голям брой българи нотабили, като подуправителят на Арадския комитат, благородникът Якоб Бибич със съпругата си Маргарита, родена Томянин, представители на баронските семейства Пеячевич и Кнежевич от Славония, на Прентич от Алвинц, Александър Томянин от Тимишвар (Тимишоара), Димитър Андренин от Арад и др.
Новопостроената черква била богато обзаведена със скъпа орнаментална украса, платена със средства на общината и българи – дарители. Имала и орган и три камбани, две от които от първата черква, третата добавена от общината и на нея било изписано: „В чест на св. Троица заръчана да се излее тази камбана от управата на привилегирования град Терезиопол. Съдия Никола Качамаг, заседатели Стефан Пуенич, Лука Нунин, Антон Рогачкин, Деодат Барбирович, Франциск Бибич 10 май 1746 г.“ През 1799 г. се наложило тази камбана да бъде ремонтирана, за което се разпоредила тогавашната управа: съдия Франциск Станиславич, нотариус Йосиф Бибич, сенатори: Матей Пазарлия, Лука Чомин, Петър Чокань, Франциск Карагена, Андрей Будур и игумен на манастира Франциск Лилин.
Първата сребърна утвар на черквата била докараната от черквата в Брадичен: два кръста – голям и малък, кадилница с тамянник, слънце и дарохранителница, пет венециански потира, шест големи свещници, закупени през 1703 г. от францисканеца Марко Тодерин с пожертвувания от войници и офицери, които е обслужвал духовно. От Брадиченската черква били и всичките първи черковни одежди: едни по-тържествени, изцяло златни, други от злато и сребро: далматики(1), плувиал(2) и раменен воал(3). Имало е и комплект червени одежди, както и черни, и филони(4) в различни цветове.
Една част от тази сребърна утвар и черковни одежди се съхраняват в днешната католическа черква на Винга.
След като изминал повече от един век, построената през 1749 г. черква се оказала твърде тясна за нарастващото население на Винга, което доближавало 5000 жители; не се побирали „верниците“(5) в нея, особено на големите празници, и винганското общество решило да построи нова, по-голяма черква, подобаваща и на процъфтяващите икономика и духовен живот на града Винга и на доброто лично благосъстояние на неговите жители.
На 12 април 1879 г. градоначалникът Вилям Шефер (Wiljam Schäffer) на обществено заседание изложил мотивите за строителството на много по-голяма и по-импозантна черква. Съществуващата черква, строена в първите, най-трудните и най-бедни години след заселването, за неколкократно по-малко население, вече не отговаряла на съвременното състояние на нещата в селището, нямала градски изглед, а нуждата от нова черква десетилетия все била принизявана, пренебрегвана, оставяна на заден план заради други нужди на селището. Той предложил да се избере комисия, която да изясни необходимите финансови и материални средства за строителството на нов храм. Това заседание било председателствано от префекта Йозеф Раймхолц (Josef Reimholcz) и са участвали делегатите: Ненков Боно, Дупца Александър – нотариус, Дупца Никола (Коцо) – заместник нотариус, Фелетар Гьоргьи, Вереш Ференц, Тицер Антон, Косилков Иван, Романов Йозо, Нечов Боно, Чуляк Рафаел (Рашо), Паулов Гюро, Стоянов Франциск, Романов Антон (Тунчо), Чокань Тунчо, Чуляк Митко, Каликин Иван, Драгинов Петър (Перко), Аугустинов Тунчо, Пушков Иван, Манушов Павел, (Палчо), Новкин Тунчо, Бартулов Митко, Дупца Франциск, Палатин Никола (Коцо), Гергов Гюрко, Каликин Ванчо, Смоков Гюрко,Луначек Кароль. Комисията за изясняване на необходимите средства за строителството била избрана измежу присъстващите: Шефер Вилям – председател и членове: Фелетар Гьоргьи, Тицер Антон, Вереш Ференц, Косилков Иван, Нечов Боно, Чуляк Рашко, Луначек Кароль, Бартулов Митко, Аугустинов Тунчо, Дупца Франциск, Смоков Гюро, Ненков Боно, Дупца Никола и Паулов Гюра. С удоволствие приели да съдействат на комисията префектът Раймхолц Йозеф и пенсионираният министерски съветник Кралиц Адалберт (Бела); и двамата поели задължение да дадат част от реколтите от своите ниви и ливади за посрещане на финасовите нужди на строителството.
На свое заседание от 12 май 1883 г, отчитайки въодушевлението на населението подкрепящо строителството на нова черква, 15–членната комисия решила да се създаде тухларница за производство на необходимите за строежа тухли, което било изпълнено и за две години били произведени 1 930 000 тухли, а градската управа заделила за строителството значителна сума пари.
През 1886 г. бил обявен конкурс за архитектурен проект на черквата. От представените 15 предложения, по препоръка на главния инженер на държавната градоустройствена служба на Тимишвар Ковач Акош (Kovács Ákos), комисията одобрила два идейни проекта – на архитектите Ото Щехло (Otto Stehlo) от Будапеща и на Йожеф Тандов (Józséf Tándov). На основата на тези два идейни проекти, било възложено на архитекта Едуард Райтер (Eduard Reiter) от Тимишвар да разработи идеен проект трети вариант и работен проект, за който бил определен хонорар от 140 000 форинта. За концепциите предложени с идейните проекти комисията определила завишено заплащане от 3 500 форинта, от които да се изплатят премии на Ото Щехло – 600 форинта, на Йожеф Тандов 400 форинта и на Едуард Райтер 300 форинта. Останалата сума от 2 200 форинта била заделена за проучвания, надници и др. Комисията решила и в протокола й било записано, проектът да бъде в неоготически стил, хармониращ с винганската женска носия, много високите стреловидни кули – камбанарии придават величественост, дързост и при нужда да служат за защита на града. Това значело да се изполват като наблюдателници и за известяване: всеки божи ден, във времето за молитва и пладнина(6), и ако над града надвисне опасност, звънът на камбаните да се разнася из безкрая на банатската равнина, да достига и добре да се чува и в най-отдалечените краища на винганското землище, което се разпростирало общо на близо 16 500 ха (165 000 дка) (в ясно време винганските камбани се чували чак до брега на реката Муреш, преди стария Арад); когато пък по небето страховито се повлекат тежки градоносни облаци, засвяткат и затрещят мълнии, мощният глас на „дзоне гулѣмия“(7) да прогонва тази беда от реколтата в полето, така както се е правило във Винга открай време.
На 12 юни 1889 г, на заседание свикано за утвърждаване разхода на 140 000 форинта за архитектурния хонорар, било спряно изплащането му, защото няколко детайла от проекта не били получили одобрение от държавната градоустройствена служба.
След отстраняването на забележките по архитектурния проект и утвърждаването му след това, бил обявен конкурс за възлагане на строителното изпълнение.
На заседание от 5 май 1890 г.комисията одобрила предложението на будапещенската предприемаческа компания на Антон Тамаш, Хосталек Кароли и Шнайдер Роберт, която дала съгласие да бъде намалена първоначално оферираната от нея сума с 14,78% до 119 375 форинта. Договорено било работите по черквата да започнат на 30 юни 1890 г. под ръководството на строителя Кочиш Лайош (Kocsis Lajos) от Арад срещу заплата 3000 форинта, и била определена частта от строителството, която да стане готова до 30 ноември 1890 г, когато заради настъпващата зима завършвал строителният сезон. Строителният надзор бил възложен на споменатия вече Ковач Акош, но над него имало още едно ниво на контрол, задействано на 2 юни 1891 г. и състоящо се от: Хас Йожеф (Haas József) държавен проверител от окръга, пенсионирания прокурор Фелетар Нанадор (Feletár Nándor) представител на Винга, барон Бранденщайн Ото (Brandenstein Otto) представител на министерския съвет. Този най-висшестоящ контролен орган накрая на строителството констатирал малки отклонения, но като цяло, работата на предприемача била приета и заслужено заплатена със сумата от 8 000 форинта.
За издигане на новата черква било определено мястото на напуснатия от монасите си францискански манастир, който бил съборен, и неговата градина. Старата черква от 1749 г, в близост до строежа на новата, била запазена една година след освещаването й през 1892 г и така станала „свидетел“ на целия процес на въздигането на грандиозната си „дъшеря“, след което също била съборена.
Основният камък на черквата бил положен на 30 юни 1890 г. след публично заседание председателствано от министерският съветник Кралиц Адалберт (Бела). В камъка предварително била издълбана дупка и били подготвени стъклена тръба - капсула и пергамент с написана на него паметна записка-завет, съчинена от учителя Мартон Янош (Marton János), съдържаща кратка история на заселването на Винга от българите, подпечатана с печата на кмета и подписана от членовете на общинската управа, учителското тяло, енорийския свещеник и други лица, общо 50 подписа. В тръбата били поставени и десет златни, сребърни и други монети намиращи се в обръщение тогава: един златен форинт, един сребърен форинт, една монета от 25 крайцера (Kreuzer), една монета от 2 гроша (groschen), една медна монета от 4 гроша и една монета от 1 грош. Основният камък бил осветен от местният енорийски свещеник Миклош Кикиндаи (Miklos Kikinday). Нотариус Йозеф Шефер под звуците на тържествен камбанен звън и оръдейни салюти поставил запечаната капсула с мемориалния акт и монетите в камъка, а строителите го спуснали на мястото му в основите на дясната камбанария. Свещеникът Чинталан Йожеф (Csintálán József) от близкото село Орцидорф (Орцифалва, Орцишоара) отслужил литургия, като богослужението било открито с „Veni Sancte Spiritus!“(8), а свещеникът Матей Томашич (Matéj Tomašič) произнесъл на български език проповед за величието на Светия Дух, за Божията сила и слава, за саможертвата на Христос-Спасителя. За спомен от това голямо тържество на присътващите ученици били раздадени 450 сребърни монети от по 20 крайцера.
Черквата е със застроена площ 1400 кв.м, основите са дълбоки 6 м под двете кули-камбанарии и 3 м под останалите зидове, най-голямата й дължина е 62 м, а най-голямата й ширина – 32 м, вътрешната височина е до 30 м, камбанариите са се издигали до шеметната височина от 65 м и до най-горната им площадка се стигало по вътрешни спирални стълби, стените с обем 6 120 куб.м. били иззидани от 3 000 000 тухли, от които 1 930 000 местно произведство, специално за този строеж, а останалите – взети от запасите на града. За зидарията и мазилките били употребени 2 400 т вар и 2 500 куб. м пясък. Употребено било 30 т желязо. Ежедневно са работили от 15 до 45 зидари и от 30 до 140 други строители и доброволци. Зидарите получавали надница по 1 - 1,6 форинта, а надничарите по 0,4 - 0,6 форинта дневно.
Гранитните камъни били докарвани от каменоломната в Радна, на строежа ги обработвал арадският каменоделец Селецки Йожев (Szeleczky József).
В хода на строителството възникнал недостиг на вода; кладенците във Винга били малко, а докарването на вода от отдалечени източници оскъпявало строежа. Проблемът бил разрешен с пробиването на сондажен кладенец дълбок 60 м на площада пред строежа от предприемача Шнайдер (Schneider). Този кладенец е запазен и до днес, но не се използва, тъй като след 1975 г. водоснабдяването на Винга е по централна водопроводна мрежа.
Дърводелските работи изпълнявали в Будапеща Андраш Лукс (András Luksz) и неговият зет, за което им било заплатено 7 070 форинта и Кузен Йожев (Kuzen József), също от Будапеща, получил за работата си 330 форинта.
На 14 август 1891 г. били монтирани кръстовете на върховете на двете кули, осигурени и с гръмоотводна защита
Бравите, ключалките и дръжките на вратите били изработени от Штол Кароли (Stoll Karoly), тенекеджийската работа изпълнил Чоти Нандор (Csóty Nándor) от Арад, а всички стъкларски работи, в това число и витражите и стъклописите направил Кристер Янош (Kriszter János) от Будапеща, за което му е било заплатено 10 960 форинта. Това цветно остъкляване е истинско изкуство; разноцветните стъкла на някои от огромните прозорци образуват красиви стъклени мозайки, други изобразяват хексаграма, шестлъчната звезда известна като герб на крал Давид, имаща за християнството символиката на Светата Троица - патрон на черквата, на връзка между небесното и земното, на духовното и материалното.
Покрива, на височина над 30 м, направили двама майстори от областта на Братислава с етернитови плочи, докарани също от там. През 1998 г, старите плочи бяха заменени с нови, също етернитови, получени като помощ от Австрия, които се оказаха некачествени като материал и с неподходящо захващане и затова през 2007 г. черквата беше препокрита с плочи тип Линдаб (Lindab) оцветени в зелено.
Две нови камбани отлял в работилницата си Новотни Антон (Novotny Anton) от Тимишвар. Тези две камбани зедно с трите от старата черква били монтирани на специална желязна конструкция в дясната камбанария. По-голямата от новите камбани, на стойност 3 400 форинта заплатил Димитър Бартулов, а по-малката, на стойност 2 400 форинта заплатила градската управа. Петте камбани били акордирани в гамата Ре –минор, но малко време огласяли простора на Банат и радвали винганите с благозвучния си, божествен звън. По времето на Първата световна война (1914-1918) четири от тях били реквизирани и претопени заради ценния си метал, който бил използван за изработване на оръжия. Останала самотно да приканя винганите за молитви 200 годишната камбана – легенда, спасена и докарана от Брадичен.
През 1921 – 1923 г. „верниците“ отново събрали пари, с които закупили и добавили към оцелялата брадиченска камбана една нова голяма (860кг), а дарителите: вече споменатият от 1891 - 1892 г. Бартулов Димитър и Смоков Никола (Коцо), заплатили за още две по-малки ( 236 и 102 кг). На голямата, от общината, са гравирани имената на дарителя и на членовете на тогавашната управа на Винга. Така в наше време в камбанарията има четири камбани, които се задействат електрически.
Четирите часовника, по два близнака във всяка кула, били изработени от Мюлер Бенедек (Müller Benedek) от Тимишвар за сумата от 1 150 форинта. След въвеждането на електронното управление на камбаните часовниците „заспаха“, може би завинаги…
След завършването на грубия градеж и покриването му, започнали вътрешните довършителни работи и украсите от мазачи, бояджии, каменоделци-резбари, дърворезбари, дърводелци и др.
Вътрешните стени боядисал с постни бои в чисти, светли тонове тимишварският майстор Колба Йожеф (Kolba József) за 2 700 форинта. Стените и сводът били боядисани мраморно синкави; сводът на светилището - небесно син, с разсипани по него многобройни златни звезди. Колоните и арките боядисали с блажни бои, с мрежа от тънки жилки създаващи илюзия за розов мрамор.
Високо, под свода на черквата, по арката над светилището е написано на латински мотото: AD MAIOREM DEI GLORIAM и годината на освещаването на черквата: MDCCCXCII
Пода и цокъла облицовали с бяложълти четвъртити мраморни плочи.
Орнаменталната дърводелска работа: олтарите, „предикалницата“ (амвона) и други скулптурни работи, била поверена на тиролския майстор-дърводелец Рунгалдиер Йозеф (Rungaldier Josef), който получил за работата си 13 000 форинта, и с най-голяма изкусност направил най-красивото, което може да се види в черквата.
Вътре в черквата има девет олтара. Главният олтар, с трите си кули, символизира св. Троица, на която е посветена черквата. Направата на този олтар била заплатена със средства на градската община - 7 680 форинта. Вляво на олтара се намира гербът на Винга (Терезиополис) изобразен с ярки цветове, вдясно се намира гербът на унгарската историческа държава (Велика Унгария). Две статуи стоят на стража на главния олтар: в лявата страна на св. Стефан – първият маджарски крал (997 - 1038), учредител на Чанадската епископия; в дясната страна на св. Герард (Gerardo de Sagredo) – първият Чанадски епископ. Двамата светци символизират историческата основа на християнството в този край, покръстването му от св. Крал Стефан и разпространяването на новата религия от епископ Герард, който ведно с другото е основал и енория във Винга.
От двете страни на светилището се намират статуите на двама други светци: св. Венделин - патронът на пастирите и селяните и св.Флориян – патронът на металурзите, ковачите, пивоварите, пожарникарите и други. Те символизират връзката на населението на Винга, както с планинското животновъдство в Чипровец напуснат след въстанието през 1688 г. и с отглеждането на волове за търговски цели след това, така и с най-важния поминък на Чипровския край – рударството, а освен това и връзката със земеделския поминък на повечето жители в годините след заселването на Винга и особено в годините, когато е строена и осветена тази черква. За статуите-стражи на св. Венделин и св. Флориян общината платила 771 форинта.
От двете страни, покрай стените, са разположени още по две двойки олтари. Първият олтар от дясната страна е посветен на св.Петър с два герба от двете му страни – на България и на Босна. Бил е подарен от Петър Августинов, който платил за него 2 050 форинта. Гербът на Босна подсказва за важната духовна връзка на тази страна с Чипровец, в който римо-католическото вероизповедание било широко разпространено от босненските францискани и аристократи, имащи присъствие от средата на ХIV век.
Олтарът на Майка Божия от лявата страна бил подарен от Франциск Ранков (бивш кмет на Винга) и е струвал 2 100 форинта. На него е изобразен и св.Франциск от Асизи (Assisi) – основателят на Францисканския орден, който орден заслужил най-много за разпространението на католическата вяра сред българите. Св. Франциск винаги е бил един от светците най-тачени от местното население. Дори в нашето модерно време името Франциск е от най-разпространените мъжки имена сред българите от всички поколения във Винга. И до този олтар има два герба-символи, на Хърватия и Далмация, две страни имащи връзка с вярата на католиците от Чипровец и Винга и приютили (Хърватия) много от бежанците след въстанието 1688 г, като далматинският град Дубровник имал заслуги и за големите търговски умения на чипровчани.
Следват три двойки по-малки олтари. От най-предната двойка единият, посветен на св. Михаил, подарен от Нечов Боно (Бонавентура), струвал 610 форинта, а другият, подарен от Чокань Антон (Тунчо), посветен на св. Антон от Падова (Padova), струвал 757 форинта.
Следващата двойка олтари са: Сърце Исусово и Жална Майка, и двата подарени от Гуран Никола (Коцо), всеки от които на стойност 800 форинта.
Последна двойка олтари, св. Кръст и св. Йосиф, били поръчани и платени със средства на общината – 1 240 форинта.
На амвона - истински художествен шедьовър, са изобразени ликовете на четиримата евангелисти: Матей, Марко, Лука и Иван, а на покрива му –небе са изписани на латиница седемте дарове на св.Дух: мъдрост, разум, съвест, крепкост, знание, благочестивост, богобоязън и годината на освещаване на черквата – 1892.
Двата дървени канделабри (полилеи), красиво орнаментирани, са подарък от дърворезбаря Рангулдер Йозеф.
Баптистериумът(9) изработен от сив мрамор – безценна художествена творба, бил подарен от епископ Шандор Дежьофи (Sándor Dessеwffy) и струвал 200 форинта.
Вечното кандило било донесено от Будапеща за 180 форинта като подарък от вдовицата на бившия градоначалник Янош Тьорок (János Török ).
Оцветяването на олтарите и склуптурите е в неоготически стил, като цяло - в златисти тонове, но цветовете на някои орнаменти са в по-сложни съчетания и по-изразителни, с орнаментни мотиви в източноевропейски маниер, в съответствие с народната носия на българското население.
Четиринайсетте икони на Кръстния път, представящи мъките на Исуса до върха на хълма Голгота, били подарени от Степанов Гаcпар (Гашо), който заплатил за тях 300 форинта. Само тези от иконите в черквата са надписани на български език, а всички останали надписи са на маджарски (унгарски), защото такъв е бил официалният език на обществените институции в Унгарското кралство на Австо-Унгарската империя.
Музикалният орган от старата черква бил пренесен и монтиран в новата от Хромедка Янош (Hromedka János) от Тимишвар и синът му, а през 1914 г, за да се разширят възможностите му за изпълнение на по-сложни и красиви мелодии, Карл Леополд Вегенщайн (Karl Leopold Wegenstein) и синът му добавят към него още 32 регистъра и 1800 тръби, доставени от Бавария за 2 741 форинта, като тръбите станали общо 4 000. Зад органа, върху стената, „бдят на стража“ релефните образи: св. Чечилия, покровителка на музикантите и библейският крал Давид, славещ със своята арфа Всемогъщия Създател.
На свода, под парапета на балкона за органа и черковния хор, е написано същото мото от арката над светилището, но вече по нормата на банатския български език: ZA PO-GULEMA SLÁVA BOŽIJА.
Скулптурната картина „Божи гроб“, взета от старата черква, след преработване била поставена в ниша от ляво на входа на черквата. Тази скулптурна картина била закупена за 1000 форинта и подарена на черквата от вдовицата на учителя Франц Глас (Franz Glаsz). Вдясно от входа на черквата, в друга ниша, била подредена скулптурната картина „Пещерата на Мария Лурдска“ (от Lourdes).
Орнаменталната украса от старата черква, нехармонираща със стила на новата: трите олтара и икони от там, били преместени на горния етаж над едната сакристия (одеждохранилище), където с нея бил устроен малък параклис (oratorium). Останалата част от тази украса поставили в ораториума над другата сакристия и в галерията. Двата ораториума на черквата са влияние от стила на францисканите манастири, какъвто е имало няколко години преди строителството на черквата на същото място.
На фасадата на черквата, в две остъклени ниши, били поставени две статуи: на св. Флориян и св. Венделин, каквито са и статуите вътре в черквата от двете страни на светилището - допълнително потвърждение за историческата памет и признателност на вингани, които силно са почитали тези светци, закрилници на поминъка на далечните си предци в Чипровско.
За „верниците“ присъстващи на черковните служби в черквата били разположени 56 пейки в готически стил от масивна дъбова дървесина в естествен цвят, изработени от мебелна кооперация в Сегед за 2 741 форинта. Пейките осигурявали места за сядане на 450 човека. Четири стола за изповедалните, също от масивна дъбова дървесина, били изработени от дъводелеца Екел Гьорги (Eckel György) от Винга. Този дърводелец изработил и седемте външни и петнайсетте вътрешни врати за 732 форинта.
Около сградата на черквата била направена асфалтова настилка с апликирани в нея две плочи, известяващи за стореното; днес тротоарите са покрити с различни по форма бетонни блокчета-павета. След завършването на строителството наоколо засадили липи и дъбове, а по пътеката до гимназията - кестени, които придават още по голям чар на импозантната черква.
След като всичко било завършено и подредено, на 20 май 1892 г. дванайсетчленна винганска делегация, водена от Шефер Вилиям - председател и Фелетар Нандор – градски военен прокурор, посетила Чанадския епископ Шандор Дежьофи в лятната му резиденция в гр. Мако, за да го покани да освети новата черква. Същата делегация посетила и тимишварския окръжен управител (префект) д-р Молнар Виктор (Molnár Viktor) , когото също поканила на тържеството.
В събота, на 26 май 1892 г, в три часа след обяд, епископската каляска пристигнала в съседното село Орцифалва, където била посрещната от почетен ескорт, ескадрон конници от Винга, и от многолюдно население. Оттам шествието потеглило за Винга. Накрай града епископът бил приветстван с вдъхновена реч от заместник кмета Йожеф Шефер. След приветствието епископът, последван от множеството, под непрекъснат тържествен камбанен звън, преминал под украсена тържествена арка и влязал във Винга, където на пазарището(10), пред старата черква, благословил присъстващия народ.
В новата черква влезли най-напред свещениците, заключили се отвътре и били изпълнени някои предварителни действия от ритуала по освещаването, след което епископът почукал с владишкия си жезъл на главната врата и тя се разтворила широко. Последван от първенците на окръга и града, духовници, гости и многоброен народ, епископът прекрачил прага на новия храм Господен, с което започнала и главната церемония на тържественото му освещаване. Епископът благословил олтарите и другите части на черквата и отслужил литургия в съслужение с голям брой други духовници. Черковният хор под съпровода на органа пял за славата на тази нова „катедрала“ в Банат. След литургията имало голямо угощение, последвано от всенародно увеселение, което продължило няколко дни; то било запомнено и за него се говорило с възхищение в продължение на още няколко десетилетия не само във Винга и в Банат, но и сред банатските българи и католиците в България.
Освен за великолепната вътрешна украса, вингани не се поскъпили да направят такава и отвън, до самата черква, та да напомня на „верниците“ за връзката им с Бога още преди да пръстъпят в храма.
Срещу черквата бил издигнат голям каменен кръст с две статуи до него, на Блажена Дева Мария, настъпила змия, и на св. Иван Непомук. (Иван Непомук, почитан като закрилник на мостовете и пътните кръстовища, приживе е бил архиепископ на чешкия град Прага.)
Кръстът (Križа - по банатски български) бил издигнат още в годината на освещаването на черквата, 1892, с дарения от 1 600 форинта от населението. На него е написано на български език: MIR SAS NÁMU – OBŠTINATA NA VÁRUŠA(11) VINGA 1892 и същото по маджарски, знак за копнежа за мир и спокойствие на българското население, намерило най-сетне тук, във Винга, гнездото откъдето няма да прехвръкне никога по чужди места, както е станало след разгрома на Чипровското въстание през 1688 г! Кръстът и двете статуи са заобиколени от цветна градинка.
Необичайно голямата вътрешна площ, главозамайващата височина на тавана, поддържан от високите, стройни колони, светлината проникваща отвън през раноцветните стъкла на големите прозорци, издължените форми на всички части на орнаменталната украса и хармонията на цветовете, придават особено неповторимо и завладяващо великолепие на този храм, внушават на всеки посетител неволни мисли за непреходните ценности на духовното и за невидимите, велики сили, управляващи цялата природа и човешките съдби, укрепват упованието на вярващите във върховната Сила Божия. Веднага след това идва чувството на искрено възхищение от хората, живели и творили преди повече от 125 години, които с много щедрост, чувство и неуморен труд са съумели да създадат толкоз много красота на едно място; идва и възхищение от поколенията, които са съумели да съхранят красотата, за да стигне до нас и до хората от бъдещето.
През 1919 г. силна вихрушка отнесла най-горната част на лявата кула, захвърляйки я пред черквата, на пазарището. Решено било, заради симетрията да бъде демонтирана същата част и от дясната кула и двете били покрити по един и същи начин. След разрушителната природна стихия часовниците на лявата кула се повредили и спрели да работят. През 1929 г. кулите отново били издигнати по подобие на първоначалния си вид, като два близнака, но вече с три метра по-ниски. Това трудно възстановяване било извършено по времето на любимият свещеник на винганското католическо паство Венцеслав Хавлик.
След напускането на Винга от францисканите през 1883 г. духовните грижи за католиците били поверени на енорийски свещеници, а винганската енория минала на пряко подчинение на Епископията в Тимишвар и на издръжка от черковното настоятелство и таксите заплащани за извършваните религиозни обреди. Като най-известни свещеници, служили във винганската католическа черква, могат да бъдат споменати: Кикиндаи Миклош (Kikinday Miklos) 1882 – 1892, Вадас Иван (Vadas Iván) 1892 – 1922, Хавлик Венцеслав (Havlik Venceslav) 1922 – 1951, Катич Теодор (Katič Teodor) 1951 – 1956, Фланцер Николаус (Pflanzer Nikolaus) 1956 – 1964, Будинг Золтан (Buding Zoltán) 1964 – 1966, Наков Никола (Nákov Nikola) 1966 -1998, Калапиш Матей (Kálápiš Matéj) 1998 – 2003), Велчов Петър (Vélčov Pétar) 2003 – 2012, Мирчов Себастиян (Mirčov Sébástiján) след 2012 г.
Във времето на паството на Венцеслав Хавлик, през 1943 г, католическата общност на Винга била посетена от апостолическия нунций в Букурещ Андрея Казуло (Andrea Cassullo), придружен от Тимишварския епископ Аугустин Паха (Augustin Pacha).
Католическата черква на Винга е един от най-красивите храмове в този регион на страната. От която и да е посока и по какъвто и да е начин да се приближава пътникът към Винга: с влака, с автомобил, с каруцата или пешом, от много километри погледът му се изненадва и очарова от монументалните камбанарии изникнали на хоризонта в Банатската равнина и заедно с останалата част от сградата, израстващи все по-смайващо величествени с приближаването към тях. Импозантното архитектурно творение привлича много вярващи християни и туристи, които прекрачват с вълнение прага, за да се помолят на Бога или да се възхитят и поклонят на творческия гений и усърдие, проявени от жителите на това място основано от българите. Както се вижда, нашите прадеди са били не само горди и работливи хора, но са били и богати и талантливи и предприемчиви и са имали артистично чувство за нещата.
Винганската католическа черква е запазена напълно. По случай стогодишнината й през 1992 г, тя беше обявена за национален паметник на културата на Румъния. Метална плоча, закована на фасадата до главния вход уведомява за това с релефния си надпис. Черквата има статут на юридическо лице с всички произтичащи от това правни последици.
Черквата е била и ще бъде мястото във Винга, където се пазят ревниво българският дух и българският език; тя ни поддържа в житейските ни пътища, с пътеводната си светлина, като фар на брега на морето ги осветява, събира ни както грижовна майка своите свидни чада.
Нека това чудо, сътворено от българите във Винга, да пребъде във времето като вечен спомен за идните поколения! Нека подклаждаме, всеки с пламъче от своето сърце, общата надежда, че докато върховете на камбанариите дръзко се извисяват в небесната шир, галейки понякога облаците, дотогава и българският дух ще живее по тези места!
Вечна ти слава, наша Божия къща!
27 април 2017 г.
Иван Ранков Винга – Румъния
......................................................
Бележки на редактора:
- далматика - Одежда, която идва от древния Рим, най-често златоткана и украсена с перли, носена от императора при коронация, след това е влязла в християнската Църква като типичната дяконска одежда, която дяконът използва за Богослужение, но също и Епископът облича по време на Литургия на големи тържества. В източните църкви (православни и източно-католически) одежда подобна на далматика се нарича стихар.
Рицарите - кръстоносци, преди да влязат в битка, обличали върху доспехите си далматика. - плувиал - Нарича се още "капа или мантус", буквално преведено означава наметало, или наметка за дъжд; обикновено е отворен отпред, за да могат да се движат ръцете, а е затворен отзад и стига до краката, често има и качулка; използва се за разни свещенодействия (треби), извън Литургията, а в някои източни църкви, например сирийската, се използва и по време на Литургия.
- раменен воал – Нарича се още "велум" и означава було, а също и наметало, което свещеникът намята на раменете си за извършване на благослови със Светото Причастие и с реликви на светци.
- филон – Одежда назовавана така от източната църква, а в западната се нарича "пианета", "казула"; литургичната одежда, която свещеникът и Епископът обличат, за да предстоятелстват Евхаристично Богослужение.
В древността пианетата или казулата е била пътна дреха, обикновено дълга, с форма на камбана, с един отвор за главата, падаща по тялото. - верници – Банатска българска дума за вярващите-католици активно участващи в религиозния живот на енорията; може да се замени с думата енориарши, която е от гръцки произход;
- пладнина – Обедното хранене от 12:00 часа и кратка почивка.
- дзоне гулѣмия – Означава голямата камбана на старинния банатски български език
- Veni Sancte Spiritus! – (лат.) Ела Свети Дух! – католическа молитва.
- баптистериум – Кръщелня, помещение със съд (купел) за извършване ритуала кръщение; при западните параклиси и църкви най-често изграден на западната стена, близо до входа, или пък, което е по-характерно за източните църкви, обособен в специален вестибюл.
- пазарище – Голям централен площад (достигащ над 20 дка) в градоустройството на някои селища на банатските българи и техните предци в Трансилвания, около който били постройките на обществените институции, на който се извършвала търговията от местни и приходящи търговци в определените пазарни и панаирни дни и където се провеждали общоселищните събирания и веселби.
- váruš – Означава град, заемка в банатския български език от унгарския език.
