Книгата на Марек Якоубек, част от която представяме тук, защото е свързана с банатските българи, може да закупите от тук
Повече снимки тук
Тезата на Пенчев
Тезата за значимостта на религията е своеобразна константа в текстовете, посветени на чешката общност в село Войводово. Става дума за особеност, забелязана от всички, които влизат в непосредствен контакт с тази общност в периода на нейното съществуване между 1900 и 1950 г. (срв. напр. Findeis 1929, Findeis 1930 a, b; Michalko 1936; Mičan 1936), или пък по-късно се занимават с нея. Теоретична рефлексия и обосновка на тази теза за пръв път предлага българският етнолог Вл. Пенчев, чийто проучвания в селото през осемдесетте години на миналия век поставят началото на „новата вълна" в интереса към войводовската проблематика.
Още в първата си публикация по темата Пенчев отбелязва, че „религията играе ролята на механизъм за регулиране на взаимоотношенията вътре в етнодиаспората, както и на взаимоотношенията й с външната етническа среда" (Пенчев 1988: 486). В следващия си текст, който за дълъг период от време определя насоките на войводовските проучвания, той представя същия извод по нов, терминологично усъвършенстван начин, като посочва, че за чешката етнична общност във Войводово религи¬ята представлява етнодиференциращ и етносъхраняващ фактор (Пенчев 1996а: 58-59) и характеризира тази общност като етно-конфесионална (Пенчев 1996а: 59). С цитираната формулировка тезата на Пенчев се възприема (със или без позоваване) от всички останали автори, занимаващи се с войводовската проблематика. По-съществена вариация предлагат Т. Хирт и М. Якоубек, които, след като цитират Пенчев, терминологично преформулират неговия извод, пишейки, че „за войводовската общност религията е базисен организационен принцип, както и централен фактор, определящ колективната идентичност на местните жители" (Hirt, Jakoubek 2005: 355). Така тезата на Пенчев се превръща в общоприета за войводовските проучвания и нейната валидност се смята за безспорна. Тук нямаме за цел да поставим тази теза под съмнение, тъй като принципно сме съгласни с нея, но ще се опитаме да проблематизираме нейните граници и съответно контекста, в който тя се разполага.
Защо протестантите от Войводово се женят за католици от Бърдарски геран
Сред „войводовските чехи" като цяло ясно се проявява тенденцията към ендогамия, макар че общността им не е абсолютно ендогамна (Budilova 2008: 137-138, Budilova 2011: 141-170). Поради централната роля на религията в тяхната общност те са склонни да сключват бракове с едноверци, принадлежащи към други етнични групи. Данни, потвърждаващи такива бракове, имаме в двадесет случая - в пет от тях единият от брачните партньори е с български, а в петнадесет - със словашки произход (Budilova 2010: 169), което възлиза на 24,7 % от всички бракове, сключени с лица извън общността (в периода 1900-1950 г. броят им е общо 81). Тук не разполагаме с достатъчно място, за да анализираме конкретните причини, довели до тези бракове (а можем и да се позовем на обемното изследване на Будилова, засягащо тази проблематика, срв. Budilova 2011), но приемането им от страна на общността и обуславящите ги условия са вече ясни. Необясним обаче остава един друг факт, на който ще се спрем тук, а именно че 15 % (или дванадесет случая) от „смесените" бракове (т.е. сключените с партньор извън войводовската чешка общност) са с католици. Те произхождат от с. Бърдарски геран, чието население се състои от българи и немци, дошли заедно от Банат, където също дълго време са живели съвместно.
Проблематиката, свързана с банатските българи, е задълбочено изследвана от редица български учени и за нея съществува обширна литература (напр. Милетич 1904; Телбизов, Векова-Телбизова 1963; Нягулов 1999; Елдъров 2002: 31-380; Георгиев 2010). Ето защо тук не се налага да проследяваме подробно историята на тази специфична общност, а ще си позволим да се насочим директно към онзи период от нея, когато банатските българи, макар и косвено, се появяват на (пред)войводовската сцена. Това е времето непосредствено след Освобождението на България, когато те изпращат в старата си родина делегация, за да проучи възможностите за евентуалното им завръщане. Една такава възможност се появява съвсем скоро във връзка със Закона за населяване на ненаселените земи в България от 20 май 1880 г. (някои автори са на мнение, че Законът е приет в отговор тъкмо на желанието за завръщане на банатските българи). Следват няколко преселнически вълни, като един от районите, където се установяват избралите да се завърнат от Банат българи, се намира в северозападната част на страната. Тук част от банатските българи се заселват в селата Махмудия (днес Радойково), Брегаре, Джурилово (днес Нивянин) и др., а други основават нови селища, като например Асеново, Гостиля и Бърдарски геран.
Бърдарски геран е основан през 1887 г. от 14 семейства на преселници, след които идват мнозина други и за кратко време селото се разраства значително. През 1893 г. тук пристигат и двадесет семейства на банатски немци католици. Техните предци се преселват в Банат през XVIII в. в резултат от политиката на Хабсбургската монархия, целяща колонизиране на граничещите с Османската империя територии, придобити въз основа на Пожаревацкия мир (1718 г.), както и промяна на религиозния про-фил на тамошното население (срв. напр. Šesták, Tejchman, Havlíková, Hladký, Pelikán 1998: 131). Конкретният подтик е свързан с безвъзмездното придобиване на земя, освобождаването от данъци и други предимства, като условие за ползването им е католическото вероизповедание.
Макар че преселниците идват от различни области (Елзас и Лотарингия, Бавария, Есен и др.), в Банат те биват наричани шваби (вероятно поради това че повечето от тях пристигат там по Дунава, тръгвайки от намиращия се в областта Швабия град Улм). Въпреки благоприятните условия за живот, мнозина заселници впоследствие заминават за новоосвободена България, към което ги подтиква агресивната асимилационна политика на унгарските власти след присъединяването на Войводина и Тамишки Банат към Унгарското кралство (1860 г.) и най-вече след провъзгласяването на дуалистичната Австроунгарска империя през 1867 г. (не без значение в случая е и перспективата за безвъзмездно придобиване на земя, срв. Николов 1996: 41; Телбизов, Векова-Телбизова 1936: 6). Тук те се установяват в селата Гостиля и Бърдарски геран.
Двете общности в Бърдарски геран споделят редица сходни черти. Най-напред това е католическата религия, както и банатският произход (в Банат редица семейства на немци и българи са живеели в съседство (Нягулов 1999: 121; Георгиев 2010: 90; 106; Босилков, Андреев 1937: 13; История на Бърдарски геран: 7, 13). Не по-малко значим фактор обаче е и съществуващата между тях „културна близост". В основата й стои „културното понемчване" на банатските българи, или с други думи, възприемането на редица културни елементи или базисни културни модели, както и на цели сектори от материалната култура на немците по времето, когато двете общности живеят заедно в Банат (Нягулов 1999: 23). Поради това те се отличават от околното българско население не само заради католическата религия и банатския си произход, но и заради „по-високата си" „западноевропейска" култура (Нягулов 1999: 96, 101; Николов 1996: 41; Георгиев 2010: 117; Босилков, Андреев 1937: 17). Различията засягат редица сфери, като например кухнята, воденето на домакинството, организацията на частните и обществените пространства (отличаващи се с ред и чистота), обработката на земята, при която се използват теглени от коне железни плугове, отглеждането на гъски (и използването на гъши пух за направа на възглавници и завивки) и прасета и т.н. (Николов 1996: 40-41; Нягулов 1999: 23; Калчев и кол. 1987: 24-25). Специфична е и характерната за двете общности архитектура на домовете (Босилков, Андреев 1937: 8), а от обзавеждането им - печките, в които се използва слама. Казано накратко, католическото население на Бърдарски геран, банатските българи и немци, поради споменатите вече, както и поради редица други (вж. нататък) особености, представляват пример за подражание в един сравнително слабо развит регион (Нягулов 1999: 101, Николов 1996: 41; Нецов - АИФ: 9; Босилков, Андреев 1937: 15).
Защо обаче си позволихме това обширно отклонение? По простата, но твърда основателна причина, че в очите на околното българско население войводовските чехи и жителите на Бърдарски геран не се различават. От основаването си Войводово бива наричано банатско село, а жителите му - баначени (Нецов - АИФ: 8; Стоянов 2005: 232; Кръстева-Благоева 1999: 130; Попов 2013: 76). Това означение е свързано с факта, че войводовските чехи идват в България от Банат, но то е широко използвано и по отношение на банатските българи (Нягулов 1999: 99; Телбизов, Векова-Телбизова 1936: 3), които живеят в няколко села в областта, но техен „център" е Бърдарски геран (вж. по-горе). Разбираемо е, че тази ситуация създава объркване. Какво е било отношението на българското население към двете селища, ни показва Ян Финдейс. В свой текст, отразяващ дългогодишния му опит като учител във Войводово (от 1926 г.), той споменава за един български селянин, който идва в селото да търси „бай Васил", наричан още „Баначанина", и след кратка размяна на уточняващи въпроси и отговори казва на събеседника си, войводовски чех: „А в Бърдар [т.е. в Бърдарски геран] живеят от ваште хора, нали...". След като събеседникът му отговаря отрицателно, българинът „замислено клати глава, той си спомня как в местността Гладно поле някакви нови хора си направиха село и че им се казва баначани. Познава много от тях... Спомня си, че е служил с баначани от Войводово и с баначани от Бърдар и че е разговарял с тях на български, ама никога не му е хрумвало да пита какви са, обаче знаел, че не са българи." (Findeis 1932: 46).
От двете общности, живеещи в Бърдарски геран, войводовските чехи по-често биват бъркани с немците, за каквито всъщност ги смята околното българско население. Нецо П. Нецов, автор на ръкописната хроника на с. Войводово, пише по този повод: „Много пъти ми се е случвало, когато минавам през некое съседно село и се заговорим с некои, след като узнаят, че съм от Войводово, питат ме и аз ли съм немец или ако знаят, че съм българин, питат ме погаждаме ли се с немците" (Нецов - АИФ: 3; к. м. — М. Я). Объркването на войводовските чехи с банатските немци се среща и в литературата, допускат го понякога дори и отлично информирани и напълно надеждни автори (вж.напр. Елдъров 2002: 376-377) . Банатските българи от Бърдарски геран също възприемат немците и войводовските чехи като твърде близки, при това сравнението между тях не показва войводовските чехи като някакво далечно и несъвършено копие на оригинала, според българите от Бърдарски геран те са идеални немци . Повече от красноречиво това потвърждава заглавието "Чехите — по-големи немци от немците", което носи частта, посветена на войводовските чехи, в книгата на родения в Бърдарски геран Антон Гюков (Гюков 2006: 89) .
Причината, поради която българското население не прави разлика между чехите от Войводово и католиците от Бърдарски геран, е колкото проста, толкова и основателна - двете общности наистина си приличат в много отношения. Освен банатския произход и почти еднаквия пространствен облик на техните селища (широките им прави улици нямат аналог в региона - вж. ил. 1 и 2), между тях има още редица сходства в сферата на материалната култура. Към тях се отнася планировката на жилищата, както и обзавеждането им (напр. споменатите вече пухени възглавници и завивки), земеделският инвентар и техника, напр. характерните леки каруци с желязна ос, наричани „банатски" или „унгарски" (Нецов - АИФ: 4; Нягулов 1999: 95; Босилков, Андреев 1937: 19); дървените трикрили окопвачки (Нецов - АИФ: 32; Нягулов 1999: 95); грапите с железни зъби (Нецов - АИФ: 32; Нягулов 1999: 95) и редица други. Значителни прилики има също така по отношение на използваните земеделски техники (емблематичен пример в случая е използването на коня като впрегатно животно, срв. Стоянов 2005: 117) и отглежданите домашни животни (коне, гъски, срв. Стоянов 2005: 232; Нягулов 96; Калчев и кол. 1987: 25). И двете села правят впечатление и предизвикват възхищение с чистотата си, като в случая става дума както за личната хигиена на жителите, така и за чистотата и реда, с които се отличават техните жилища, дворове, а също и обществените пространства и нивите им (които винаги са оплевени) и т.н. (Пенчев 2001: 24; Нецов - АИФ: 55; Стоянов 2005: 234; Кубка 1949: 84; Николов 1996: 41; Пелова 2000: 18; Босилков, Андреев 1937: 8, 22).
Наред с това между двете общности съществуват прилики и по отношение на духовната култура в широк смисъл - както войводвските чехи, така и католиците от Бърдарски геран са възприемани като извънредно работливи (Нецов - АИФ: 55; Нягулов 1999: 25; Николов 1996: 41; Пелова 2000: 18), предприемчиви (Нягулов 1999: 25; Jakoubek 2010a), чисти и подредени (Пенчев 2001: 24; Нецов - АИФ: 9; Николов 1996: 41; Попов 2013: 71, 74, 82), дисциплинирани (Нягулов 1999: 102; Стоянов 2005: 234; Гюков 2006: 89), уважаващи чуждата собственост (Нягулов 1999: 25; Нецов - АИФ: 26; Пенчев 2001: 17), накратко - хора със строги морални принципи (Нягулов 1999: 102; Findais 1929b: 222; Стоянов 2005: 234). По всички посочени особености войводовските чехи и католиците от Бърдарски геран се различават от околното българско население, но същевременно си приличат помежду си. По сходен начин културата на тези две общности е възприемана като по-развита от тази на българското население в региона (Станчев 2013: 136; Нецов - АИФ: 9; Нягулов 1999: 101). Затова не е изненадващо и това, че те често биват смятани за образцови (Нягулов 1999: 101; Николов 1996: 41; Пелова 2000: 17; Пенчев 2001: 24; Михалко 1936: 54) и достойни за подражание (Нягулов 1999: 96; Пенчев 1996а: 102; Findeis 1930b: 2). И в двата случая изследователите говорят за тяхната „цивилизационна роля" в региона (смятан за сравнително изостанал) (Пенчев 2001: 23; Николов 1996: 41; Босилков, Андреев 1937: 20, 22).
Въз основа на казаното дотук вече можем да се върнем към поставения в началото въпрос, свързан с трудно обяснимия на пръв поглед факт, че в общия брой смесени бракове, сключени от членове на по принцип ендогамната войводовска чешка общност, чиято емблематична особеност представлява протестантизмът, почти 15 % (12 случая) представляват браковете, сключени с членове на също така ендогамната общност на католиците от Бърдарски геран. За сравнение този брой е с 3,5 % (3 случая) по-малък от броя на браковете, сключени между войводовски чехи и словаци лютерани от плевенските села (които са общо 15, което възлиза на 18,5 % от всички бракове). Обяснение за този факт, както следва от изложеното по-горе, можем да потърсим в сферата на културата, и по-конкретно в значителната културна близост, съществуваща между двете общности в редица отношения.
Макар да сме убедени, че подобно обяснение не е далеч от истината и в общи линии да го смятаме за приемливо, не можем да се задоволим само с него. То крие в себе си най-малкото един слаб пункт, а именно, че в него не намира място ключовият и за двете общности фактор - религията. Именно заради важната й роля всяко обяснение, което не я взема под внимание, не може да бъде достатъчно удовлетворяващо. Затова и по-нататък ще се опитаме да предложим обяснение на интересуващия ни феномен, в което не само че няма да игнорираме религията, а тъкмо обратното - ще я използваме като изходна точка.
Предложеното по-горе сравнение между двете общности подсказва, че основание за големия брой бракове между техни членове могат да бъдат културните сходства. Религията в случая остава встрани, доколкото в този случай сходство липсва. И на пръв поглед това наистина е така, войводовските чехи са протестанти, а жителите на Бърдарски геран - католици. От друга страна обаче, ако се вгледаме по-задълбочено, ще установим че двете общности си приличат немалко тъкмо по отношение на религиозността си.
Тъй като за ролята на религията в общността на войводовските чехи стана дума в началото, тук ще се спрем накратко на банатските българи. Сред авторите, занимаващи се с тази общност, цари пълно съгласие относно това, че нейните членове са дълбоко религиозни. Банатските българи са възприемани, а и сами се възприемат като християни с "яка вяра" (Бокова 1999: 268), като именно вярата е конститутивният елемент на техните общности (Телбизов, Векова-Телбизова 1963: 3). Този факт се проявява по много и различни начини. Добре известно е например, че банатските българи при преселването си в България настояват да се установят в свои селища, отделно от останалото българско население, като не е изненадващо, че „първият и основен мотив за това е религиозният" (Нягулов 1999: 92-93). С усилията за запазване на самобитността на тази общност е свързана и основаващата се на религиозния принцип ендогамия (Еленков: 31). Силната религиозност определя характера й и в други отношения, съществено влияние оказва например върху обредната сфера, където мотивира елиминирането на светския фолклор (Нягулов 1999: 26). Казано накратко, за общността на банатските българи дълбоката религиозност е централна ос на съществуването (Нягулов 1999: 92) и е определяща за колективните идентичности на нейните членове (Еленков: 37). Бихме могли да продължим, но едва ли е необходимо, тъй като е очевидно е, че банатските българи католици са общност, чийто базисен организационен принцип, а също и фактор, определящ колективната идентичност на членовете й, представлява религията. Остава само да допълним - както в случая с войводовските чехи.
Ако оставим настрана въпроса за конфесията и се насочим към типологията на двете разглеждани общности, или с други думи - към техния социално-антропологичен характер, т.е. ако подходим към религиозността социологично, като към структурен параметър, не ни остава нищо друго, освен да констатираме, че между войводовските чехи и жителите на Бърдарски геран е налице съществено сходство, което се обуславя именно от ролята на (разглежданата в структурен аспект) религиозност. Така като най-голям недостатък на споменатото по-горе „културно" обяснение се очертава неговата непоследователност и по-точно това, че не взема под внимание религиозността, която също се явява културен феномен. Тъкмо включването на религиозността показва близостта между разглежданите две общности и съответно в каква степен те си приличат като социокултурни формации.
Предложеното надграждане на „културното обяснение", също както и неговата изходна версия, показва, че относително големият брой бракове между изповядващите различни религии войводовчани и жители на Бърдарски геран е свързан със същественото структурно сходство между техните общности, споделящи не само редица културни особености, но и дълбоко религиозен светоглед, в чийто център стоят Бог и Библията.
Вече отбелязахме, че в определени случаи е възможно и плодотворно да разглеждаме религиозността на двете общности без връзка с конкретната религия, изповядвана от техните членове. По-горе вече осъществихме тази аналитична процедура и оставихме конфесионалния аспект на заден план за сметка на структурно-културното измерение на религиозността. А сега ще се опитаме да установим дали е възможно да я осъществим и с цел да експлицираме онзи аспект на религиозността, който можем да наречем екзистенциален. И в този случай разполагаме с доста повече информация за войводовските чехи. Отношението на войводовските чехи към институционалния аспект на тяхната иначе ревностно изповядвана вяра е доста свободно. Това е характерно още за предците им в Света Елена (вж. напр. Jakoubek 2010c или Pavlásek 2011), а още по-ясно изпъква при заселването им в българските земи. Тук те, бидейки членове на Евангелската реформирана църква, не намират институционална подкрепа и затова без колебание стават методисти. Това не представлява проблем за тях, тъй като изискванията им са повече от скромни: „Само словото Божие беше важно за тях, него само искаха " (Мюап 1934:108; к. м. -М. Я. ). Освен Библията за войводовските чехи е изключително важна - по думите на техните потомци - „истинската", „чистата" вяра, т.е. онзи аспект, който нарекохме екзистенциален, като те демонстрират пълна липса на интерес към нейната институционална рамка.
Освен сведенията за ревностната им религиозност с други данни за католиците от Бърдарски геран не разполагаме (което, разбира се, не означава, че такива не съществуват). При това по-ложение не ни остава нищо друго, освен да прибегнем до екстраполация, основаваща се на сравнението между двете общности, и да предположим, че с оглед на значителните сходства в редица други сфери и на структурната прилика между тях, до известна степен сходство е имало и тук.
Като пример, потвърждаващ това предположение, можем да посочим случая с Юрий (Дюра) Бобойчев, павликянин, роден в Драгомирово , а по-късно жител на Бърдарски геран, който след женитбата си с войводовската чехкиня Мария Кршиванкова - предшествана (както и в други подобни случаи) от преминаването му към методизма - се преселва във Войводово. Тук той посещава до смъртта си местната протестантска църква, при това неговата религиозна ревностност не отслабва, след като променя религията си. Както казват някои от съвременниците му войводовски чехи, той участва в религиозния живот на селото „също като нас" (според други дори „повече от наште мъже и жени").
Заключение
Така стигаме до заключението на нашата хипотеза относно големия брой бракове между войводовските протестанти и католиците от Бърдарски геран. Най-напред, опитвайки се да отговорим на какво се дължи той, посочихме като едно от възможните обяснения значителното културно сходство между двете общности. После отбелязахме, че част (и то несъмнено важна) от това културно сходство - независимо от конфесионалното различие - представлява религиозността, която в двете общности има идентична роля и структурно ги формира по сходен начин. Накрая посочихме, че религиозността, или вярата, представлява сходен момент не само в сферата на културата, т.е. не само по отношение на цялостната социална организация, управлението на социалните връзки, специфичния начин на прехрана и т.н. в рамките на тези две общности, но също така и в екзистенциален аспект. И в двата случая очевидното конфесионално различие остава на заден план за сметка на по-съществено сходство и поради това се разглежда като второстепенно. Не може обаче да не забележим, че тук описахме странен кръг: в началото един определен аспект на религията, а именно религиозната принадлежност, правеше необясними браковете между войводовски протестанти и католици от Бърдарски геран, а накрая друг неин аспект - „истинността", „чистотата" на вярата предложи перспектива, в която тази брачна практика изглежда обяснима и приемлива. С други думи, ако в началото изглеждаше, че най-голяма пречка за нея е религията, то впоследствие се оказа, че именно в религиозната сфера се крие най-силното й основание. В заключение ще отбележим, че макар да имат сравнително голям дял сред останалите смесени бракове, сключвани от войводовските чехи, браковете с католици от Бърдарски геран представляват брачна стратегия, отклоняваща се от доминиращия модел (който реализират браковете, сключвани в рамките на войводовската чешка общност). Освен това трябва да подчертаем, че предложеното тук обяснение засега е само хипотеза, която изисква още проучвания в бъдеще.
Преводът е направен по преработената версия на текста Jakoubek, Marek. Zastavení nad vztahem kultury, víry a konfese u vojvodovských Cechú. - Slovanskýpfehled, 2013, roč. 99, č. 3-4, str. 371-384.
ЛИТЕРАТУРА
Бокова 1999: Бокова, Ирена. Католици. - В: Кръстева, А. (съст.). Общности и идентичност в България. София: Петектеон, 260-271.
Босилков, Андреев 1937: Босилков, Евгени, Дано Андреев. Кратка история на Бърдарски геран 1887-1937. Бяла Слатина.
Георгиев, Трифонов 1994: Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съст.). История на Българите 1878 -1944 в документи. Том I, част първа. София: Просвета.
Гюков 2006: Гюков, Антон. По петите на Клео. Моята малка делиорманска Европа. Калейдоскоп от спомени. Стара Заго¬ра.
Елдъров 2002: Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване. София: Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия.
Еленков: Еленков, Иван. Католическата църква в България и общностните идентичности на принадлежащите към нея верни през XIX и първата половина на XX век. www.catholic- bg.org.
История на Бърдарски геран: История на Бърдарски геран. http: //bardarski geran.eu/b g/бърдарски-геран/ история- бърдар- ски-геран
Калчев, Куков, Мичев, Шипков 1987: Калчев, Иван, Никола Куков, Никола Мичев, Михаил Шипков. История на село Бърдарски Геран. София: Септември.
Константин 1958: Константин, Димитър. Гражданското със-тояние. София: ДИ „Наука и изкуство".
Кръстева-Благоева 1999: Кръстева-Благоева, Евгения. Личното име в българската традиция. София: АИ „Проф. Марин Дринов".
Куличев 2012: Куличев, Христо. Процесите. Партията срещу църквата. София: ЕТ Госпъл.
Кънев 1998: Кънев, Красимир. Законодателство и политика към етническите и религиозните малцинства в България. - В: Кръстева, А. (съст.). Общности и идентичност в България. София: Петектеон, 67-117.
Милетич 1904: Милетич, Любомир. Нашите павликяни. - СбНУ, Т. 19, 1-369.
Нягулов 1999: Нягулов, Благовест. Банатските българи. Исто-рията на една малцинствена общност във времето на наци-оналните държави. София: Парадигма.
Пелова 2000: Пелова, Весела. Малцинствата в северозападна България през очите на полицая. - Епохи, 8, № 3-4, 5-19.
Пенчев 1988: Пенчев, Владимир. Някои проблеми на адаптаци¬ята на чешките заселници в Северозападна България. - В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 15. София, 480-492.
Пенчев 1996а: Пенчев, Владимир. Tempus edax rerum, или за ми-налото и настоящето на войводовските чехи. - В: Тодоров, Величко (съст.). Чехи в България - История и типология на една цивилизаторскароля. Част втора. София: УИ „Св. Кл. Охридски", 51-73.
Пенчев 1996б: Пенчев, Владимир. Образът на „другия" у бъл-гарските чехи и чешките българи. - Práce z dejín slavistiky, № 18, Praha: FF UK, 43-49.
Пенчев 1998а: Пенчев, Владимир. Между своечуждото и чуждо-своето. За някои проблеми на етнокултурната идентичност
на „българските" чехи и „чешките" българи. - В: Славянска филология. Т. 22, София: АИ „Проф. М. Дринов", 299-310.
Пенчев 19986: Пенчев, Владимир. Пътят към Ханаан, или какво довежда чехите в България и българите в Чехия. - В: Чехи в България и българи в Чехия. Етносоциални и културноантропологични модели. Литературоведски и лингвистични аспекти. Шумен, 94-103.
Пенчев 2001: Пенчев, Владимир. Паралакс в огледалото или за мигрантските общности в чуждоетнична среда (чехи и словаци в България, българи в Чехия). София: Херон Прес ООД.
Пенчев 2006: Пенчев, Владимир. Типология на етничните общ-ности в другоетнична среда. Чехи и словаци в България. - In: Stepánek, Václav (ed.). Studia Balkanica Bohemoslovaca VI (sv. 1). Brno: Matice moravská, 457- 467.
Петков 2006: Петков, Петко, С. Конституционните основи на отношенията между българската православна църква и държавната власт (1879 - 1911). - В: Държава & Църква - Църква & Държава в българската история. София: УИ „Св. Климент Охридски", 308-325.
Попов 2013: Попов, Божидар. Спомени от живота на чехите, живяли в с. Войводово. - В: Якоубек Марек: Войводово - едно непознато чешко село в България, София: Парадигма, 69-85.
Станчев 2013: Станчев, Тошко Методиев. Кратка биография. - В: Якоубек Марек: Войводово - едно непознато чешко село в България, София: Парадигма, 136-137.
Стоянов 2005: Стоянов, Любомир. Ковачица - наша земя под слънцето. Сказание за Давидовия род от село Ковачица. София: Авангард.
Танева 2009: Танева, Боряна. Хронология на нормативните актове, съдържащи разпоредби за имената на българските
граждани за периода от 1892г. до 1999г. http://www.grao. bg/normact/normativ-imena.html
Телбизов, Векова-Телбизова 1963: Телбизов, Карол, Мария Ве- кова-Телбизова. Традиционен бит и култура на банатските българи. - СбНУ, Т. 51.
Якоубек 2013: Якоубек, Марек. Войводово - едно непознато чешко село в България, София: Парадигма.
Adler 1978: Adler, Max. Naming and addressing. A sociolinguistic study. Hamburg: Helmut Buske Verlag.
Arnakis 1963: Arnakis, George, G. The Role of Religion in the De-velopment of Balkan Nationalism. - In: Jelavich, Charles, Bar¬bara Jelavich, (eds.). The Balkans in Transition. Essays on the Development of Balkan Life and Politics since the Eighteenth Century. Berkeley and Los Angeles: University of California Press, 115- 144.
Auerhan 1921: Auerhan, Jan. Čechoslováci v Jugoslávii, Rumunsku, Maďarsku a Bulharsku. Praha: Melantrich.
Auerhan 1924: Auerhan, Jan. Dnešní situace československé menši¬ny v Rumunsku. - Naše zahraničí, 5, 84-90.
Bankova 2008: Bankova, Petia. The Given Name - Sign of Iden¬tification. - In: Marushiakova, E. (ed.) Dynamics of National Identity and Transnational Identities in the Process of European Integration. Cambridge Scholars Publishing, 130-137.
Bialor 1967: Bialor, Perry A. What's in a name? Aspects of the social organization of a Greek farming community related to naming customs. - In: Lockwood, W. G. (ed.) Essays in Balkan Ethnol¬ogy. The Kroeber Anthropological Society Papers, Berkeley, 95-107.
Blanár 1953: Blanár, Vincent. Vývin jazyka slovenskej a českej menšiny v Bulharsku. - Slavia, 22, 195-205.
Bosilova 2006: Bosilova, Anka. „Deti si delit nebudu" - In: Jakou- bek, Marek, Zdenek Nešpor, Tomáš Hirt (eds.) Neco Petkov Ne- cov: Dejiny Vojvodova, vesnice Cechu a Slováku v Bulharsku. Plzeň: Občanské sdružení Vojvodovo ve spolupráci se Študijní a vedeckou knihovnou Plzeňského kraje, 116-117.
Botík 1994: Botík, Ján. Slováci v Bulharsku. Bratislava: Slovenské národné muzeum.
Botík 2005: Botík, Ján. Česi a Slováci v bulharskom Vojvodove. - In: Ročenka Spolku Slovákov z Bulharska. Bratislava: Spolok Slovákov z Bulharska, 33 - 38.
vom Bruck - Bodenhorn 2006: vom Bruck, Gabriele, Barbara Bod-enhorn. "Entangled in histories": An Introduction to the Anthro-pology of Names and Naming. - In: vom Bruck, Gabriele, Bar¬bara Bodenhorn (eds.). The Anthropology of Names and Naming. Cambridge University Press, 1-30.
Budilová 2008: Budilová, Lenka. Nekteré aspekty pŕíbuzenství a sňatkových vzorcú u „vojvodovských Čechú". - Ceský lid, 95, № 2,127-142.
Budilová 2010: Budilová, Lenka. Vojvodovo, česká vesnice v Bulhar¬sku: pŕíbuzenství, manželství a dum. Disertační práce na katedre antropologických a historických ved FF ZČU v Plzni (nepubl.).
Budilová 2011a: Budilová, Lenka. Pro víru nebo zapudou? Nekolik poznámek k migračním motivacím bulharských Čechú. - In: Budilová, Lenka, Gabriela Fatková, Lukáš Hanus, Marek Jak- oubek, Michal Pavlásek. Balkán a migrace. Na kŕižovatce antro¬pologických perspektiv. Plzeň: AntropoWeb, 17-35.
Budilová 2011b: Budilová, Lenka J. Dedickápraxe, sňatkové strate¬gie a pojmenovávání u bulharských Cechu v letech 1900 - 1950. Brno: Centrum pro studium demokracie a kultury.
Budilová 2012: Budilová, Lenka J. Náboženství, sociální tŕída a ro¬zvoj nacionalismu na Balkáne. - In: Fatková, Gabriela, Lenka J. Budilová, Miroslav Kouba, Michal Pavlásek, Václav Štepánek. Balkán a nacionalismus. Labyrintem nacionální ideologie. Brno: Porta Balcanica, 17-36.
Budilová, Jakoubek 2004: Budilová, Lenka, Marek Jakoubek. Pŕíbuzenství v romské osade. - In: Jakoubek, Marek, Tomáš Hirt (eds.). Romové: kulturologické etudy. Plzeň: Vydavatelství a na- kladatelství Aleš Čenek, 9-64.
Budilová, Jakoubek 2007: Budilová, Lenka, Marek Jakoubek. Cikánská rodina a pŕíbuzenství. Plzeň: Dryáda.
Clarke 1971: Clarke, James. F. Bible Societies, American Missionar-ies and the National Revival of Bulgaria. New York: Arno Press & The New York Times.
Diffendorfer 1923: Diffendorfer, Ralph, E., (ed.). The World Service of the Methodist Episcopal Church. Chicago, Illinois: The Meth-odist Book Concern, Methodist Episcopal Church.
Evans-Pritchard 1951: Evans-Pritchard, Edward. The Nuer: a de-scription of the models of livelihood and political institutions of a Nilotic people. London: Oxford University Press.
Fabouková 2006: Fabouková, Lýdie. Stručné dejiny Vojvodova (Lýdie Fabouková na motivy Jána Michalka). - In: Jakoubek, Marek. Osud Vojvodovo. - In: Йовева-Димитрова, Снежана, Ленка Майхракова (съст.). По пътя към познанието. София: Бохемия клуб, 13-18.
Finch 2008: Finch, Janet. Naming Names: Kinship, Individuality and personal names. - Sociology, 42, № 4, 709-725.
Findeis 1929: Findeis, Jan. Vojvodovo. - In: Jubilejní ročenka československé kolonie v Bulharsku 1868 - 1928. Sofie: ČS dúm T. G. Masaryka, 220-225.
Findeis 1930a: Findeis, Jan. Vojvodovo. Část první. - Vestník Ko-menský V, № 1, 1-3.
Findeis 1930b: Findeis, Jan. Vojvodovo. Část druhá. - Vestník Ko-menský, V, № 2, 1-3.
Findeis 1930c: Findeis, Jan. Z Vojvodova v Bulharsku. Zpráva o povšechných krajanských pomerech. - Naše zahraničí 5/2 (15.10 1930), 5-6.
Findeis 1932: Findeis, Jan. Jak vojvodovské deti hájily své češství. - In: Pro naše a pro nás. Čtení o československých zahraničních školách. Praha: Školský odbor pri Československém ústavu zahraničním v Praze, 46 - 47.
Folprecht 1937: Folprecht, Josef. Československé školské obce v evropském zahraničí. Praha: Československý ústav zahraniční.
Fortes 1945: Fortes, Meyer. The dynamics of clanship among the Tallensi. London: Oxford University Press.
Geertz, Geertz 1964: Geertz, Hildred, Clifford Geertz. Teknonymy in Bali: Parenthood, Age-grading and Genealogical Amnesia. - Journal of the Royal Anthropological Institute, 94, № 2, 94-108.
Goody 1983: Goody, Jack. Development of the family and marriage in Europe. Cambridge: Cambridge University Press.
Hajnal 1965: Hajnal, John. European marriage patterns in perspec¬tive. - In: Glass, D. V., Eversley, D. E. C. (eds.). Population in History: Essays in historical demography. London: Edward Ar¬nold Publishers Ltd., 101-143.
Hall 1938: Hall, William Webster, Jr. Puritans in the Balkans. The American Board Mission in Bulgaria, 1878-1918: A Study in the Purpose and Procedure. Sofia: Studia Historico-Philologica Ser- dicensia, Supplementi Vol. 1.
Hammel 1968: Hammel, Eugene A. Alternative Social Structures and Ritual Relations in the Balkans. Englewood Cliffs, New Jer¬sey: Prentice-Hall.
Heroldová 1983: Heroldová, Iva. Čeští reemigranti z rumunského Banátu. - Český lid, 70, № 2, 240-244.
Heroldová 1986: Heroldová, Iva. Vystehovalectví z českých zemí (Balkán II. - Rumunsko, Bulharsko). - Český lid, 73, № 1, 45-51.
Heroldová 1996: Heroldová, Iva. Vystehovalectví do jihovýchodní Evropy. - In: Brouček, Stanislav (ed.). Češi v ciziné, 9, Praha: Ústav pro etnografii a folkloristiku AV ČR, 67-95.
Hirt, Jakoubek 2005: Hirt, Tomáš, Marek Jakoubek. Idea krajanského hnutí ve svetle konstruktivistického pojetí národa:
promeny kolektivní identity vojvodovské náboženské obce. - Český lid, 92, № 4, 337-366.
Hradečný, Hladký 2008: Hradečný, Pavel, Ladislav Hladký a kol. Dejiny Albánie. Praha: Nakladatelství Lidové noviny.
Hrozienčik 1985: Hrozienčik, Josef. Slováci v Bulharsku. Martin: Matica slovenská.
Hruzová 2011: Hrúzová, Amálie. Odkaz mojím detem, vnukúm a pravnukúm. - In: Jakoubek, Marek. Vojvodovo: kus česko-bul- harské historie. Tentokrát prevážne očima jeho obyvatel, Brno: CDK, 46-55.
Hubschmannová 1999: Hubschmannová, Milena. Od etnické kasty ke strukturovanému etnickému společenství. - In: Romové v České republice 1945-1998. Praha: Socioklub, 115-136.
Ilievová, Nováková 2009: Ilievová, Veronika, Dagmar Nováková. Bulharsko. - In: Kokaisl, Petr a kol. Krajané - po stopách Čechu ve východní Evrope, Brno: Za hranice - Společnost pro rozvojo¬vou spolupráci pri Provozne ekonomické fakulte ČZU v Praze, o.s., 76-86.
Imber 2002: Imber, Colin. The Ottoman Empire, 1300-1650. The Structure of Power. New York: Palgrave Macmillan.
Jakoubek, Nešpor 2006: Jakoubek, Marek, Zdenek Nešpor. Pŕed- mluva - In: Jakoubek, Marek, Zdenek Nešpor, Tomáš Hirt (eds.) Neco Petkov Necov: Dejiny Vojvodova, vesnice Čechu a Slováku v Bulharsku. Plzeň: Občanské sdružení Vojvodovo ve spoluprá¬ci se Študijní a vedeckou knihovnou Plzeňského kraje, Študijní a vedeckou knihovnou Plzeňského kraje, 13-25.
Jakoubek 2010a: Jakoubek Marek. Vojvodovo - etnologie krajanské obce v Bulharsku. Brno: Centrum pro studium demokracie a kultury.
Jakoubek 2010b: Jakoubek, Marek. From believers to compatriots. The case of Vojvodovo - 'Czech' village in Bulgaria - Nations and Nationalism, Vol. 16, № 4, 675-695.
Jakoubek 2010c: Jakoubek, Marek. Druhá púlka Pravdy: Opominutá dimenze víry vojvodovských Čechú. - Lidé mesta, 12, 4, 527¬567.
Jakoubek 2011: Jakoubek, Marek. Vojvodovo: kus česko-bulharské histórie. Tentokrátprevážne očimajeho obyvatel. Brno: Centrum pro studium demokracie a kultury.
Jakoubek 2012a: Jakoubek, Marek. Vojvodovo: Historie, obyvatel- stvo, migrace, Brno: Centrum pro studium demokracie a kultury.
Jakoubek 2012b: Jakoubek, Marek. Penčevovy Folklorní materiály z obce Vojvodovo (výberová edice). - Porta Balkanica, 4, № 1-2, str. 45-56.
Jakoubek 2012c: Jakoubek, Marek. Archivní materiály s vojvo- dovskou tematikou z výzkumu Ivy Heroldové na jižní Morave v r. 1973 a jejich dopad na vojvodovský výzkum. - Lidé mesta, 14, № 3, 487-504.
Jech, Secká, Scheufler, Skalníková 1992: Jech, Jaromír, Milena Secká, Vladimír Scheufler, Olga Skalníková. České vesnice v ru- munském Banáte. - Češi v cizine, 5. Praha: Ústav pro etnografii a folkloristiku ČSAV.
Jubilejní ročenka 1929: Jubilejní ročenka československé kolonie v Bulharsku 1868 - 1928. Sofie: Československý národní dúm T. G. Masaryk.
Klíma 1925: Klíma, Stanislav. Čechové a Slováci za hranicemi. Pra¬ha: Nakladatelství J. Otto.
Knappová 1985: Knappová, Miroslava. Jak se bude jmenovat? Pra¬ha: Academia.
Kubka 1949: Kubka, František. Bulharský deník. Zápisky spisovatele a diplomata. Praha: Československý spisovatel.
Lacková 1997: Lacková, Elena. Narodila jsem se pod šťastnou hvezdou. Praha: Triáda.
Laslett, Wall 1972: Laslett, Peter, Richard Wall. Household and Fam¬ily in Past Time. Cambridge, London, New York, Melbourne.
Lenk 2008: Lenk, Lukáš. Reemigrace bulharských Čechú do Česko-slovenska po druhé svëtové válce. Prípadová studie jedné sku¬piny. Diplomová práce obhájená na Katedre antropologických a historických ved, FF ZČU v Plzni (nepubl.).
Lévi-Strauss 1969: Lévi-Strauss, Claude. The Elementary Structures of Kinship. Boston, MA: Beacon Press.
Lévi-Strauss 1982: Lévi-Strauss, Claude. The Way of the Masks. Seattle: University of Washington Press.
Lévi-Strauss 1996: Lévi-Strauss, Claude. Myslení prírodních národú. Prel. Jiŕí Pechar. Praha: Dauphin.
Malinowski 1967: Malinowski, Bronislaw, K. A Diary in the Strict Sense of the Word. New York: Harcourt, Brace & World
Mason, Lane 1907: Mason, T., G. Lane. Minutes of the Annual Con-ferences of the Methodist Churh. Spring Conferences 1907, New York: Eaton and Mains.
Míčan 1934: Míčan, Vladimír. Nevratem v nový svët. O československých osadnících, jejich náboženských, školských, osvëtových, hospodárských aj. pomërech v Bulharsku. Brno: Biblická jednota.
Miklucho-Maklaj 1953: Miklucho-Maklaj, Nikolaj Nikolajevič. Mezi Papuánci, Praha: Orbis.
Martin, Gamella 2005: Martin, Elisa, Juan F. Gamella. Marriage practices and ethnic differentiation: The case of Spanish Gypsies (1870-2000). - The History of the Family, Vol. 10, № 1, 45-63.
Мichalko 1936: Michalko, Ján. Naši v Bulharsku. Pädesiat rokov ich života, práce, piesne a zvykov. Myjava: Knihtlačiareň Daniela Panického.
Mojzes 1965: Mojzes, Paul Benjamin. A History of the Congrega¬tional and Methodist Churches in Bulgaria and Yugoslavia. Uni¬versity Microfilms, Inc. Ann Arbor, Michigan.
Moldanová 1983: Moldanová, Dobrava. Naše príjmení. Praha: Mladá Fronta.
Nestorova 1987: Nestorova, Tatyana. 1987. American Missionaries among the Bulgarians (1858 - 1912). New York: Columbia Uni-versity Press.
Nešpor 1999: Nešpor, Zdenek R. Banátští Češi jako potomci tolerančních sektáru - Religio, revue pro religionistiku, VII, № 2,129-144.
Nešpor, Hornofová, Jakoubek 1999: Nešpor, Zdenek R., Martina Hornofová, Marek Jakoubek. Čeští nekatolíci v Rumunském Ba- nátu a v Bulharsku. Část první. Počátky Svaté Heleny. - Lidé mesta, 2, 66-88.
Nešpor, Hornofová, Jakoubek 2000: Nešpor, Zdenek R., Martina Hornofová, Marek Jakoubek. Čeští nekatolíci v Rumunském Ba- nátu a v Bulharsku. Část druhá. Rozkol na Svaté Helene a další náboženský vývoj obce. - Lidé mesta, 4, 112-141.
Nešpor, Hornofová, Jakoubek 2001: Nešpor, Zdenek R., Martina Hornofová, Marek Jakoubek. Čeští nekatolíci v rumunském Banátu a v Bulharsku. Část tretí. Vojvodovo, obec denominačního typu. - Lidé mesta, 5, 62-86.
Nosková, Váchová 2000: Nosková, Helena, Jana Váchová. Reemigrace Cechu a Slováku z Jugoslávie, Rumunska a Bulharska (1945-1954). Praha: Ústav pro soudobé dejiny AV ČR.
Okely 1975: Okely, Judith. The Family, Marriage and Kinship Groups. - In: Adams, Barbara, Judith Okely, David Morgan, David Smith. Gypsies and Government Policy in England. Lon¬don: Heinemann Educational Books, Ltd., 55-88.
Pavlásek 2010: Pavlásek, Michal. 2010. Prípad Svatá Helena. (Re) interpretace náboženských dejin české obce v Rumunsku. - Ces- ký lid, 97, № 4, 363-382.
Pavlásek 2011: Pavlásek, Michal. Obec Svatá Helena jako vinice Boží misiemi oplocená. Kručky k prehodnocení chápání české (e)migrace na Balkáne. - In: Budilová, Lenka, Gabriela Fatková, Lukáš Hanus, Marek Jakoubek, Michal Pavlásek. Balkán a mi- grace. Na križovatce antropologických perspektiv. Plzeň: Antro- poWeb, 111-145.
Penčev 2003: Penčev, Vladimír. Tempus edax rerum aneb O minulosti a současnosti vojvodovských Čechú. - Lidé mesta, 11, 36-51.
Penčev 2006a: Penčev, Vladimír. Tempus edax rerum aneb O minulosti a současnosti vojvodovských Čechú. - In: Jakoubek, Marek, Zdenek Nešpor, Tomáš Hirt (eds.): Neco Petkov Necov: Dejiny Vojvodova, vesnice Čechú a Slovákú v Bulharsku. Plzeň: Študijní a vedecká knihovna Plzeňského kraje, 90-105.
Penčev 2006b: Penčev, Vladimír. Já a on: obraz druhého u „českých" Bulharú a „bulharských" Čechú. - In: Moravcová, Mirjam, David Svoboda, František Šístek (eds). Pravda, Láska a ti na „východe". Obrazy stredoevropského a východoevropského prostoru z pohledu české společnosti. Praha: FHS UK v Praze, 212 - 219.
Penčev 2008: Penčev, Vladimir. Češi v Bulharsku aneb O typologi- zaci, etapizaci a procesech adaptace českého vystehovalectví do bulharských zemí. - Český lid, 95, № 2, 115-126.
Penčev 2009: Penčev, Vladimir. Po serpentinách sebepoznání a po- znání toho druhého. - Acta Fakulty filozofické Západočeské uni¬verzity v Plzni, 1,16-22.
Penčev 2010: Penčev, Vladimir. Vojvodovský triptych aneb Pokus o pŕedmluvu. - In: Jakoubek, Marek. Vojvodovo: etnologie krajan¬ské obce. Brno: CDK, 5-9.
Penčev 2012: Penčev, Vladimir. Po serpentinách sebepoznání a po- znání toho druhého. Češi a Slováci v Bulharsku, Bulhari v České republice. Rraha: FHS UK.
Reid 1896: Reid, John, M. Missions and Missionary Society of the Methodist Episcopal Church, Vol. III. New York: Hunt and Ea¬ton.
R.K.J. 1921: R.K.J. Vojvodovčané v Sofii. - Чехословашки обзоръ/ Československý obzor, 6 (16.1), Sofie, 42-43.
Roudometof 1998: Roudometof, Victor. From Rum Millet to Greek Nation: Enlightenment, Secularization, and National Identity in Ottoman Balkan Society, 1453 - 1821. - Journal of Modern Greek Studies, Vol. 16, 11-48.
Rychlík 2000: Rychlík, Jan. Dejiny Bulharska. Praha: NLN.
San Román 1975: San Román, Teresa. Kinship, Marriage, Law and Leadership in Two Urban Gypsy Settlements in Spain. - In: Rehfisch, Farnham (ed.) Gypsies, Tinkers and Other Travellers. London, New York, San Francisco: Academic Press: 169-199.
Schneider 1984: Schneider, David M. A Critique of the Study ofKin- ship. Ann Arbor, Michigan: University of Michigan Press.
Secká 1995: Secká, Milena. Češi v rumunském Banátu. - In: Ceši v cizine, 8. Praha: Ústav pro etnografii a folkloristiku AV ČR, 92-115.
Secká 1996: Secká, Milena. Češi v Rumunsku. - In: Brouček, Stani¬slav (ed.). Ceši v cizine, 9. Praha: Ústav pro etnografii a folklo¬ristiku AVČR, 96-104.
Schneeberger 1983: Schneeberger, Vilém, D. Prehledné dejiny me- todismu. Praha: Komenského evangelická bohoslovecká fakulta v Praze, edice Kalich.
Schneeberger 2003: Schneeberger, Vilém, D. Metodismus v Československu (1918-1992). Praha: Evangelická cirkev meto- distická.
Schneider 1980: Schneider, David M. American kinship: a cultural account. Chicago: The University of Chicago Press.
Stokes 1979: Stokes, Gale. Church and Class in Early Balkan Nation-alism. - East European Quarterly 13 (3), 259-270.
Sugar 1996: Sugar, Peter, F. Southeastern Europe under Ottoman Rule, 1354-1804. Seattle and London: University of Washington Press.
Svoboda 2008: Svoboda, Michal. Belinci: „zapomenutá" osada na Balkáne, v níž se hovorilo česky. - Český lid, 95, № 2, 145-162.
Šesták, Tejchman, Havlíková, Hladký, Pelikán 1998: Šesták Miro¬slav, Miroslav Tejchman, Ľubomíra Havlíková, Ladislav Hlad¬ký, Jan Pelikán. Dejiny jihoslovanských zemí. Praha: NLN - Na- kladatelství lidové noviny.
Šrámková 1987: Šrámková, Marta. Adaptace Čechú z Bulharska v jihomoravském pohraničí. - In: Dorovský, Ivan (ed.). Studia Balkanica Bohemoslovaca III. Brno: Univerzita J. E. Purkyne v Brne, 295-300.
Štepánek 2005: Štepánek, Václav. Česká kolonizace Banátské vo¬jenské hranice na území srbsko-banátského hraničáŕského plu¬ku. - In: Hladký, Ladislav, Bronislav Chocholáč, Libor Jan, Vác¬lav Štepánek. Od Moravy k Morave. Z historie česko-srbských vztahu v 19. a 20. století, Brno: Matice moravská a Matice srb¬ská, 65-91.
The Minutes of the 16th Session... 1907: The Minutes of the 16th Session of the Bulgaria Mission Conference of the Methodist Episcopal Church held at Voyvodovo, May 2-5, 1907. Rustchuk: Pobeda
Todorova 1997: Todorova, Maria. Imagining the Balkans. Oxford University Press.
Todorova 2006: Todorova, Maria N. Balkan Family Structure and the European Pattern. Demographic developments in Ottoman Bulgaria. Budapest, New York: Central European University Press.
Urban 1930: Urban, Rudolf. Čechoslováci v Rumunsku. Bukurešť: Knihovna Československého ústavu zahraničního.
Vaculík 1983: Vaculík, Jaroslav. Bulharští Češi a jejich reemigrace v letech 1949-1950. - Český lid, 70, 82-86.
Vaculík 2002: Vaculík, Jaroslav. Poválečná reemigrace a usídlování zahraničních krajanu. Brno: Masarykova univerzita v Brne.
Vaŕeka 1990: Vaŕeka, Josef. Češi v Bulharsku. - Český lid, 77, № 2, 81-87.
Wiener 1898: Wiener, Leo. America's Share in the Regeneration of Bulgaria (1840-1859). - Modern Language Notes, Vol. 13, No. 2 (Feb., 1898), 33-41.
Williams 1984: Williams, Patrick. Mariage tsigane. Une cérémonie de fiançailles chez les Rom de Paris. Paris: L'Harmattan/Selaf.
Williams 2007: Williams, Patrick. Cikánské manželství, paruimos a cena za nevestu. - In: Budilová, Lenka, Marek Jakoubek (eds.). Cikánská rodina a príbuzenství. Plzeň, Dryáda: 199-205.
АРХИВНИ МАТЕРИАЛИ
Нецов - АИФ: Нецов, Нецо П. История на Войводово. - Архив на Националния център за нематериално културно наслед¬ство при ИЕФЕМ-БАН, сигн. АИФ № 195 III.
Протоколи - ЕМЕЦ: Протоколи от годишни конференции, съх-ранявани в Архива на Евангелската методистка епископална църква (ЕМЕЦ) в София.
Фолклорни материали — АИФ: Фолклорни материали от с. Войводово, Врачански окръг. Записал: Владимир Пенчев. - В: Архив на Националния център за нематериално културно наследство при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей БАН; АИФ № 195, 212 c.
