При бесарабските българи за техния празник
Фалмис в Драгомирово
Сборникът Банатските българи - преди и сега
Фалмис в Раковски
Връзките между банатските българи в България и католиците в Пловдивско не са интензивни, но присъстват през годините с осъзнаването на дълбоката вътрешно присъща единност на разноликата католическа общност в България. Концерт с банатски български фолклор в град Раковски не бе имало от 22 години, но на 6 октомври 2019 г. опитът за среща на клонките на голямото дърво се състоя чрез проекта „Маската и нейното развитие през вековете“ на Народно читалище „Честолюбие-2010“.
В пукнатината на времето
Слънцето огрява рътлините отсреща. Селцето е притихнало в деня си, изтъркулващ се полека между склоновете и канещ след себе си вечерта. Празникът предстоеше, чудейки се как ще се случи в тишината на празните къщи, празните улици и тъгата, пронизваща като хладен повей гърдите на малцината, взрени в случващото се.
Село Огняново, на ръба на пукнатината между Шоплука и Средногорието, някъде там в Елинпелинско. Толкова близо до София и без да можеш да го проумеш, същевременно вече и в Тракия. И изведнъж, именно от тази пролука, от тишината на къщите започват да се стичат към паметника при Старата чешма жени в носии. Възрастни, всички от 70 нагоре. Едва креташи, но нито една с тояжка, всяка гордо поставила ръце на пояса си и, полюлявайки се в търсене на стабилност, пристъпващи към мястото на своята младост.
Ансамбъл Фалмис на турне в Банат
Присъствието ни на този свят е с определена цел, мисия, път и заложено желание да стигнем отвъд. Колко от заложеното ще осъществи всеки от нас, е въпрос на избор. Да изминеш правилно път, вървян преди теб, като се опираш на знаците, оставени да трасират маршрута, е дело трудно и някак отговорно. Всеки тръгва, без да знае какво ще му поднесат срещите, завоите, стръмните участъци и дълбоките падини.
Изпитание, което не знаеш дали си готов да понесеш – отговорът намираш в края на пътя. Краят за теб може да настъпи по-рано, може да слезеш от пътеката, да поседнеш на крайпътен камък и да не продължиш повече. Другите ще те подминат, ще те оставят и известно време ще помнят къде си спрял. После вече само някакви оставени знаци ще напомнят за теб на някого, който реши отново да тръгне в тази посока.
