Новини свързани с банатските българи

Честито Рождество Христово

Честито Рождество Христово!

На всички банатски българи по целия свят желаем благодатни празнични дни и нека вярата, надеждата и любовта да живеят в сърцата ни, за да можем да ги раздаваме щедро на всички около нас!

Фестивалът „Яко Ронков” в Стар Бешенов

Бишновският международен фестивал е създаден през 2004 г., за да можем да си спомним за нашите „будители”, които през времето са държали, или все още държат, будни културата, традицията и обичаите на банатските българи.

Наречен е „Яко Ронков”, защото учителя  Ронков е един от най-сърцатите личности в историята на банатските българи. Той създава през юбилейната 1938 г. мъжкия хор, който днес гордо носи неговото име. Един от първите банатски българи, който получава награда на този фестивал е учителя Яни Братилов, който бил ученик на дядо Яко и ръководил хора повече от 40 години. Последното излизане на сцена на стария хор, под ръководството на Яни Братилов е през 2004 г. Оттогава хорът се обогати с млади членове и в момента е с ръководител Елена Дойчева Драгомир.

Александър Кюрчев – Община Бяла Слатина си има световен шампион

Казват, че ние българите, не можем искрено да се зарадваме на чуждия успех…
А това не винаги е така… още в събота по обяд близки познати на Сашо и момчета, които тренират в неговата зала, започнаха да ми съобщават, че той е някъде по света на състезание и е направил нещо голямо, без да знаят точно какво се случва.
В понеделник вече се знаеше – участвал е на Световно първенство по силов трибой във Виена и е станал първи.

2 ноември - ВЪЗПОМИНАНИЕ НА ВСИЧКИ ПОКОЙНИ ВЕРНИ

"Аз съм възкресението и животът, казва Господ, който вярва в мене, и мъртъв да е бил, ще живее; и всеки, който живее и вярва в мене, няма да умре на веки". Йоан, 11,25-26

При българите в Букурещ

(Поднасям искрени благодарности на българите в Букурещ от името на всички, които бяхме там, затова че ни посрещнаха топло и ни накараха да се почувстваме така, все едно сме се върнали у дома.)

Преди месеци решихме на шега да отидем в Букурещ. И защо не? Румъния ни е съседка, в ЕС е и най- важното - можем да пътуваме само с лична карта.

Аз бях ходил преди в този град, но имах съвсем малка възможност да го разгледам. Обиколих само площад Униря и в търсене на нещо българско се ощастливих от една стара черква, съвсем близо до хан Манук, с кирилически надпис над входа й.

Когато наближи датата за заминаване, разбрах, че ходенето до Букурещ няма накъде да мърда. Започнах да мисля как да направя така, че да обогатим повече себепознанието си като народ с тази разходка. Исках да видим нещо наше, българско, което да свърже завинаги града със сърцата ни. Тогава се сетих за Светлана Караджова. Тя нямаше как да не знае някой, който да ни посочи такива места - все пак е банатска българка.