Новини свързани с банатските българи

Банатска българка е председател на настоятелството на българското училище във Виена

Снежана Петрова Карабенчева-Керн е родена през 1962 г. в с. Бърдарски геран. От 1992 год. е медицински лаборант в Университетската болница във Виена. Омъжена е от 2004 г., живее във Виена със семейството си, а една учебна година живеят в Малта. Дъщеря й Катерина-София е родена в Австрия през 1996. От 2003 г. Катерина учи и в Българо-Австрийското училище за занимания в свободното време “Св. Св. Кирил и Методий “.
От 2004 г. Снежана Карабенчева-Керн е член на Управителния съвет/настоятелството / на училището. От ноември 2005 г. е негов председател.

Снежана Карабенчева-Керн

Ето какво ни разказва за Българо-Австрийското училище във Виена и за ролята му в опазване на българското самосъзнание на децата:

Българо-Австрийското училище във Виена

Училището към Българското посолство във Виена съществува до 1991, когато бълг. правителство прекратява командироването и заплащане на учителите в училищата зад граница . Тогава родителите на учениците, предимно служители на посолството и търговското представителство и на международни организации със седалище във Виена/ООН, ЮНЕСКО/, се решават да продължат съществуването му под формата на дружество с идеална цел и да осигурят така обучението по български език и литература, история и география на България, което освобождава от приравнителни изпити по тези предмети учениците при завръщането им в България.
За целта се използват учебниците и програмите на МОН, учителите с учителска правоспособност от България се назначават след конкурс. При редовно посещение и доказан успех, в края на учебната година учениците получават официално свидетелство, заверено в българското посолство, равноправно на българското свидетелство по изучаваните предмети...

Прочети още: Банатска българка е председател на настоятелството на българското училище във Виена Добави коментар

Родът Петкови – от Стар Бешенов през Бърдарски геран до Аржентина

Никола в Аржентина

(Никола Петков пред дома си в Аржентина - в негова чест е тази история)

Според баща ми Антон Петков историята на фамилия Петкови би трябвало да започне с 1738 год – когато нашите предци се заселват в Банат, но тъй като е изключително трудно да се открият каквито и документи, свидетелстващи за фамилията ни, приехме условно годината на завръщането в България през 1887 год. По точно завръщането на моя прапрадядо Франко със семейството си – синовете Иван и Петър и дъщерята Гуна, със снахи и внуци: Тончо (Антон), Доца, Лазар, Иван, Мария, Кольо (Никола) и др. Идват с каруците, конете и багажа в Бърдарски геран.

Внукът на прапрадядо ми Антон, моят дядо, е роден също в Бешенов и на 17 години се жени за баба ми Мария Гюкова Тербизова от Джурилово (Нивянин), където нейните родители се заселват. Дядо не го помня, тъй като умира на 46 години.

На дядо и баба им се раждат 6 деца – четири сина и две дъщери. През 1898 година на 4 август се ражда тяхният първороден син Никола. Още като малък чичо ми Кольо е проявявал голямо влечение към книгите, поради което прабаба Миша решава на всяка цена да се помогне на чичо ми да се изучи – продават 15 дка земя на Коцо Шадарика, с което осигурили част от образованието му. В Бяла Слатина завършва прогимназия, а гимназиалното си образование завършва в гр. Плевен.

Прочети още: Родът Петкови – от Стар Бешенов през Бърдарски геран до Аржентина Добави коментар