Новини свързани с банатските българи

Банатските българи в Бело блато

Бело блато

Почти не се говори в нашата общност за банатските българи в Бело блато. Малко по численост, те някак остават встрани от дейностите на все още големите банатски български села. Това обаче не ги обезкуражава и за пореден път доказва, че въпреки малобройността банатските българи могат да са активен културен център, който да се бори за оцеляването на общността.

Един чудесен филм на Българската национална телевизия прави всички българи съпричастни към съдбата на българите в Бело блато.

Отделете малко време, за да го видите, ако вече не сте. Уверявам Ви, че си струва!

Ето тук можете да намерите трите части на филма:

http://www.youtube.com/watch?v=bQMyfo3lI1s
А по-долу можете да разгледате сайта на селото:
http://beloblato.com/ - Официален сайт на село Бело Блато

За историята на село Драгомирово

 Представяме ви само уводната част от по-голям труд, носещ горното заглавие. Надяваме се авторът Валентин Антонов по-скоро да ни запознае и направи съпричастни с историята на село Драгомирово, както обеща. Статия за основаването на Драгомиров можете да намерите в секция "Статии".

Бях осемгодишен, когато се преселихме да живеем в с. Драгомирово, Свищовско, родното място на моята майка. Беше барутно време, Втората световна война не беше още приключила. Тук за пръв път чух банатския говор, който просъществувал  с близо 200-годишна история  и се запазил в необичайната фонетична среда на няколко европейски езика. Този банатски говор бе получил сполучливо своите незаменими  заемки от сръбски, унгарски и немски езици за понятия, състояния и съществителни, с които българите емигрирали след жестоко потушеното Чипровско възстание от 1688 г. се срещат в новата действителност и второто им отечество - ТИМИШКИ БАНАТ.

Привлечен от банатските българи

Валентин Антонов

Писателят Валентин Антонов  е роден на 17 март 1937 г. в с. Драгаш войвода, Плевенско. Не е банатски българин, но животът му преминава в тясна връзка с общността ни – жена му е католичка от Драгомирово. В творчеството му намира място историята на павликяните и банатските българи.

Обеща да представи в сайта ни накратко историята на Драгомирово като по този начин помогнем на всички, които проявяват интерес към това интересно село, но не могат да се доберат до литература по въпроса.

Тук можете да се запознаете с повече данни за писателя:

Предложения за следващата книга

„Родовата памет на банатските българи” е книга, която има своята идея и цел: да обедини хората и да остави жив спомена и историята на тази общност. Така представена, книгата по своеобразен начин е интересна като сборник от разкази, написани от обикновените хора, не от писатели или критици. Всеки разказва своята история по начин, по който я вижда и усеща.

Но дали това е достатъчно кориците на тази книга да бъдат отворени от хора, които са отстрани на тази общност и не се занимават с научни изследвания на общностите? Това е въпросът, който аз си зададох, когато излезе книгата и прочетох и останалите истории. Запитах се също дали това е книга, която бих препоръчала на някой мой приятел, който не е банатски българин и дали на него би му било интересно. Мисля, че всеки би могъл да си отговори на този въпрос. Разбира се, че има книги и книги, и всяка книга си има своите читатели. Общността на банатските българи е малка, популярността й е твърде ограничена, и ако искаме да достигнем до повече хора имам няколко предложения, които ще помоля да обсъдим и всеки да помисли и допълни.

Дружеството участва във Фестивал на общностите

банатски българи София

Дружеството на банатските българи в България участва на 3 октомври 2009 г. във Фестивал на общностите, който се проведе от 11 до 17 ч. в музея „Земята и хората” в София. Събитието бе организирано от Фондация „Работилница за граждански инициативи” и даде възможност да се представят местни организации от цялата страна, които работят за културно и социално развитие.

От името на Дружеството във форума взеха участие Светлана Караджова, председател на Дружеството; Катина Минчева, представител на банатските българи от Гостиля, която живее в София; от Бърдарски геран Николай Рачев и младежите Катерина Велчева и Николай Христов, които представиха банатските български носии. Представена бе книгата „Родовата памет на банатските българи”, която предизвика интерес сред присъстващите.

Започна подготовката на второ издание на книгата „Родовата памет на банатските българи”

Като редактор на първото издание и председател на Дружеството на банатските българи в България” обявявам условията за участие на автори във второто допълнено и преработено издание на книгата.

Кампанията стартира на 1 октомври и за шест месеца всеки желаещ може да работи по написването на своята родова история като във всеки момент от работата може да ме потърси за консултация и помощ, за да се изглаждат проблемите своевременно.

На 1 април 2010 г. процедурата по писане и събиране на текстовете приключва и влизаме в етап на редактиране и предпечат.

За издаването на книгата ще набираме дарителски средства, така че всеки, които може да помогне по някакъв начин – било с дарение, било с помощ при кандидатстване по проекти, моля да се обади – Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите   и телефон 0888 76 96 21

Банковата сметка на дружеството ще намерите в сайта, но се обаждайте, за да може да отбележим името ви към дарителите на изданието.

Всеки автор трябва да представи най-късно до 1 април:

 - Текст в рамките между 10 и 15 страници формат А4 напечатан на хартия или под формата на файл.
- Архивни снимки – максимум 10 броя.
- Актуална снимка на автора
- Кратка биографична справка на автора


Специално се обръщам към организациите на банатските българи в Румънски и Сръбски Банат за съдействие, тъй като една такава книга ще стане по-богата и пълна, ако има участие и от тяхна страна.

Предложението ми е да работим съвместно и да направим паралелно издание – в България на кирилица и в Банат на латиница. За успешната адаптация на текстовете имаме достатъчно подготвени хора както тук, така и в Румъния.

Нека заедно да сътворим чудната картина на един завладяващ пъзел, който ще разкрие богатството и уникалността на нашата малка общност.