Новини свързани с банатските българи

Как с Арадския архив се върнахме 229 години назад

Ти…българино…знай своя род..!
Йеромонах  Паисий Хилендарски

В пътеписа–репортаж „Едно тъй дълго чакано пътуване до Винга” обещахме да разкажем отделно и подробно за родословните си издирвания в Националния архив в Арад. Със следващите редове изпълняваме това обещание, като накрая предлагаме и по-генерална гледна точка, в интерес на всички банатски българи.

Родознанието (Генеалогията) има същото значение за отделната личност, каквото значение има Историята за народите и за човешката общност като цяло. Има стари и по-нови документи с родословията на владетелски и благороднически династии от преди много векове. Аристократичният произход, и то колкото може да е по-стар, давал привилегии и огромни ползи произтичащи от тях.   Обикновените хора също са почитали своя произход, макар и по устни предания, а мъдрият народ казва, че за да прецениш вярно някого, трябва да знаеш рода му „до девето коляно”.

От празника на Чипровци

На 5 и 6 септември град Чипровци отбеляза 327-та годишнина от най-славното събитие в своята история, началото на Чипровското въстание 1688 г.
В първия ден на тържествата традиционната празнична научна конференция с международно участие  почете навършването на 360 години от рождението на Георги Пеячевич, най-видния въстанически вожд и командир на победоносната въстаническа конница.
Конференцията беше открита от  директора на Историческия музей -Чипровци Анюта Каменова - Борин. Приветствия поднесоха: кметът на града Анатоли Първанов, народният представител Борислав Великов, директорът на музея в град Нашице Хърватия, чудесният приятел на България,  Силвия Лучевняк.

Едно тъй дълго чакано пътуване до Винга

Опит за нещо между пътепис и репортаж
     
От години с брат ми Гюро си мечтаехме да посетим земята на нашите прадеди от Банат. Образът на Винга, останал в паметта ни от разказите на нашите баби и дядо като завет от техните родители дошли от там, беше идеализиран и легендарен. Свято място! Желанието да видим Винга с очите си, да усетим духа и, неуморно будуваше в съзнанието ни. Два-три пъти напоследък за мене почти се уреждаше такова посещение и все се отменяше по някакви причини. Почти станах фаталист за това и за да не загубя завинаги мечтата си, договорихме се, без много шум и проучвания, да заминем за празника на Винга на 1 август тази година.

„БАНАТСКИ ВКУСОТИИ – ТРАДИЦИИТЕ НА МОЕТО СЕЛО” - АСЕНОВО 2015

ПОКАНА

Уважаеми приятели и любители на традиционните храни и фестивали, на 15 август 2015 г на обновения площад пред читалището в с. асеново, община никопол, област плевен ще се проведе петия фестивал „банатски вкусотии – традициите на моето село” - асеново 2015 г.

НА ФЕСТИВАЛА ЩЕ СЕ ПРЕДСТАВЯТ

ИЗЛОЖБИ – БАЗАРИ:

  • „БАНАТСКИ ВКУСОТИИ” С УЧАСТИЕТО НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ БАНАТСКАТА ОБЩНОСТ И МЕСТНИ КУЛИНАРИ
  • „ТРАДИЦИОННИТЕ ХРАНИ НА МОЕТО СЕЛО” – В КОЯТО МОГАТ ДА УЧАСТВАТ ВСИЧКИ, ПОДАЛИ ЗАЯВКА В ОПРЕДЕЛЕНИЯ СРОК – 10 ЮЛИ 2015 г

Дружествата на банатските българи с планове за 2015 година

Представители на дружествата на банатските българи от Румъния, България и Сърбия се събраха на редовната им годишна среща за планиране на дейността през идващата 2015 година. Любезни домакини на срещата бяха Николай Миркович, българският представител в румънския парламент, и Георги Наков, кмет на Стар Бешенов, а мястото на провеждане – Българската къща в Стар Бешенов, най-голямото село на банатските българи в Румъния, гнездото, от което са се разроили повечето от останалите села на общността.

Да помогнем на хърватите в България

selo-yanevo

Каква може да е връзката на яневци и банатските българи вероятно ще открие някой бъдещ изследовател, но дотогава е добре да помогнем на потомците на преселниците от село Янево (в днешно Косово), които сега живеят в България, да се открият и да съберат материал за подобно изследване.
Янево е село в Косово, Община Липян, Прищински окръг. Разположено ехна 10 километра югоизточно от Прищина и североизточно от Липян на Яневската река в югозападните склонове на Козница.

Васил Златарски, който посещава селото през август 1916 г., в рамките на научната експедиция в Македония и Поморавието, твърди, че местното население - католици по вероизповедание - се смятали за хървати, но говорели български и се надявали да им бъдат назначени учители-българи от католическата епископия в Призрен. Основатели на селото са били рудари, настанили се там през 1328 г., при крал Стефан Урош II Милутин. През 1689 г. и католици, и православни напускат селото, но през XVIII век католическата общност се възстановява. В началото на XX век основен поминък за населението е било златарството: според Златарски Яневци редовно пътували из градове и села в България.[1] Янево и днес е най-голямото селище на хърватското малцинство в Косово, известно по неговото име като яневци.

Ето събщението и зова за помощ на дружеството им в България: