Статията е на Иван Ранков от Винга. Адаптирана е от Александър Лавров. С нея авторът участва в III МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ на тема: „БАНАТСКИТЕ БЪЛГАРИ – КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, състояла се на 26 януари 2024 година в Зала "Марин Дринов, Българска академия на науките, ул. „15 ноември“ № 1, София
Публикувана е за пръв път в сборника със статиите от конференцията. Поместваме я тук с много снимки, които се публикуват за пръв път.
Един от най-трудолюбивите и плодотворни представители на винганската общност, издирвал, събирал, обработвал и сам създал ценни документи за историята и културата на българите от този край на Баната, е Иван Ферменджин. Той се радва на обичта и уважението на своите съвременници и заради своя музикален талант, и заради подновеното от него издаване през ХХ век на любимите на вингани и на другите банатски българи годишници, т. нар. Календари. Приживе е известен и с прякора Guláka (Гуляйджията).
Популярността на Иван Ферменджин не се появява от празно място. През над 200-годишното дотогавашно пребиваване на българите във Влашко и в Банат други представители на рода му също са се изявявали като общностни и духовни народни водачи: Добре Бонифациус Ферменджия като водач на преселването на дунавските българи-католици във Влашко и през 1737 г. от Влашко в Банат, той е избран и за първия биров (кмет) на голямото българско село в Банат Стар Бешенов; с две години се застъпва жизнения път на героя на нашия разказ с друг, още по-забележителен представител на предните поколения на рода му – първият българин-академик и викарий на ордена на Свети Франциск, отец Еусебиус Ферменджин, един от най-светлите образи във винганската и в цялата банатска българска история, имащ изключителен принос в издирването и публикуването на много важни документи от историята, най-вече от духовната, на България.
Иван Ферменджин е роден на 29 май 1895 г. във Винга (ANDJ Arad 1) - тогава в Тимиш-Торонталски окръг на областта Банат. В онова време Винга все още има статут за град и е център на съдебна околия. Родителите му са Иван Ферменджин и Юлия – родена Бартулов. Има сестра Лучия, която се омъжва за Георги Ранков (Туркалеца – Turkaléca).
Семейството на родителите му е средно имотно по винганските разбирания – има своя къща и достатъчно земя, но крехкото здраве на майка му силно затруднява стопанисването на имотите. Юлия Ферменджин напуска белия свят съвсем млада, през 1901 г. (ANDJ Arad 2), и малкият Иван прекарва детството и младостта си в семейството на своите дядо и баба – също неособено богати земеделци. Баща му се оженва повторно през 1903 г. за Терезия Мичанг (Mitschang) (ANDJ Arad 3), но и той не живее особено дълго; умира през 1926 г. (Katoličánska Parokija Vinga 1).
Иван тръгва на училище през 1901 г. и до 1906 г. завършва в родната Винга петте класа на основното си образование. През 1906 – 1912 г. усвоява гимназиалните науки в реномирания теоритичен лицей в близкия град Арад. Това училище е построено през 1869 – 1873 г. със средства от фондацията на българката с потекло от Чипровско, Маргарита баронеса Бибич – родена Томянин. По времето на австро-унгарския дуализъм този лицей е обявен за унгарско кралско висше училище, а днес е национален колеж и носи името Мойсе Никоара (Moise Nicoară). Завършва VII и VIII клас на средното си образование през 1912-1914 г. в лицея на пиаристите в град Темешвар (днес Тимишоара). Този лицей дава образование на поколения ученолюбиви банатски български младежи, които поддържат в него своя етническа атмосфера. Така той изпълнява забележителна роля за високото образователно равнище на винганския български елит и за българския национален дух на всички българи в Банат. Затова е важно, и тук ще се отклоним с по-широк разказ за темешварския лицей на пиаристите.
Сградата на бившия пиаристки лицей в Тимишоара (Фотографията е предоставена от автора ѝ Ioan Сорин Ранков)
Началото на пиаристкия лицей в Тимишоара всъщност е в Община Сънтана (Sântana - Света Ана) – днес част от окръг Арад. Около 1748 г., българинът-благородник Якоб Бибич - кралски съветник и вицеуправител на комитата Арад, вдига черква за вярващите в това селище, която да допринася за възпитанието и поддържането в младежта и в останалото население духа на католическата вяра.
На 23 октомври 1750 г. Якоб Бибич дарява 15 000 рейнски флорина на „отците пиаристи“ за основаване на гимназия с три класа, която да издигне и образователното ниво на населението. Писмото-молба от Фондацията Бибич за разрешение е потвърдено от императрица Мария Терезия на 12 юли 1751 г. и същата година в Сънтана започва дейността училището с двадесет ученици в три класа. С течение на годините броят на учениците се увеличава и през 1774 г. с дарение на Маргарита Бибич се вдига и интернат, който действа за период от десет години. Учениците внимателно се подбират по социален произход; в пиаристкото училище, са предпочитани деца от българските благороднически семейства Томянин и Качамаг, но достъп имат младежи и от други благородни семейства от окръг Арад.
Дипломата на Иван Фермеджин за средно образование (От фонда на ANDJ Arad)
Дейността на пиаристите в Сънтана трае до 1788 г., след която те се преместват в Темешвар, къ-дето училището им под-новява дейността си през 1790 / 1791 и продължава с малки прекъсвания до 1948 г. От средата на XIX век лицеят на пиаристите се превръща в една от най-авторитетните и предпочи-тани институции за обра-зование в Банат; както вече отбелязахме, лицеят има важна роля в създаването на банатската българска инте-лигенция. Малко след Иван Ферменджин в пиаристкото училище в Тимишоара следват и други бележити вингани, каквито са Антон Лебанов и Франциск Бартулов.
През 1913 г. осмокласникът Иван Ферменджин фигурира в списъка на 22-мата ученици от своя клас под № 4 - Joannes Fermendzin (Diocensis Csanádiensis 1913). При завършването на лицея (1914 г.) той получава диплома за завършено средно образование (бакалавър), която му дава право да следва философските курсове в Темешварската Академия на Диоцеза през 1914 – 1916 г. (Petri 1984).
Заради отвращение от военщината и нежелание да служи във войската Иван Ферменджин се записва в Теологическия факултет в Инсбрук (Innsbruck), Австрия, където през 1916-1918 г. за четири семестъра като семинарист се посвещава на изучаване във Философския Факултет на историко-библейски студии със староеврейски и арабски езици, а в Историческия Факултет изучава догматични студии и история на правото, история на изкуствата и социология. Оттогава в него се пробужда и интересът към историята на родната му Винга!
Студентската книжка на Иван Ферменджин от Инсбрук (От фонда на ANDJ Arad)
От периода, когато е семинарист в Инсбрук, е запазена в Държавния Архив в Арад картичката MELDUNGSBUCH със студиите, посещаемостта и имената на доцентите от Теологическия факултет.
По време на следването в Теологическия факултет по закон е освободен от военни задължения, а докато следва, завършва и Първата световна война, от която не се завръщат 90 вингани.
След прибирането си от Инсбрук във Винга, през периода 1919-1921 г. Иван Феременджин е чиновник в пощата, а от 1921-1923 г. е нает като пианист-корепетитор от заможно германско семейство в съседното на Винга село Шагу (Saag, Segenthau, Dreispitz). Корепетиторството упражнява и по време на училищните ваканции, когато провежда репетиции със студенти готвещи се за изпити, а преподава и уроци по латински език на зрелостници подготвящи се за матури.
За времето от 1 октомври 1923 г. до 3 февруари 1939 г. Иван Ферменджин е назначаван и избиран на различни длъжности в Община Винга: секретар, кмет и касиер.
През 1926 г. сключва брак с Мария Каликин (Katoličánska Parokija Vinga 2), с която нямат деца, а през 1932 г. овдовява. Съпругата му почива (Katoličánska Parokija Vinga 3) от върлуващата в онези години туберколоза, въпреки че още от 1927 г. е настанена за лечение в санаториум в Унгария.
Започва драмата на самотната борба на Иван Ферменджин с несретната съдба. Намира утеха и осмисля живота си в занимания, свързани с вярата, традициите и историята на българите от Винга.
На основа на добрите си знания по теология и на забележителния си музикален талант и подготовка, бидейки добър католик, посещаващ редовно черквата и участник в поклоненията в манастира Мария Радна, на него още през 1929 г. му хрумва да събере всички песни посветени на Света Богородица. Ръкописа под заглавие MARIJA - NÁŠTU UTUČISTÉNJI представя в Тимишоара на епископа д-р Аугустин Паха (Augustin Pacha), с очакване той да го одобри и да разпореди издаването му като молитвена книжка; разочарованият Иван Ферменджин получава от епископията само разрешение за отпечатване.
Тъй като и през 1930 г. не получава подкрепа на тази си идея, той се амбицира и търси изява в друга посока, при стария учител и редактор на календарите на български език на банатски диалект в края на XIX век Леополд Косилков. С насърчението, напътствието и личното участие с материали от този велик будител на банатската писменост и публицистика, Иван Ферменджин успява през 1931 г. да издаде първия за ХХ век календар за българите в Банат, който се разпространява във всички селища, където живеят българи. Изданието със заглавие „Banátsći Balgarsći Kalindár“ е отпечатено в град Арад, в печатницата на Ловров – личност с корени също от Винга. Календарът е като завърнала се прелетна птица, довела пролетта и донесла радост в душите на българите от целия Банат! Календарът на Иван Ферменджин е предтеча и модел на народните календари издадени от 1936 г. до 1940 г. от редактора Карол Телбизов.
Иван Ферменджин влага много старание да редактира и издава и свой вестник - „Nášta nédele“, но се разболява сериозно и от печат излизат само два броя.
Страница от „Banátsći Balgarsći Kalindár“1931 г. издаден от Иван Ферменджин (Собственост на автора Иван Ранков)
Заради враждебността на времето, съвсем малко календари от 1931 г. са оцелели, а тези, които все още ги има, са окъсани, надраскани, липсват им листове. Календарът, притежание на автора на този материал, също е в съвсем окаяно състояние: кориците и някои листове липсват, покрит е с шарки от детски драсканици, но с много старание можа да бъде възпроизведено неговото Съдържание:
-месеците с дните и празниците през годината, времето и стогодишно пророчество;
-упътване за народното земеделие през годината;
-празниците (черковни и държав-ни), наредбата за постене;
-вести от обществения живот;
-броя на европейските малцинства;
-дял за поезия „Всеки българ“ (Sеku balgar) от Илия Карабенчов от 1876 г;
-кратък портрет на о. Еусебиус Ферменджин от Леополд Косил-ков;
-Какво ни представят коледните празници? от Иван Ферменджин;
-(Коледна песен) „Бетлемеските ясли“ (Bétlemesćite jásli), автор Иван Ферменджин;
-Какво желаем ние: стихотворение от Леополд Косилков;
-Човешка съдба: стихотворение от Иван Ферменджин;
-кратко житие на Св. Тереза на Детенцето Исус;
-кратък портрет на епископа д-р Аугустин Паха;
-Какво ни представят великденските празници?;
-Розовата долина: описана от Антон Марков (Пловдив);
-български народни пословици: събрани от Антон Марков (Пловдив),
-няколко думи за музикалните органи (jorgane);
-Майчиния език, вяра и народност: поезия от Леополд Косилков;
-Muskálnu kunče: nuvela ud Jokai Mor;
-бройна / игра за забавление;
-за туберкулозата;
-за радиото;
-полезно познание;
-приказка за трите желания: за децата
-вечерна молитва;
-Пленника (Ulánija): поезия и мелодия от Слав Топчов (Стар Бишнов);
-пъстра смесица;
-Какво означават имената?;
-разрешено и забранено време за лов на дивеч;
-шеги (šalni);
-гатанки;
-Земеделското Дружество;
-обяви и реклами за земеделци, книговезец, камбанолеяр, складове с платове за облекло, бояджия на ламарина, религиозни стоки, гравьор
В първия период, като служител в Община Винга, 1 октомври 1923 г. - 3 февруари 1939 г., Иван Ферменджин изпълнява и други задължения освен споменатите по-горе (секретар, кмет ,касиер): бюро за връзка с населението, завеждащ гражданското състояние, бюро кадастър, административно бюро, поднотариус, председател на временна изпълнителна комисия, председател на училищния комитет. При тези служби като чиновник, той има достъп до всички документи за състоянието на Община Винга в онова време. Така успява да събере богат исторически материал за Винга и за българите от града, да изследва документи и книги, като пише малки исторически статии за вестник„Бъдеще“ (рум. Viitorul, 1937 г.) и особено за вестник „Банатски Български Гласник“ (Banátsći Balgarsći Glásnić) намиращ се под ръководството на редактора Карол Телбизов. В него Иван Ферменджин публикува религиозни материали, драматургични произведения и биографии на видни местни личности. Читателите му са българите, които са основният етнос във Винга и имат силно изразен и безспорен принос в икономиката, духовността и просперитета на селището; при преброяването през 1930 г. съставът на населението е: българи 2276, румънци 1124, унгарци 850, германци 402, цигани 67, словаци 32, евреи 18, сърби 12, руснаци 2, италианци 1, общо 4784 души. Винга има 1450 къщи. Землището на Винга обхваща 8933 хектара, от които 6260 хектари са обработваеми, преобладаващо собственост на българите.
В раздел 6 на Личния Фонд на Иван Ферменджин, от стр. 205 до 259, има за 1938 г. списък с имената на всички жители на Винга по пол и по народност на всяка именувана (както в градовете) улица на селището. Тогава е съставен и списък за предназначението на отделните части на землището на Винга (ниви, лозя, градини, ливади, пасища, гори, неплодородни части), също и на домашните животни.
Канторът Иван Ферменджин (най-отляво на фотографията) след Първо причастие на деца във Винга (около 1940-1941 г.). (Собственост на автора Иван Ранков)
Под натиска на политическото националистично, легионарно влияние в ръководството на държавата, Иван Ферменджин подава оставка от длъжността си в Община Винга. От 4 февруари 1939 г. до 15 юни 1944 г. е назначен за счетоводител и органист на черковната католическа общност на Винга. Като притежава голям музикален талант, обича и отлично владее органа – краля на музикалните инструменти, и притежава забележителен, величествено силен и красив глас, в негово изпълнение литургичните песни и другите музикалните произведения с мелодичното си звучене наистина се извисяват към небето за по-голяма слава на Бога! Изпълнението и отражението му върху духа на присъстващите в храма верни са в съвършена хармония с мотото написано по дъгата на арката под балкона за органа и черковния хор: AD MAIOREM DEI GLORIAM (За по-голяма слава Божия).
Всеки, присъстващ на такова богослужение, инстинктивно усеща: Религиозните песни са дар и върховна възхвала и благодарност за Всевишния, това общение с него създава представата, че Бог наистина витае над и сред нас. Самият Иван Ферменджин при изпълненията си напълно се слива с чувства и мисъл с мелодията и текста на песента, която пее и в съпровода, който извлича от великолепния орган, и присъстващите като приемат това, се потапят в религиозна омая. Заради тази връзка с Бога и с верните в храма Иван Ферменджин безкрайно обича религиозните песни! Ето, затова събира песните посветени за Света Богородица още от 1929 г. и ги дарява да се пеят във всички български католически черкви в Банат! Да се знае от всички: Майката Божия – царица небесна, е майка и на християните на земята, която закриля всички тях под своята мантия, давайки на хората мир в сърцата и пълна почивка на душата!
След черковния период, от 16 юни 1944 г. до 31 март 1953 г. Иван Ферменджин се включва отново в общинската дейност като референт в Община Винга. Натрупаната рутина и добри резултати още при първия мандат, са забелязани и оценени като необходими и полезни за окръжните власти. Заради неговата висока култура, старание и достойнство, е поканен да поеме функцията на началник архивар в Държавния архив в град Арад от 1 април 1953 г. Тази отговорна работа изпълнява до края на живота си (месец юли 1955 г.).
По времето, когато е органист, Иван Ферменджин има възможност да събере всички песни които се изпълняват на празници в черковните ритуали отслужвани през цялата година. Събира и песните преведени от латински на български език за различни церемонии, молитви и поклонничества.
Този обемен писмен материал се намира в Държавния Архив в град Арад, Иван Феменджин подарява на Архива и други писмени материали и документи свързани за историята на Винга. Всички тези писмени материали съставят неговия „Личен Фонд“. Личният Фонд на Иван Ферменджин има тринадесет раздела:
1.Личното досие на създателя на Фонда съдържа: автобиография, актове за гражданско състояние и образование, удостоверения за службите, които заема, и др.
19 VI 1914 – 30 VII 1955 бр. стр. 77
2. Меморандум на българското общество в Банат, адресиран до председателя на смесената румъно-българска комисия за размяна на население, свързано с предполагаемо прогонване на българите от територията на Банат, подписан от И. Ферменджин и други, във връзка с договора между Румъния и България подписан в Крайова на 7 септември 1940 г.
7 IX 1940 – 17 X 1940 бр .стр. 17
3. Ферменджин Иван: Монография на Община Винга. том I, бълг. eзик
1941 бр.стр. 247
На стр. 34 в този раздел, по случай 250 годишнината от Чипровското въстание, е поемата „Петър Парчевич“ от Ангел Балтов, взаимствана от Календара Св. Кирил и Методий за 1938 г. издаден в България.
4. IDEM том II, бълг. език
1941 бр. стр 12
5. Грамота за привилегии, дарена от императрицата Мария Терезиа на Община Винга (Терезиополис); кореспонденция от българите в Брадичень и Крайова до българите във Винга; отчетност на жителите на Винга и др., използвани от създателя на Фонда за съставяне на монографията на споменатата община. том I, рум., лат., немски, бълг. език
30 III1730 – 1869 бр. стр.171
6. IDEM том II
1941 бр.стр. 357
В този раздел , от страницата 297 до 310 е включен списъкът Historia domus patrum franciscanorum Vingae от бюрото на Кайзер Нандор (P. Kaizer Nándor)
7. Сборник с черковни песни, нотирани, преведени от латински език на български език от създателя на Фонда.
том I без дата бр.стр. 172
8. IDEM том II
1940 бр. стр. 161
9. Сборник с черковни песни, (ненотирани) – преведени от латински на български език от създателя на Фонда.
-машинописно на български език бр. стр. 27
10. Сборник с молитви и черковни песни на латино-български
бр. стр. 222
11. Йосиф Рил: Унгарски граматически упражнения, написани за българските училища
-ръкопис, български език, унгарски език бр. стр. 59
12. Ръкопис на учебник, редактиран в немски, унгарски и български езици, без заглавие и без посочен автор бр. стр. 27
13. Писмо от университетския професор Карол Телбизов, в което настоятелно иска от създателя на Фонда определени дати, отнасящи се до българите от Банат. Машинописно на български език
18 XII 1954, гр. Сталин (Варна), България бр. стр. 1
За Иван Ферменджин престоят и работата в Държавния Архив в Арад нямат щастлив изход: голямата отговорност, всекидневното пътуване с влак до Арад, и обратно, огромното усърдие, което влага в работата си, предизвикват зачестяващи хипертонични кризи. Той страда от заболяване на сърцето, съчетано със заболяване на дробовете. За подобряване на силно разклатеното му здравословно състояние, през месец юни 1955 г. е изпратен на почивка и лечение в санаториум в балнеокурорта Ватра Дорней (Vatra Dornei) – селище в Североизточна Молдова.
За жалост, при престоя си там,, вместо подобрение на здравето, Иван Ферменджин получава коронарна тромбоза. Сърцето му спира да бие на 1 юли 1955 г., смъртта го прегръща и го отнася навеки в света на мълчанието. Съоб-щението на смъртта е удостоверено от службата за гражданско състояние на град Ватра Дорней. Ковчегът с безжизненото тяло е докаран във Винга и погребан в местните гробища.
Личният Фонд на Иван Ферменджин е недооценено съкровище от сведения за драматичната история на българите от Винга. Документите съдържащи се във Фонда осветяват миналото на „острова“, запазил благодарение и на него българския си дух, традициите и културата в една топяша се с годините част от българската общност, населила Баната след принудителното напускане на родната люлка на предците си – безкрайно обичната „сладка майка България“.
Обичта и носталгията му по твърде рано загубените родители и съпруга и по отминалите най-славни години на милия му роден край - прекрасната българска Винга, са, може би, най-добре изразени в песента-стихотворение „Бащината ми“ (Baštinata mi). Очевидно, тя дълбоко е впечатлила Иван Ферменджин и високо е оценена от него, най-вече заради безспорното прочувствено и патриотично съдържание, и е включена във Фонда, в том II, стр.340, заглавие 6. С тази песен на банатския български диалект, написана и с добро поетично майсторство, завършваме концентрираното представяне личността на един от светлите образи сред най-близките до нашето съвремие българи от Винга – Иван Ферменджин – заслужено намерил място в ложата с елита, като представител на високата култура на винганското общество.
Baštinata mi
Dét`sam rudén, dubro puljé
Cavtiš li još, sládku mujé?
Báš zémeté da ubida
Boljé mestu nе šte vida!
Makár di čéleć se rodi
Unuj mestu svetu`j darži
Durkat žuvej, zámanj žáli
Da te vika mila, máli.
Gá se razdéliš ti ut vás
Durdi žuveš, révéš ti s`glás!
Kaćé sirotén ti vse žuveš,
U zémeté bih štel da fleš!
Živinata gá patuva
Bih ja pital, di ménuva?
Da mi ubádi neštu rádust,
Da mi máni tazi žálust.
Gadinata sám` ménuva
Nit` ubážde, nit` hurtuva.
Ne štat tija da me slušat
Niti méne da utušat.
Bih zapital oblacite
Mokri sa méne učite.
Pu nébéto tija pluvat
Bog gji pita, di ménuvat?
Vétrovéte žálnu duhat
Da se tuža, nit`ne čujat.
Báš na závéć da zastána
I glvata da si hvána.
Héj kulibče, det`sam rudén
Pu svéta sam áz prupadén!
Ut tébe sam strášnu déléć!
Fálin Isus, badi uvéć!
Източници
ANDJ Arad 1: (Serviciul Județean Arad al Arhivelor Naționale: Colecția de Registre de Stare Civilă. Oficiul Parohial Romano-Catolic Vinga) Registrul nr. 10 Botezați. Arad, România.
ANDJ Arad 2: (Serviciul Județean Arad al Arhivelor Naționale: Colecția de Registre de Stare Civilă. Oficiul Parohial Romano-Catolic Vinga) Registrul nr. 17 Decedați. Arad, România.
ANDJ Arad 3: (Serviciul Județean Arad al Arhivelor Naționale: Colecția de Registre de Stare Civilă . Oficiul Parohial Romano-Catolic Vinga) Registrul nr. 13 Căsătoriți. Arad, România.
Katoličánska Parokija Vinga 1: Rimskata Katoličánska Parokija Vinga, Matricula Defunctorum, Volum VIII, pag. 129, poz. 53. Ecclesiae Vinga – România.
Diocensis Csanádiensis 1913: (Schematismus cleri Diocensis Csanadiensis Pro Anno Domini MCMXIII. Clerici gymnasium majus rom. cath. Temesváriensis frequentantes, pag. 253-254, Temesvárini: Typis Typographiae Diocensis Csanádiensis.
Petri 1984: Petri A. Neue Banater Bücherei VII. Lehrkorper und Anzall der Theologen im Temeschburger Priesterseminar (1806 – 1948), p. 10 -11. Мühldorf / INN.
Katoličánska Parokija Vinga 2: Rimskata Katoličánska Parokija Vinga, Matricula Copulatorum, Volum VII, pag. 35, poz. 24. Ecclesiae Vinga – România.
Katoličánska Parokija Vinga 3: Rimskata Katoličánska Parokija Vinga, Matricula Defunctorum, Volum IX, pag. 35, poz. 19. Ecclesiae Vinga – România.
...........................................
Иван Ферменджин, общественик и историк на българите от Винга
Иван Ранков
(няма електронен адрес)
Резюме
Роденият в края на XIX век Иван Ферменджин наследява от своя над двувековен род изявени лидерски и интелектуални способности. Към тях добавя, според най-добрите традиции на родната Винга, окръг Арад, Румъния, престижно гимназиално образование в Банат и висше в Инсбрук, Австрия.
Работи: в Община Винга, в църковната католическа общност на Винга и в държавния архив в гр. Арад.
Създава семейство, но овдовява рано, няма и деца, и намира утеха и удовлетворение да насочи цялата си обич и енергия в полза на българската общност във Винга.
Подновявайки издаването на български език на годишник-календар, сполучливо започвайки и свой вестник, той се утвърждава като духовен будител на българите в Банат. Работата му като много талантлив черковен кантор и органист, и сборниците му от най-популярните черковни песни го правят и любимец на цялата винганска, и не само, общественост.
През 1953 г. е привлечен на престижната длъжност началник архивар в град Арад, където има и нови възможности за обществено полезните си изяви. Като ползва служебния достъп до документите свързани с Винга, и от вече познатите му документи в Община Винга, събира интересуваща го информация. По тази информация написва много пространна монография за Винга, Монографията и други важни материали и документи събира в особено ценния многотомен Личен фонд Иван Ферменджин към Държавен архив Арад.
Преждевременната смърт от заболяване през 1955 г. поставя край на забележителната му народополезна дейност.
..............................................
Ключови думи: банатски българи, Винга, Иван Ферменджин, архив
