 |
| В музея с уредника му Тони Узун |
В Стар Бешенов се почуствах като у дома си. Бях сред много добри и дружелюбни хора. Това място наистина ще остане в сърцето ми като късче земя, където винаги ще съм добре дошла и ще се чуствам невероятно истинска и щастлива. На този лагер намерих много приятели и изпитах много чувства. Просто не исках да си тръгвам от там и сега, когато се сетя за тези дни, очите ми се пълнят със сълзи и в сърцето ми навлиза малко тъга, но знам, че отново ще посетя това място и ще се видя със същите хора, които са невероятни.
Свободното си време отново прекарвахме с децата от лагера, защото те ни станаха добри приятели. Ходехме по клубовете там, разхождахме се, показваха ни селото от край до край. Вечер отново се събирахме в паракията (енорийската къща) и си прекарвахме чудесно – правихме си палачинки, варихме „кучене” (царевица), ядохме диня. Играхме на различни и много интересни игри. Гледахме филми. Е, на нас ни беше трудно да ги разбираме, но те се опитваха да ни превеждат. Беше много весело, всеки се отпускаше и се забавляваше.
Игрите за малките, който измисляха, бяха наистина забавни. Аз мога да кажа от личен опит, защото във всички тях се включвах. Такива в България нямаме затова с интерес ги слушахме и учихме, за да ги покажем тук. На малките деца наистина им беше весело - правихме цветя, кукли, писахме, рисувахме - с една дума беше истински купон!
Имаше пиеса „Немо и скъпоценния камък” която се играеше от децата от лагера. Ние не можахме да видим края, но по-голямата част я разбрахме и естествено си извадихме поука. Вечер ходихме на молитва с децата от лагера, сядахме пред олтара в църквата, палихме една свещ и сестрата засвирваше с китарата и запяваше. Всички се отпускахме, аз не мислех за нищо, наистина бях освободена от всичко.
Ходихме и до Телепа.Телепа е едно изоставено село, от което дори къщите не са останали. Там където са улиците няма нищо друго освен трева и дървета. В центъра, където преди 18 години е имало фонтан и са играели деца, сега ходят овцете. Посетихме църквата и видяхме, че в нея има още запазени икони и статуи. Има около 10 човека, които живеят там. И само един от тях е палкенин - ние се видяхме с него и разговаряхме. Бяхме потресени от тази гледка и в същото време изпитвах страх и се молех да не видя в България такова нещо.
Тези шест дни от моята ваканция, които прекарах в с.Стар Бешенов няма да ги забравя никога.И другите деца, които не дойдоха, могат само да съжаляват за това! Мога само да кажа, че чакам с нетърпение отново да отида и за повече време!
Снимки тук http://picasaweb.google.com/svetlanabanat/RZvopG
