muzej
В музея с уредника му Тони Узун

В Стар Бешенов се почуствах като у дома си. Бях сред много добри и дружелюбни хора. Това място наистина ще остане в сърцето ми като късче земя, където винаги ще съм добре дошла и ще се чуствам невероятно истинска и щастлива. На този лагер намерих много приятели и изпитах много чувства. Просто не исках да си тръгвам от там и сега, когато се сетя за тези дни, очите ми се пълнят със сълзи и в сърцето ми навлиза малко тъга, но знам, че отново ще посетя това място и ще се видя със същите хора, които са невероятни.

Свободното си време отново прекарвахме с децата от лагера, защото те ни станаха добри приятели. Ходехме по клубовете там, разхождахме се, показваха ни селото от край до край. Вечер отново се събирахме в паракията (енорийската къща) и си прекарвахме чудесно – правихме си палачинки, варихме „кучене” (царевица), ядохме диня. Играхме на различни и много интересни игри. Гледахме филми. Е, на нас ни беше трудно да ги разбираме, но те се опитваха да ни превеждат. Беше много весело, всеки се отпускаше и се забавляваше.
Игрите за малките, който измисляха, бяха наистина забавни. Аз мога да кажа от личен опит, защото във всички тях се включвах. Такива в България нямаме затова с интерес ги слушахме и учихме, за да ги покажем тук. На малките деца наистина им беше весело - правихме цветя, кукли, писахме, рисувахме - с една дума беше истински купон!
Имаше пиеса „Немо и скъпоценния камък” която се играеше от децата от лагера. Ние не можахме да видим  края, но по-голямата част я разбрахме и естествено си извадихме поука. Вечер ходихме на молитва с децата от лагера, сядахме пред олтара в църквата, палихме една свещ и сестрата засвирваше с китарата и запяваше. Всички се отпускахме, аз не мислех за нищо, наистина бях освободена от всичко.
Ходихме и до Телепа.Телепа е едно изоставено село, от което дори къщите не са останали. Там където са улиците няма нищо друго освен трева и дървета. В центъра, където преди 18 години е имало фонтан и са играели деца, сега ходят овцете. Посетихме църквата и видяхме, че в нея има още запазени икони и статуи. Има около 10 човека, които живеят там. И само един от тях е палкенин - ние се видяхме с него и разговаряхме. Бяхме потресени от тази гледка и в същото време изпитвах страх и се молех да не видя в България такова нещо.
Тези шест дни от моята ваканция, които прекарах в с.Стар Бешенов няма да ги забравя никога.И другите деца, които не дойдоха, могат само да съжаляват за това! Мога само да кажа, че чакам с нетърпение отново да отида и за повече време!

Снимки тук http://picasaweb.google.com/svetlanabanat/RZvopG

Добавете коментар


Родовата памет на банатските българи

Родовата памет на банатските българи Родовата памет на банатските българи

Разбери повече тук

Кулинарно

Традиционни банатски рецептиТрадиционни банатски рецепти

Виж тук рецептите на банатчаните