 |
| В музея с уредника му Тони Узун |
В Стар Бешенов се почуствах като у дома си. Бях сред много добри и дружелюбни хора. Това място наистина ще остане в сърцето ми като късче земя, където винаги ще съм добре дошла и ще се чуствам невероятно истинска и щастлива. На този лагер намерих много приятели и изпитах много чувства. Просто не исках да си тръгвам от там и сега, когато се сетя за тези дни, очите ми се пълнят със сълзи и в сърцето ми навлиза малко тъга, но знам, че отново ще посетя това място и ще се видя със същите хора, които са невероятни.
Свободното си време отново прекарвахме с децата от лагера, защото те ни станаха добри приятели. Ходехме по клубовете там, разхождахме се, показваха ни селото от край до край. Вечер отново се събирахме в паракията (енорийската къща) и си прекарвахме чудесно – правихме си палачинки, варихме „кучене” (царевица), ядохме диня. Играхме на различни и много интересни игри. Гледахме филми. Е, на нас ни беше трудно да ги разбираме, но те се опитваха да ни превеждат. Беше много весело, всеки се отпускаше и се забавляваше.
Игрите за малките, който измисляха, бяха наистина забавни. Аз мога да кажа от личен опит, защото във всички тях се включвах. Такива в България нямаме затова с интерес ги слушахме и учихме, за да ги покажем тук. На малките деца наистина им беше весело - правихме цветя, кукли, писахме, рисувахме - с една дума беше истински купон!
Имаше пиеса „Немо и скъпоценния камък” която се играеше от децата от лагера. Ние не можахме да видим края, но по-голямата част я разбрахме и естествено си извадихме поука. Вечер ходихме на молитва с децата от лагера, сядахме пред олтара в църквата, палихме една свещ и сестрата засвирваше с китарата и запяваше. Всички се отпускахме, аз не мислех за нищо, наистина бях освободена от всичко.
Ходихме и до Телепа.Телепа е едно изоставено село, от което дори къщите не са останали. Там където са улиците няма нищо друго освен трева и дървета. В центъра, където преди 18 години е имало фонтан и са играели деца, сега ходят овцете. Посетихме църквата и видяхме, че в нея има още запазени икони и статуи. Има около 10 човека, които живеят там. И само един от тях е палкенин - ние се видяхме с него и разговаряхме. Бяхме потресени от тази гледка и в същото време изпитвах страх и се молех да не видя в България такова нещо.
Тези шест дни от моята ваканция, които прекарах в с.Стар Бешенов няма да ги забравя никога.И другите деца, които не дойдоха, могат само да съжаляват за това! Мога само да кажа, че чакам с нетърпение отново да отида и за повече време!
Снимки тук http://picasaweb.google.com/svetlanabanat/RZvopG
| < Предишна | Следваща > |
|---|
На 2 февруари 2012 г. Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов (Румъния), стана член на Съюза на българските художници. Тази новина дойде да зарадва банатските българи по света, защото е признание за художник, който претворява в картините си своето виждане за българското.
От 7 до 21 февруари 2012 г. в залите на ул.“Шипка“ № 6 в София ще има изложба с картините на всички нови членове на СБХ, където почитателите на Иван Василчин ще могат да видят част от тво... 
Банатското българско село Бърдарски геран се слави с мелодичния си химн, който знае и пее всеки, обичащ това място, но изненадата за днешните му жители дойде от Държавен архив Враца. Весела Пелова, главен експерт в архива, издири запазения текст на създадения от свещеник Евгений Босилков и учителя Дано Андреев през 1937 г. „юбилеен химн“ по повод честването на 50-годишнината от основаването на селото.
Ето и текста му, но за жалост не са запазени ноти:
Юбил... 
На 24 декември 2011 г. почина Петър Василчин - банатски българин от Иваново (Сърбия), който отдаде целия си живот за българската кауза. Въпреки трудностите, въпреки заплахите, въпреки гоненията, остана българин до края.
Погребението бе на 26 декември от 13 ч. в католическите гробища в Панчево. Покой на душата му!
..................................
Коварна болест сякаш за мигове покоси Петър Василчин - скъпия ни, незабравим Перо. Имах професионалната сполука да работя 16 годин... 
На 25 септември в Стар Бешенов бе открит бюст-паметник на Карол Телбизов - човекът, на когото банатските българи дължат голяма част от твоята известност. Инициативата е на Културната фондация "PG 33". Представяме и част от докладите на конференцията, състояла се след церемонията по откриването.
Повече снимки ще намерите тук.
Bišnuvenete pu inicijativata, i prez truda na kulturnata fundacija ,,PG 33” , sa imali prelegata da zamati del na 25 sept 2011 g. na idin izvanredin praznić, idinstven u celata dalgjugudisna istorija pu ... 
Изложбата „Моят поглед към традицията”, показана на 5 септември в една от залите на Народно читалище „Съединение-1923” – с.Бърдарски геран, показва различния и уникален свят на банатската българска общност с нейните делници и празници. Втората част ще се състои по време на Фестивала Фършанги на 18 и 19 февруари 2012 г.
Изложбата се осъществи по проекта “Работилница „От „Имало едно време” до Network”, по програма „Живо наследство” на Фонд... 
От 1 до 6 август Весела Пелова, историк, и студентката Мария-Тереза Цветанова от Дружеството на банатските българи в България взеха участие в католически семинар. За темите на семинара и важните проблеми, които обсъждани разказва участниците в събитието. Обменили опит с нови приятели от седем държави в Европа, те ще подпомогнат развитието на общността ни с познанията и идеите, които бяха породени.
Проблемите в постсоциалистическите страни по отнош... 
