Патриотизмът стана много модерен в последно време. Шевици се веят навсякъде, знамена красят домове и градини. Хората търсят източник на гордост и все по-често се обръщат към историята и традициите. Често това води до залитания, които нямат нищо общо с любовта към българското, към родното, към историята ни. Изважда ни от обективния поглед към нас самите и сякаш понякога забравяме, че не можем просто да се облягаме само на миналото и историята, а трябва да положим усилия да бъдем достойни хора днес, да градим живота си върху здрави ценности и не само да прокламираме патриотизъм на маса, но и в живота, в действията си да въплътим ценностите, за които говорим.
Благо е част от „Фалмис“ от създаването на ансамбъла в София. Той не е банатски българин, той е българин.
Носи Родината в сърцето си, грижи се да познава историята и да предава тази грижа на детето си. Цялото му семейство танцува в ансамбъла. Тихи и спокойни, те са неизменна част от тази българска култура, която всички искаме да запазим, от това родолюбие и уважение към традициите, на което ни се иска да стъпват истинските ценности. Благодарим ви, че сте част от Фалмис!
От къде си?
Аз нямам нищо общо с банатската общност. 1/2 съм от македонския, 1/4 от тракийския и 1/4 от шопския край. Обичам българската история и българите като народ. Не мога да прекарвам дълго време извън България. Задушавам се без българи около мен, българска реч и книга. Затова често казвам, че бих напуснал България, само ако спре да съществува.
С какво се занимаваш?
Работя като програмист Обичам да откривам нови места, разнообразието в музиката, да тренирам бокс и да съм със семейството си. И танците ми доставят удоволствие, въпреки че след като се роди детето всичко занемарихме.
Каква е твоята роля във „Фалмис“?
Танцувам.
Какво ти дава участието в тази формация?
Смяната на обкръжението, разтоварване, приятелства.
Ти ли ги намери или те теб?
Познавам Светлана Караджова от 2004 година, когато работеше при монс. Георги Елдъров за католическия вестник „Абагар“. Аз правех сайта на вестника. Така покрай работата ми индиректно навлезнах и в историята и на банатската общност. Когато Светлана направи фестивала „Фършанги“ в Бърдарски геран, посетихме селото и на място усетихме уникалния дух на това място и на хората му. През август 2016 г. Светлана събираше хора за сформиране на първия танцов състав за банатски български танци извън селата на общността. Знаеше, че обичам да танцувам и ме покани да им помогна. Танците бяха моята пътека към банатските българи. Неусетно съпругата ми Зорница и синът ми Никола също станаха част от ансамбъла.
Къде е границата между консервативното минало и традициите и новите възприемания, иновациите и смяната на парадигмата?
За мен единствения шанс да оцелее българския народ е запазване на многообразието, а не уеднаквяването. Губим македонските, западно покрайнинските и другите българи извън границата ни именно заради загубата на различността в днешното ни общество. Убеден съм, че банатчаните в България, щяха да са в друго състояние в момента, ако не беше разсипана общността им по време на комунизма.
Така че поощрявам запазването на традициите, за да може по този начин да се поддържа жива връзката с общността извън България.
Кои са ценностите, на които стъпва вашата общност и ти конкретно като част от нея?
В банатската общност конкретно залагам на добронамереността, честността, отдадеността, любовта и компромиса. Радвам се, че виждам това във всички от групата. Виждам, че целите на групата се поставят над дребнавостта.
