Ако ни погледне човек отстрани, ще види една пъстра картинка от характери, темпераменти, предпочитания и разбирания. И ще ни гледа и ще се чуди, какво правят тия хора заедно. Докато ни гледа и се чуди някъде там ще чуе звънливия глас на Тереза Чуканова. Все бърбори, все се смее, не винаги разбираш на какво, но често е толкова заразително, че просто се оставяш да те понесе в нейната небрежна веселост. А зад цялото това веселие, като при всеки човек, като се разровиш и ще видиш безброй болки, прилежно пазени в лавиците на живота.
Тереза е от онези хора, дето няма да те натовари с нейните багажи, дето пазят онзи детски блясък в очите, който като палаво пламъче се щъка някъде около нея и не й дава мира. Тереза е един от най-ревностните пазители на банатските традиции. Винаги е начело на всичко, което правим заедно. Понякога танцува с децата, друг път е в ролята на мъж, а после събира членски внос и ни гони до дупка като данъчен инспектор. Благодарим ти за всички усилия, които полагаш и за ведрината, която струи от очите ти.
1. Каква е твоята роля във Фалмис?
Като част от Управителния съвет на Дружеството, ролята ми е да следя финансовата част на дейността. А като танцьор е да обучавам нови хора, за да радваме заедно очите и сърцата на всички, които са съпричастни с нас.
2. Какво ти дава участието в тази формация?
Чувство на удовлетвореност от всичко, което правим заедно, като едно голямо семейство – семейството на "Фалмис". Върнаха ми спомените от детството, за което им благодаря.
Когато пътуваме за участие, историите от летата в Бърдарски геран не стихват. Хората, случките, миризмите … всичко оживява в разкази. И смешно, и тъжно, и пъстро, и сиво миналото ни държи здраво към нашата същност, от нас само зависи да се върнем там и да усетим силата на паметта.
3. Ти ли ги намери или те теб?
Сърцето ми ги намери. От както се включих във Фалмис животът ми стана по пълноценен. Очаквам с нетърпение неделя. Денят, в който се събираме – репетираме, смеем се, говорим на палкенски. Денят, в който всички сме заедно. Когато отида на репетиция, все едно се прибирам в къщи, сякаш съм с роднини, макар част от хората да познавам съвсем от скоро.
4. Къде е границата между консервативното минало и традициите и новите възприемания, иновациите и смяната на парадигмата?
Опитваме се да съхраним традициите и спомените от родното село, пренасяйки ги тук в града. Всичко е запазено дълбоко в нас, в нашите сърца. Това е код, който е по-силен от рационалното осъзнаване на тази свързаност. За това организираме неформални срещи тук в София, на които пеем на палкенски, танцуваме „нашите’’ танци и се забавляваме така както са се забавлявали нашите предци – по палкенски.
Това е някаква сила, от която черпим, когато сме заедно. Сякаш се връщаш назад във времето, но всъщност си тук и сега, за да продължиш напред. Ние всички сме модерни хора, пътуваме, работим, вечно нещо се случва около нас, но там някъде, в дълбините, извън ежедневните грижи сърцата ни бият в едни друг ритъм. И той не е специален, той е онзи ритъм, който всеки чува, щом се върне назад във времето и потърси връзката с корените си. Тяхната животворна сила не изчезва с хората, тя дори се засилва в момента, в който разбереш колко преходно е всичко… и все пак не всичко. По някакъв начин всеки го носи в себе си.
5. Кои са ценностите, на които стъпва вашата общност и ти конкретно като част от нея?
Опазването на традициите и запазване на любовта към корените ни за поколения напред. Предаваме напред всичко, на което са ни учили нашите родители, баби и дядовци. Щастлива съм че съм част от Фалмис и с гордост се наричам банатска българка.
Част от Фалмис са и много хора, които нямат банатско потекло. Много хора ни подкрепят, защото намират за смислено това, което правим. Много хора, докосвайки се до нашите дейности, всъщност стигат сами за себе си до собствените си корени, замислят се, връщат се назад и разбират, че понякога това, което ти липсва е именно онази сила предала се през поколенията и забравена някъде в скрина под праха покрил лицата от старите снимки. От тези лица ни гледат очите на нашите предци, но и очите на нашите деца, гледат ни нашите собствени очи… като в огледало.
