Човек върви по пътя си и среща други хора. Някои от тях подминава като фон, други участват в живота му временно и после всеки продължава по пътя си, трети остават сякаш завинаги „там“. Там не е конкретно място, нито дори конкретна роля, „там“ е онова постоянно присъствие и опора, за които да се хванеш, когато ти е наистина трудно. „Там“ е мястото, където приятелството се превръща в мисия, подкрепата във верую, а обичта в онова въже, което те измъква от всяка пропаст и ти вдъхва кураж. Там са хората като Александър Живков. Прагматични, реалистични, здраво стъпили на земята, които могат да ти кажат „не“, когато се налага.
Александър Живков е баща на три деца. ИТ специалист, който обича да снима, но няма време за това. Той е един от стълбовете във Фалмис. От онези опорни точки, които не забелязваш, но знаеш, че без тях не можеш. Създател на всички сайтове за банатските българи в България (www.falmis.org , www.bardarskigeran.eu , www.farsangji.com ) и поддръжка на IT-инфраструктурата. Оказва помощ с всякакви дейности, свързани с Интернет като помага и за новите текстове в Уикипедия.
1. Каква е твоята роля във "Фалмис"?
От обща работа, през поддръжка на Интернет ресурсите до участник в Управителния съвет. Обичам да снимам и отразяването на живота на "Фалмис"чрез обектива на фотоапарата е част от моята роля и част от моето вдъхновение.
2. Какво ти дава участието в тази формация?
Раздвижено ежедневие, което не може да се опише с думи.
3. Ти ли ги намери или те теб?
Господ ни събра.
4. Къде е границата между консервативното минало и традициите и новите възприемания, иновациите и смяната на парадигмата?
Границата имагинерно е някъде по пътя, който минаваме всеки ден. Сигурен съм, че я пресичаме ежедневно в двете посоки. Географски ако се пита, границата е между селото и града.
5. Кои са ценностите, на които стъпва вашата общност и ти конкретно като част от нея?
Ценностите лично за мен са запазване и запознаване с традиции, култура, език на всички, които се интересуват.
