
От няколко месеца в средите на банатските българи расте тревогата за съдбата на немския комплекс в Бърдарски геран. Притежание на сестрите бенедиктинки комплексът, съставен от бившето немско училище, манастира и църквата, са обект на постоянен интерес от страна на туристи, учени и хора от различни сектори, интересуващи се от история, култура и междуобщностни връзки.
След отличният старт на кампанията по възстановяване на сградите и дейността на някогашното авторитетно немско училище, единствено за района, след участието в ремонтните работи през пролетта на група млади доброволци от Германия, всичко затихна в очакване. И тогава нормално е да си зададем въпроса какво се случва в България и защо помощта, идваща от Германия, добрите намерения и доброволната подкрепа някак потъват в случващото се на родна земя размотаване и несъгласуване между институции, екипи, собственици и какви ли още не.

Съдбата на немския комплекс е нашата обща съдба – на обществото на сестрите бенедиктинки и на банатските българи в Бърдарски геран, затова въпросите ни имат право на отговор, а желанието на банатските българи да помогнат и да бъдат част от общото ни бъдеще е знак за опита да намерим общ път. Така, както е било преди.

На 23 ноември 2010 г. от името на Дружеството на банатските българи в България изпратихме отворено писмо до сестра Беате Шрьотер, игуменка на манастира на сестрите бенедиктинки в Царев брод с молба да направи достояние ситуацията около възстановяването на комплекса и да отговори на въпросите, вълнуващи всички ни.
До днес отговор не бе получен, затова публикуваме писмото с надежда да предизвикаме необходимия дебат по темата:
ОТВОРЕНО ПИСМО
ДО СЕСТРА БЕАТЕ ШРЬОТЕР
МАНАСТИР НА СЕСТРИТЕ БЕНЕДИКТИНКИ ЦАРЕВ БРОД
УВАЖАЕМА СЕСТРА БЕАТЕ,
Дружеството на банатските българи в България следи с тревога развоя на възстановителните работи в Немския комплекс в Бърдарски геран, чието изоставяне за момента буди въпроси и притеснения не само сред жителите на селото.
Цялата банатска българска общност с радост и надежда прие завръщането на сестрите в Бърдарски геран, което събуди спомени, възвърна надежди, даде шанс на много хора да видят своето бъдеще в едно с бъдещето на възродения комплекс.
Ентусиазмът и еуфорията след акцията през лятото на 2009 г. и пролетта на 2010 г. обаче спаднаха, когато гледаме как се руши и това, което е било запазено през десетилетията. Ремонтно-възстановителните работи сякаш имаха за цел само да доразрушат запазеното, а осуетяването на напредъка на обекта по различни причини и от страна на различни инстанции оставя всички заинтересовани от бъдещето на комплекса с впечатлението, че мечтата за немското училище отлита в небитието.
В името на добрите отношения, които установихме в началото на кампанията Ви, в името на общото благо, което би бил немският комплекс не само за Бърдарски геран, но и за цялата общност на банатските българи в България, отправяме молба за продължаване на диалога, които бе прекъснат и хората оставени в неведение относно ставащото.
Немският комплекс, училището и немската църква като уникален архитектурен паметник са част от съкровищата на общността ни, като знак за връзките й в миналото с немската общност в България, същевременно са и знак за пагубното отношение на нас самите към миналото. Излизането от блатото на отчуждението и пустотата, на безразличието и егоизма би било възможно и с помощта на опитите на сестрите бенедиктинки да възстановят комплекса, търсейки помощ и опора в местните жители.
Ако трябва заедно да се грижим за запазване на миналото, още повече, ако трябва заедно да градим бъдещето си, то трябва и да знаем какво се случва, за да бъде наистина немският комплекс не само спомен, но и отворена врата към общото ни бъдеще.
С уважение,
СВЕТЛАНА КАРАДЖОВА
Председател на Дружеството на банатските българи в България
| < Предишна | Следваща > |
|---|



Общинско краеведско дружество „Сребреня” – Бяла Слатина проведе на 16 май своите първи Краеведски четения в една от залите на Народно читалище „Развитие-1892“ – гр.Бяла Слатина. В дружеството членуват представители не само на града, но и на селата от общината. От Бърдарски геран член е Светлана Караджова, която представи накратко обширен труд, върху който работи в момента, с работно заглавие „Разпадане на общността, според степента на дефицит...
В Картинната галерия на град Бяла Слатина на 14 май бе открита изложба, в която участие взе и Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов, Румъния.
Художникът представи нови творби, които са част от диренията му в света на изкуството. Можете да ги видите тук
От 25 до 27 май творбите ще бъдат изложени в Ритуалната зала на Бърдарски геран по повод честванията на 125-годишнината от основаването на селото.
Иван Василчин е роден на 23 септември 1974 г. в семейството на б...
На 2 февруари 2012 г. Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов (Румъния), стана член на Съюза на българските художници. Тази новина дойде да зарадва банатските българи по света, защото е признание за художник, който претворява в картините си своето виждане за българското.
От 7 до 21 февруари 2012 г. в залите на ул.“Шипка“ № 6 в София ще има изложба с картините на всички нови членове на СБХ, където почитателите на Иван Василчин ще могат да видят част от тво...
Банатското българско село Бърдарски геран се слави с мелодичния си химн, който знае и пее всеки, обичащ това място, но изненадата за днешните му жители дойде от Държавен архив Враца. Весела Пелова, главен експерт в архива, издири запазения текст на създадения от свещеник Евгений Босилков и учителя Дано Андреев през 1937 г. „юбилеен химн“ по повод честването на 50-годишнината от основаването на селото.
Ето и текста му, но за жалост не са запазени ноти:
Юбил...
На 24 декември 2011 г. почина Петър Василчин - банатски българин от Иваново (Сърбия), който отдаде целия си живот за българската кауза. Въпреки трудностите, въпреки заплахите, въпреки гоненията, остана българин до края.
Погребението бе на 26 декември от 13 ч. в католическите гробища в Панчево. Покой на душата му!
..................................
Коварна болест сякаш за мигове покоси Петър Василчин - скъпия ни, незабравим Перо. Имах професионалната сполука да работя 16 годин... 

