Falmis ORG

От няколко месеца в средите на банатските българи расте тревогата за съдбата на немския комплекс в Бърдарски геран. Притежание на сестрите бенедиктинки комплексът, съставен от бившето немско училище, манастира и църквата, са обект на постоянен интерес от страна на туристи, учени и хора от различни сектори, интересуващи се от история, култура и междуобщностни връзки.

След отличният старт на кампанията по възстановяване на сградите и дейността на някогашното авторитетно немско училище, единствено за района, след участието в ремонтните работи през пролетта на група млади доброволци от Германия, всичко затихна в очакване. И тогава нормално е да си зададем въпроса какво се случва в България и защо помощта, идваща от Германия, добрите намерения и доброволната подкрепа някак потъват в случващото се на родна земя размотаване и несъгласуване между институции, екипи, собственици и какви ли още не.

Съдбата на немския комплекс е нашата обща съдба – на обществото на сестрите бенедиктинки и на банатските българи в Бърдарски геран, затова въпросите ни имат право на отговор, а желанието на банатските българи да помогнат и да бъдат част от общото ни бъдеще е знак за опита да намерим общ път. Така, както е било преди.

На 23 ноември 2010 г. от името на Дружеството на банатските българи в България изпратихме отворено писмо до сестра Беате Шрьотер, игуменка на манастира на сестрите бенедиктинки в Царев брод с молба да направи достояние ситуацията около възстановяването на комплекса и да отговори на въпросите, вълнуващи всички ни.

До днес отговор не бе получен, затова публикуваме писмото с надежда да предизвикаме необходимия дебат по темата:

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО СЕСТРА БЕАТЕ ШРЬОТЕР

МАНАСТИР НА СЕСТРИТЕ БЕНЕДИКТИНКИ ЦАРЕВ БРОД

УВАЖАЕМА СЕСТРА БЕАТЕ,

Дружеството на банатските българи в България следи с тревога развоя на възстановителните работи в Немския комплекс в Бърдарски геран, чието изоставяне за момента буди въпроси и притеснения не само сред жителите на селото.

Цялата банатска българска общност с радост и надежда прие завръщането на сестрите в Бърдарски геран, което събуди спомени, възвърна надежди, даде шанс на много хора да видят своето бъдеще в едно с бъдещето на възродения комплекс.

Ентусиазмът и еуфорията след акцията през лятото на 2009 г. и пролетта на 2010 г. обаче спаднаха, когато гледаме как се руши и това, което е било запазено през десетилетията. Ремонтно-възстановителните работи сякаш имаха за цел само да доразрушат запазеното, а осуетяването на напредъка на обекта по различни причини и от страна на различни инстанции оставя всички заинтересовани от бъдещето на комплекса с впечатлението, че мечтата за немското училище отлита в небитието.

В името на добрите отношения, които установихме в началото на кампанията Ви, в името на общото благо, което би бил немският комплекс не само за Бърдарски геран, но и за цялата общност на банатските българи в България, отправяме молба за продължаване на диалога, които бе прекъснат и хората оставени в неведение относно ставащото.

Немският комплекс, училището и немската църква като уникален архитектурен паметник са част от съкровищата на общността ни, като знак за връзките й в миналото с немската общност в България, същевременно са и знак за пагубното отношение на нас самите към миналото. Излизането от блатото на отчуждението и пустотата, на безразличието и егоизма би било възможно и с помощта на опитите на сестрите бенедиктинки да възстановят комплекса, търсейки помощ и опора в местните жители.

Ако трябва заедно да се грижим за запазване на миналото, още повече, ако трябва заедно да градим бъдещето си, то трябва и да знаем какво се случва, за да бъде наистина немският комплекс не само спомен, но и отворена врата към общото ни бъдеще.

С уважение,

СВЕТЛАНА КАРАДЖОВА

Председател на Дружеството на банатските българи в България