„Родовата памет на банатските българи” е книга, която има своята идея и цел: да обедини хората и да остави жив спомена и историята на тази общност. Така представена, книгата по своеобразен начин е интересна като сборник от разкази, написани от обикновените хора, не от писатели или критици. Всеки разказва своята история по начин, по който я вижда и усеща.
Но дали това е достатъчно кориците на тази книга да бъдат отворени от хора, които са отстрани на тази общност и не се занимават с научни изследвания на общностите? Това е въпросът, който аз си зададох, когато излезе книгата и прочетох и останалите истории. Запитах се също дали това е книга, която бих препоръчала на някой мой приятел, който не е банатски българин и дали на него би му било интересно. Мисля, че всеки би могъл да си отговори на този въпрос. Разбира се, че има книги и книги, и всяка книга си има своите читатели. Общността на банатските българи е малка, популярността й е твърде ограничена, и ако искаме да достигнем до повече хора имам няколко предложения, които ще помоля да обсъдим и всеки да помисли и допълни.
Книгата да се състои от две части:
1. История на банатските българи 1.1. Защо „банатски” българи и от къде сме дошли – тук да се включат исторически данни за произхода и развитието на банатските българи, за техните премеждия през годините. Селищата, които са населявани с банатски българи. Хубаво е всяко селище да бъде илюстрирано със снимков материал. 1.2. Език – да се опише от спецификата на диалекта. Да се дадат конкретни примери. 1.3. Религия и вярвания на банатските българи – да се опишат вярванията и отношението към религията, нейната роля в бита и живота на банатския българин. Животът на банатския българин, пречупен през призмата на католицизма. Да се разкаже за църквите, коя кога е построена. Също да се сложат снимки на църквите в българските банатски села. Мисля, че са много интересни и рядко срещани в България. 1.4. Архитектура – банатските села са характерни със своята уникална архитектура. Такива къщи няма никъде на друго място в България. Създават се архитектурни резервати, в които се запазват стари къщи, възстановяват се възрожденски сгради. Нашите къщи не са по-малко интересни, да не говорим, че те определено носят европейския привкус, на който иначе, когато отидем в чужбина така се възхищаваме. Може да се сложат снимки на такива къщи от селата, да се разкаже как и от къде е дошла тази архитектура. Как са строени. Също така как се наричат отделните помещения. Какви приспособления има вътре. 1.5. Фолклор и обичаи на банатските българи – да се разкажат съкратено някои от основните обичаи. Да се опише фолклора – негови характерни черти. Да се сложи снимков материал на носии. Да се сложи някой друг текст на песен. 2. Родова памет на банатските българи – втора част Първата част на книгата, според мен, трябва да е много богата на снимки и да е цветна, а втората част, която е родова история и е сякаш излязла от пепелта, да запази до сегашния си вид с черно бели снимки. Това са предложения, които според мен ще привлекат интереса на хора извън общността и извън науката. Защото родовите истории са такива истории, които всеки човек има. Всеки без значение дали е банатски българин или има друг произход. Всеки от някъде е дошъл и е преминал през различни перипетии. И това, което прави банатските българи уникални не са родовите истории, а е бита и културата. Знам, че има издавани такива книги. Но ето, днес аз се опитах да намеря книгата на Благовест Нягулов „Банатските българи” – и не я откривам. Има я само в библиотеката. А аз искам да имам историята вкъщи, за да остане за децата ми, когато мен няма да ме има. Искам да им покажа картинки и снимки на къщите от селата, които след време ще са изчезнали. А едно такова издание, богато исторически и ценно, както като информация, така и като история, би могло дори да привлече вниманието на институциите, които създават изкуствени архитектурни и културни резервати, за да привличат туристи, а уникални села като банатските са оставени на произвола на съдбата. Понякога е нужно много малко. Нека следващата книга е привлекателна и за младите, които в тези времена на развити технологии все по-рядко отварят книга. Нека със следващата книга да убедим хората в уникалността на тази история и на тези места, за да ни повярват, че това трябва да се съхрани преди да е станало твърде късно. Такава книга би се превърнала в един вид енциклопедия на банатските българи.
Мисля си, че такъв проект би срещнал и доста по-голямо съпричастност, когато търсим финансиране.
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Общинско краеведско дружество „Сребреня” – Бяла Слатина проведе на 16 май своите първи Краеведски четения в една от залите на Народно читалище „Развитие-1892“ – гр.Бяла Слатина. В дружеството членуват представители не само на града, но и на селата от общината. От Бърдарски геран член е Светлана Караджова, която представи накратко обширен труд, върху който работи в момента, с работно заглавие „Разпадане на общността, според степента на дефицит... 
В Картинната галерия на град Бяла Слатина на 14 май бе открита изложба, в която участие взе и Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов, Румъния.
Художникът представи нови творби, които са част от диренията му в света на изкуството. Можете да ги видите тук
От 25 до 27 май творбите ще бъдат изложени в Ритуалната зала на Бърдарски геран по повод честванията на 125-годишнината от основаването на селото.
Иван Василчин е роден на 23 септември 1974 г. в семейството на б... 
На 2 февруари 2012 г. Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов (Румъния), стана член на Съюза на българските художници. Тази новина дойде да зарадва банатските българи по света, защото е признание за художник, който претворява в картините си своето виждане за българското.
От 7 до 21 февруари 2012 г. в залите на ул.“Шипка“ № 6 в София ще има изложба с картините на всички нови членове на СБХ, където почитателите на Иван Василчин ще могат да видят част от тво... 
Банатското българско село Бърдарски геран се слави с мелодичния си химн, който знае и пее всеки, обичащ това място, но изненадата за днешните му жители дойде от Държавен архив Враца. Весела Пелова, главен експерт в архива, издири запазения текст на създадения от свещеник Евгений Босилков и учителя Дано Андреев през 1937 г. „юбилеен химн“ по повод честването на 50-годишнината от основаването на селото.
Ето и текста му, но за жалост не са запазени ноти:
Юбил... 
На 24 декември 2011 г. почина Петър Василчин - банатски българин от Иваново (Сърбия), който отдаде целия си живот за българската кауза. Въпреки трудностите, въпреки заплахите, въпреки гоненията, остана българин до края.
Погребението бе на 26 декември от 13 ч. в католическите гробища в Панчево. Покой на душата му!
..................................
Коварна болест сякаш за мигове покоси Петър Василчин - скъпия ни, незабравим Перо. Имах професионалната сполука да работя 16 годин... 
Коментари
Не знам къде сте в момента, но ако сте в София можете да намерите книгата в Държавната агенция за българите в чужбина при г-н Йордан Колев, тел. 935-06-65.
Книгата е на склад в Бърдарски геран и отива на изчерпване. Ако сте в друг град, кажете къде и ще Ви насоча към човек там, който ще Ви даде.
Не се продава, а се раздава - на полза роду! Затова, когато започнем да събираме пари за второто допълнено и преработено издание, Ви молим да се сетите за дружеството и да дарите колкото Ви е възможно за каузата.
Търсих навсякъде първото издание на книгата:''Родова памет на банатските българи'',и за съжеление не мога да я открия,затова се обращам към вас с молба за помощ,ако можете да ме насочите къде бих могла да я намеря и купя,защото и аз искам историята да остне в къщи за дъщеря ми,родът на майка ми е от Бърдарски геран и банатските българи и ще се радвам ако мога да открия нещо повече за корените си,които са ми много скъпи!Благодаря ви предварително!