На 27 май 2011 г. в 18.00 часа Градска художествена галерия Стара Загора представя HEIM / ДОМ / съвместна изложба на Ана и Мария Гюкови. След дългогодишен опит в чужбина двете сестри, занимаващи се с изкуство, се завръщат в своя роден град, за да представят своята първа изложба заедно. Те са дъщери на родения в Бърдарски геран художник Антон Гюков.
HEIM – заглавието на изложбата на немски означава ДОМ. Джон Бергер пише, позовавайки се на Мирча Елиаде: „Първоначално домът е означавал център на света - не в географския , а в онтологичния смисъл на думата. Без дом в реалността, освен че сме лишени от подслон, но и се губим в несъществуващото, в нереалното. Без дом, всичко е в ситуация на изолираност. ”
Логиката, макар и не винаги доловима, е теоретическото и естетическото състояние на знанието в тази изложба. Събитието е връзката с родния дом , а заглавието HEIM не е нито заместване на българската дума, нито престореност и фалш, а може би неизбежната наследственост.
В труда на Фройд „Das Unheimich” за първи път се публикува твърдението, че наследствеността оказва голямо влияние върху човека. Изводите на Фройд се заключват в това, че в тревогите и пристъпите на страх и ужас у човека се появяват кошмарите на прародителите, които са ги преживели.
UNHEIMICH / УЖАС / се преплита с HEIM /ДОМ/ , носещ корена на думата с противоположно значение / УЖАС - ДОМ /. Но тук диалектиката на противоположностите изчезва и двойното значение – познатото и непознатото се сливат в един „емоционален дуализъм”. Усещанията се предават в енергийното пространство от разстоянията, които сякаш са близки, и различията, които сближават.
Двете сестри, изразяващи себе си по различен начин, натрупали своя житейски опит на различни места, въплъщават перфектната двойка, чието представяне отсява на повърхността една задълбочена и абсолютна същност.
WWW.HEIMEXHIBITION.BLOGSPOT.COM
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
http://www.facebook.com/event.php?eid=200856643284862
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Общинско краеведско дружество „Сребреня” – Бяла Слатина проведе на 16 май своите първи Краеведски четения в една от залите на Народно читалище „Развитие-1892“ – гр.Бяла Слатина. В дружеството членуват представители не само на града, но и на селата от общината. От Бърдарски геран член е Светлана Караджова, която представи накратко обширен труд, върху който работи в момента, с работно заглавие „Разпадане на общността, според степента на дефицит... 
В Картинната галерия на град Бяла Слатина на 14 май бе открита изложба, в която участие взе и Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов, Румъния.
Художникът представи нови творби, които са част от диренията му в света на изкуството. Можете да ги видите тук
От 25 до 27 май творбите ще бъдат изложени в Ритуалната зала на Бърдарски геран по повод честванията на 125-годишнината от основаването на селото.
Иван Василчин е роден на 23 септември 1974 г. в семейството на б... 
На 2 февруари 2012 г. Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов (Румъния), стана член на Съюза на българските художници. Тази новина дойде да зарадва банатските българи по света, защото е признание за художник, който претворява в картините си своето виждане за българското.
От 7 до 21 февруари 2012 г. в залите на ул.“Шипка“ № 6 в София ще има изложба с картините на всички нови членове на СБХ, където почитателите на Иван Василчин ще могат да видят част от тво... 
Банатското българско село Бърдарски геран се слави с мелодичния си химн, който знае и пее всеки, обичащ това място, но изненадата за днешните му жители дойде от Държавен архив Враца. Весела Пелова, главен експерт в архива, издири запазения текст на създадения от свещеник Евгений Босилков и учителя Дано Андреев през 1937 г. „юбилеен химн“ по повод честването на 50-годишнината от основаването на селото.
Ето и текста му, но за жалост не са запазени ноти:
Юбил... 
На 24 декември 2011 г. почина Петър Василчин - банатски българин от Иваново (Сърбия), който отдаде целия си живот за българската кауза. Въпреки трудностите, въпреки заплахите, въпреки гоненията, остана българин до края.
Погребението бе на 26 декември от 13 ч. в католическите гробища в Панчево. Покой на душата му!
..................................
Коварна болест сякаш за мигове покоси Петър Василчин - скъпия ни, незабравим Перо. Имах професионалната сполука да работя 16 годин... 
