На 1 декември в Столична библиотека беше представен проектът: "Старинна българска култура в полиетничен контекст (фолклор, език и традиции на банатските българи във Войводина)”. Проектът е разработван в периода 2007-2010 г. с подкрепата на Фонд "Научни изследвания" на МОН от екип, включващ преподаватели от Факултета по славянски филологии на СУ и учени от Института за български език на БАН. Основната цел на проекта е събирането на автентични данни за езика и културата на банатските българи, потомци на католиците, напуснали България през ХVІІ век.
Професор дфн Искра Ликоманова, ръководителката на проекта, с помощта на фотографии и карти очерта пред отбраната публика пътя на изследователите: от първото заселено от наши католици във Войводина Лукино село, през най-голямото българско село в сръбски Банат - Иваново, през Бело Блато и граничното село Конак. Проф. Ликоманова сподели възхищението си от обширните знания и огромното значение, което тези наши сънародници придават на тяхната история и традиция.
Тя се позова на мисълта на Светлана Караджова, според която миналото на нашите павликяни се е превърнало в настояще, като резултат от постоянното му припомняне.
Проф. Ликоманова подчерта многоезичието, което цари в чистите и хубави села на българите във Войводина. Спомена за т. нар. „Българиада”, при която си гостуват българи от румънски и от сръбски Банат. Прави впечатление, че въпреки общодостъпния интернет в споменатите села, тамошните българи имат много по-голям интерес към предаванията на банатски български на Радио Тимишоара, отколкото към емисиите на Радио София. Основание за това дава привързаността им към старинния банатски български диалект, който е закрепен в своята книжовна норма. Това обясни доц. д-р Йовка Тишева, друг участник в проекта.
За да придобие публиката впечатление за красотата на банатския български, Петър Шишков прочете стихотворение от Антон Узун. Представянето завърши с кратък филм за пролетния обичай „Греене на баба Марта”, изпълнен в село Скореновац. Старец, който даваше интервю във филма, разказа за негов брат, заселил се в с. Бърдарски геран.
В заключение авторите на проекта подчертаха, че досега изследванията на езика и фолклора на банатските българи са били правени преди всичко на румънска територия и техен принос е извършването им на сръбска земя.
