Представяме ви само уводната част от по-голям труд, носещ горното заглавие. Надяваме се авторът Валентин Антонов по-скоро да ни запознае и направи съпричастни с историята на село Драгомирово, както обеща. Статия за основаването на Драгомиров можете да намерите в секция "Статии".
Бях осемгодишен, когато се преселихме да живеем в с. Драгомирово, Свищовско, родното място на моята майка. Беше барутно време, Втората световна война не беше още приключила. Тук за пръв път чух банатския говор, който просъществувал с близо 200-годишна история и се запазил в необичайната фонетична среда на няколко европейски езика. Този банатски говор бе получил сполучливо своите незаменими заемки от сръбски, унгарски и немски езици за понятия, състояния и съществителни, с които българите емигрирали след жестоко потушеното Чипровско възстание от 1688 г. се срещат в новата действителност и второто им отечество - ТИМИШКИ БАНАТ.
Второто необичайно възприятие беше тяхната пъстра празнична премяна, натежала от флутурки, сърма и щедри, ярки цветове на претворени разстителни мотиви. Тази носия и до сега ме занимава със съвършенството на шивиците и основателно буди в мен възторг. Имам обяснение и то е в подражанието на празничните носии на своите съседи по обитаване в Торонталски окръг. За мен тази носия е феноменално фолклорно богатство за България, макар и привнесена отвън.
Третото и най-същественото е твърдението на моите банатски приятели е, че те са "палкяни" и много от тях живеят със заблуждението, че това е някаква забравена от историята племенна или народностна група. Разбира се, всеки непредубеден изследовател е на ясно, че става реч за последователите на павликянската ерес, една от съществените религиозни общности по българските земи. Съществуват апокрифи, документални свидетелства и спомените на Анна Комнина, какато и тези на Вилардуен за рицарските походи, които дават отговор за павликяните като религиозна ерес.
Има и още нещо: НОВИЯТ ЗАВЕТ (нов превод, по оригинала стр. 393), Първо послание на апостол ПАВЕЛ до КОРИНТЯНИТЕ: "...Имам предвид това, че всеки от вас казва:" Аз съм на Павел..." и се изреждат още имена на презвитери от църквите на първите христови последователи, нещо което потвърждава и началото на ересите, още по времето на най-големия разпространител и организатор на христовото учение.
Това пояснение направих и в текста на тази моята "историйца". Един много съществен момент при изследването се оказа, че най-голямата преселническа вълна в Румъния, Трансилвания и Маджарско е на католици от Чипровци, Никопол, Белене, Свищов и Подунавието. Съществуват безпорни документи и в Румските архиви, както и публикации, които потвърждават моето твърдение.
Може би най-изчерпателен е проф. Любомир Милетич в изследването на банатския бит, култура, словестност, фолклор и дори на оргиналния печат и издания с латинския алфабет в Темишки Банат. Има много архивни материали от архивохранилищата на Войводина, Унгария и Дворцовия и държавен архив на Виена, които сега изискват нов прочит и свободен, необременен от политически ангажименти коментар. Това би било чудесна мисия за по млади и запалени историци, етнографи и народопсихолози.
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Общинско краеведско дружество „Сребреня” – Бяла Слатина проведе на 16 май своите първи Краеведски четения в една от залите на Народно читалище „Развитие-1892“ – гр.Бяла Слатина. В дружеството членуват представители не само на града, но и на селата от общината. От Бърдарски геран член е Светлана Караджова, която представи накратко обширен труд, върху който работи в момента, с работно заглавие „Разпадане на общността, според степента на дефицит... 
В Картинната галерия на град Бяла Слатина на 14 май бе открита изложба, в която участие взе и Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов, Румъния.
Художникът представи нови творби, които са част от диренията му в света на изкуството. Можете да ги видите тук
От 25 до 27 май творбите ще бъдат изложени в Ритуалната зала на Бърдарски геран по повод честванията на 125-годишнината от основаването на селото.
Иван Василчин е роден на 23 септември 1974 г. в семейството на б... 
На 2 февруари 2012 г. Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов (Румъния), стана член на Съюза на българските художници. Тази новина дойде да зарадва банатските българи по света, защото е признание за художник, който претворява в картините си своето виждане за българското.
От 7 до 21 февруари 2012 г. в залите на ул.“Шипка“ № 6 в София ще има изложба с картините на всички нови членове на СБХ, където почитателите на Иван Василчин ще могат да видят част от тво... 
Банатското българско село Бърдарски геран се слави с мелодичния си химн, който знае и пее всеки, обичащ това място, но изненадата за днешните му жители дойде от Държавен архив Враца. Весела Пелова, главен експерт в архива, издири запазения текст на създадения от свещеник Евгений Босилков и учителя Дано Андреев през 1937 г. „юбилеен химн“ по повод честването на 50-годишнината от основаването на селото.
Ето и текста му, но за жалост не са запазени ноти:
Юбил... 
На 24 декември 2011 г. почина Петър Василчин - банатски българин от Иваново (Сърбия), който отдаде целия си живот за българската кауза. Въпреки трудностите, въпреки заплахите, въпреки гоненията, остана българин до края.
Погребението бе на 26 декември от 13 ч. в католическите гробища в Панчево. Покой на душата му!
..................................
Коварна болест сякаш за мигове покоси Петър Василчин - скъпия ни, незабравим Перо. Имах професионалната сполука да работя 16 годин... 
