Представяме ви само уводната част от по-голям труд, носещ горното заглавие. Надяваме се авторът Валентин Антонов по-скоро да ни запознае и направи съпричастни с историята на село Драгомирово, както обеща. Статия за основаването на Драгомиров можете да намерите в секция "Статии".
Бях осемгодишен, когато се преселихме да живеем в с. Драгомирово, Свищовско, родното място на моята майка. Беше барутно време, Втората световна война не беше още приключила. Тук за пръв път чух банатския говор, който просъществувал с близо 200-годишна история и се запазил в необичайната фонетична среда на няколко европейски езика. Този банатски говор бе получил сполучливо своите незаменими заемки от сръбски, унгарски и немски езици за понятия, състояния и съществителни, с които българите емигрирали след жестоко потушеното Чипровско възстание от 1688 г. се срещат в новата действителност и второто им отечество - ТИМИШКИ БАНАТ.
Второто необичайно възприятие беше тяхната пъстра празнична премяна, натежала от флутурки, сърма и щедри, ярки цветове на претворени разстителни мотиви. Тази носия и до сега ме занимава със съвършенството на шивиците и основателно буди в мен възторг. Имам обяснение и то е в подражанието на празничните носии на своите съседи по обитаване в Торонталски окръг. За мен тази носия е феноменално фолклорно богатство за България, макар и привнесена отвън.
Третото и най-същественото е твърдението на моите банатски приятели е, че те са "палкяни" и много от тях живеят със заблуждението, че това е някаква забравена от историята племенна или народностна група. Разбира се, всеки непредубеден изследовател е на ясно, че става реч за последователите на павликянската ерес, една от съществените религиозни общности по българските земи. Съществуват апокрифи, документални свидетелства и спомените на Анна Комнина, какато и тези на Вилардуен за рицарските походи, които дават отговор за павликяните като религиозна ерес.
Има и още нещо: НОВИЯТ ЗАВЕТ (нов превод, по оригинала стр. 393), Първо послание на апостол ПАВЕЛ до КОРИНТЯНИТЕ: "...Имам предвид това, че всеки от вас казва:" Аз съм на Павел..." и се изреждат още имена на презвитери от църквите на първите христови последователи, нещо което потвърждава и началото на ересите, още по времето на най-големия разпространител и организатор на христовото учение.
Това пояснение направих и в текста на тази моята "историйца". Един много съществен момент при изследването се оказа, че най-голямата преселническа вълна в Румъния, Трансилвания и Маджарско е на католици от Чипровци, Никопол, Белене, Свищов и Подунавието. Съществуват безпорни документи и в Румските архиви, както и публикации, които потвърждават моето твърдение.
Може би най-изчерпателен е проф. Любомир Милетич в изследването на банатския бит, култура, словестност, фолклор и дори на оргиналния печат и издания с латинския алфабет в Темишки Банат. Има много архивни материали от архивохранилищата на Войводина, Унгария и Дворцовия и държавен архив на Виена, които сега изискват нов прочит и свободен, необременен от политически ангажименти коментар. Това би било чудесна мисия за по млади и запалени историци, етнографи и народопсихолози.
