Дружеството на банатските българи в България има повод за празник – излезе от печат дългоочакваната книга за родовата памет на банатските българи, която бе представена на 23 септември от 18 ч. в зала „Надежда” на Столична библиотека в София.
Представянето бе организирано с помощта на Държавната агенция за българите в чужбина и се превърна в събитие за малката общност. Събраха се представители, дошли специално от селата, населени с банатски българи; повечето от авторите, много приятели на банатчаните; научни работници от различни институти на БАН.
Светлана Караджова, председател на Дружеството и редактор на книгата, представи изданието, а изказванията на авторите, занимаващите се с генеалогия учени и представителите на общността, които дадоха заявки за участие в бъдещо допълнено издание на книгата, разшириха обхвата на темата. Бяха представени идеи за нови инициативи и бъдещи проекти.
От името на Държавната агенция за българите в чужбина Йордан Колев, директор на Дирекция „Български общности и информационна дейност”, който се занимава с българите в Румъния и Сърбия и с банатските българи в България, поздрави авторите и сподели, че многобройността на една общност не е гаранция за способността й да се съхрани, да предаде ценностите, които носи, и да присъства осезаемо в обществения живот. Банатските българи винаги са били на водещото място в това отношение – със завиден потенциал и постигнати успехи.
Сериозен бе интересът към книгата на представители на Българското генеалогично дружество. Председателят на дружеството доц. д-р Антоанета Запрянова прикани авторите да развиват и допълват събраните материали, да се научат да ползват методологията на родознанието и следващото издание да е по-пълно, с повече автори и повече данни. Списание „Родознание” е отворено за всички банатски българи, които се занимават с изследване на родовете си, и могат да разчитат на всякаква помощ от страна на научните работници.
Приета изключително радушно от всички книгата се превърна в повод за нови срещи и бъдещи разговори. Като първо стъпало към нови и още по-значими проекти. Общността на банатските българи разбра, че може да постигне много, ако продължи да мечтае и да вярва в реалността и възможността на мечтаното.
Идеята за подобен сборник се роди преди десет години. Всичко започна от издаването на бюлетина за банатските българи „Фалмис – Uvec falim!”, който излиза от 1998 до 2003 г. Тогава се видя, че общността на банатските българи в България е способна сама да генерира текстове, които да оформят една среда, в която да се надгражда и да се роят все повече нови изследвания. Изследването на общностите е наистина ползотворно, само ако протича успоредно както от външни наблюдатели, така и от вътрешни представители, а синтезът и натрупаното като наблюдения е безценен опит и дар за самата общност.
През февруари Фондация „Работилница за граждански инициативи” по програмата „Развитие на общности”, чиято основна цел е развитието на капацитета на организации, работещи с и за хора в нужда, в Западна България, обяви, че набира проектни предложения. Програма „Развитие на общности" се осъществява с финансовата подкрепа на Американския народ чрез Американската агенция за международно развитие, Балканския тръст за демокрация и Фондация „Чарлз Стюарт Мот".
Идеята за изследване на родовете се превърна в проектът, оформен в изряден вид така, че успя да убеди фондацията в належаща нужда на общността ни от изследване на родовете и издаването на книга.
Дружеството на банатските българи в България е сред 12-те организации, които са избрани на конкурсен принцип. Особеното бе, че сред всички тях, които се занимават с изграждане на спортни площадки или различни социални проблеми, банатският проект е доста странен. Оказа се, че общността живее като такава в някаква надматериална действителност, където всичко битово остава на заден план, а срещите минават на нивото на силно осезаемото и живо самосъзнание на банатски българи.
Полза от настоящия проект имат на първо място представителите на общността в България и по света. Тъй като интересът към нея е много голям и тя постоянно е обект на изследване от страна на историци, етнографи, фолклористи, социологози, антрополози и др. полза от събрания материал ще имат и всички научни работници, занимаващи се с тази тема. Това е голям ресурс за етнографската група, за познаване на историята от всички поколения напред.
Само в селата банатските българи живеят компактно и връзката между поколенията е естествена, което предполага и предаването на родовата памет. Разпръснатите в градовете представители на общността изпитват значителни затруднения при поддържането на връзките помежду си. С реализирането на настоящия проект всички могат да получат събрана информация, систематизирана и обобщена, лесна за достъп, която да може да послужи на всеки един, където и да се намира по света, при реконструирането на собствената им родова история. Вече съществува механизъм на тази събирателска дейност и пъзела на родовете полека ще се подрежда.
Целта е да се предаде на поколенията знанието за миналото на банатските българи от особената позиция на "гледането отвътре" и възможността да се създаде непринуден и наситен със съзнанието за наближаващ край разказ от множество родови истории, отпращащи връзки една към друга, които обрисуват пълната картина на общностния живот. За да се съхранят традицията и съзнанието за корените, които ще дават нужната основа на идващите след нас да продължават делото и да опазят завещаното.
Книгата показа реалното състояние на родовата памет. От обширните разкази с множество снимки и хиляди подробности се стига до текстове, които са ясен знак за загиването на спомена. Липсата на връзка с по-възрастните, невъзможността вече да бъде върнато времето, когато дядовци и баби са били живи; нулевия интерес към миналото, тогава, когато разказите им са могли да стигат до нас по естествения им начин – всичко това води до схематизъм, изреждане на имена, изровени от енорийски архиви или от бледите спомени, пълна липса на жив разказ на историята на рода, защото такава вече няма. Изчезнала е безвъзвратно.
Не възрастта на авторите определя обширността на спомените и съответно на текстовете, а интереса към тях. Затова не бива да учудва, че и сравнително възрастни хора имат бедна родова памет или обратно – млади, но с доста добри познания за рода си.
Книгата бе оценена като изключително успешна, тъй като тя изпълни целите, с които е била замислена. Накара обикновения човек да се превърне в автор, да се осмели да запише и покаже на всички родовата си история, да я оцени като значима.
Повече снимки тук http://picasaweb.google.com/vestitelbsl1/SnimkiKnigaSofia#
