Дружеството на банатските българи в България има повод за празник – излезе от печат дългоочакваната книга за родовата памет на банатските българи, която бе представена на 23 септември от 18 ч. в зала „Надежда” на Столична библиотека в София.
Представянето бе организирано с помощта на Държавната агенция за българите в чужбина и се превърна в събитие за малката общност. Събраха се представители, дошли специално от селата, населени с банатски българи; повечето от авторите, много приятели на банатчаните; научни работници от различни институти на БАН.
Светлана Караджова, председател на Дружеството и редактор на книгата, представи изданието, а изказванията на авторите, занимаващите се с генеалогия учени и представителите на общността, които дадоха заявки за участие в бъдещо допълнено издание на книгата, разшириха обхвата на темата. Бяха представени идеи за нови инициативи и бъдещи проекти.
От името на Държавната агенция за българите в чужбина Йордан Колев, директор на Дирекция „Български общности и информационна дейност”, който се занимава с българите в Румъния и Сърбия и с банатските българи в България, поздрави авторите и сподели, че многобройността на една общност не е гаранция за способността й да се съхрани, да предаде ценностите, които носи, и да присъства осезаемо в обществения живот. Банатските българи винаги са били на водещото място в това отношение – със завиден потенциал и постигнати успехи.
Сериозен бе интересът към книгата на представители на Българското генеалогично дружество. Председателят на дружеството доц. д-р Антоанета Запрянова прикани авторите да развиват и допълват събраните материали, да се научат да ползват методологията на родознанието и следващото издание да е по-пълно, с повече автори и повече данни. Списание „Родознание” е отворено за всички банатски българи, които се занимават с изследване на родовете си, и могат да разчитат на всякаква помощ от страна на научните работници.
Приета изключително радушно от всички книгата се превърна в повод за нови срещи и бъдещи разговори. Като първо стъпало към нови и още по-значими проекти. Общността на банатските българи разбра, че може да постигне много, ако продължи да мечтае и да вярва в реалността и възможността на мечтаното.
Идеята за подобен сборник се роди преди десет години. Всичко започна от издаването на бюлетина за банатските българи „Фалмис – Uvec falim!”, който излиза от 1998 до 2003 г. Тогава се видя, че общността на банатските българи в България е способна сама да генерира текстове, които да оформят една среда, в която да се надгражда и да се роят все повече нови изследвания. Изследването на общностите е наистина ползотворно, само ако протича успоредно както от външни наблюдатели, така и от вътрешни представители, а синтезът и натрупаното като наблюдения е безценен опит и дар за самата общност.
През февруари Фондация „Работилница за граждански инициативи” по програмата „Развитие на общности”, чиято основна цел е развитието на капацитета на организации, работещи с и за хора в нужда, в Западна България, обяви, че набира проектни предложения. Програма „Развитие на общности" се осъществява с финансовата подкрепа на Американския народ чрез Американската агенция за международно развитие, Балканския тръст за демокрация и Фондация „Чарлз Стюарт Мот".
Идеята за изследване на родовете се превърна в проектът, оформен в изряден вид така, че успя да убеди фондацията в належаща нужда на общността ни от изследване на родовете и издаването на книга.
Дружеството на банатските българи в България е сред 12-те организации, които са избрани на конкурсен принцип. Особеното бе, че сред всички тях, които се занимават с изграждане на спортни площадки или различни социални проблеми, банатският проект е доста странен. Оказа се, че общността живее като такава в някаква надматериална действителност, където всичко битово остава на заден план, а срещите минават на нивото на силно осезаемото и живо самосъзнание на банатски българи.
Полза от настоящия проект имат на първо място представителите на общността в България и по света. Тъй като интересът към нея е много голям и тя постоянно е обект на изследване от страна на историци, етнографи, фолклористи, социологози, антрополози и др. полза от събрания материал ще имат и всички научни работници, занимаващи се с тази тема. Това е голям ресурс за етнографската група, за познаване на историята от всички поколения напред.
Само в селата банатските българи живеят компактно и връзката между поколенията е естествена, което предполага и предаването на родовата памет. Разпръснатите в градовете представители на общността изпитват значителни затруднения при поддържането на връзките помежду си. С реализирането на настоящия проект всички могат да получат събрана информация, систематизирана и обобщена, лесна за достъп, която да може да послужи на всеки един, където и да се намира по света, при реконструирането на собствената им родова история. Вече съществува механизъм на тази събирателска дейност и пъзела на родовете полека ще се подрежда.
Целта е да се предаде на поколенията знанието за миналото на банатските българи от особената позиция на "гледането отвътре" и възможността да се създаде непринуден и наситен със съзнанието за наближаващ край разказ от множество родови истории, отпращащи връзки една към друга, които обрисуват пълната картина на общностния живот. За да се съхранят традицията и съзнанието за корените, които ще дават нужната основа на идващите след нас да продължават делото и да опазят завещаното.
Книгата показа реалното състояние на родовата памет. От обширните разкази с множество снимки и хиляди подробности се стига до текстове, които са ясен знак за загиването на спомена. Липсата на връзка с по-възрастните, невъзможността вече да бъде върнато времето, когато дядовци и баби са били живи; нулевия интерес към миналото, тогава, когато разказите им са могли да стигат до нас по естествения им начин – всичко това води до схематизъм, изреждане на имена, изровени от енорийски архиви или от бледите спомени, пълна липса на жив разказ на историята на рода, защото такава вече няма. Изчезнала е безвъзвратно.
Не възрастта на авторите определя обширността на спомените и съответно на текстовете, а интереса към тях. Затова не бива да учудва, че и сравнително възрастни хора имат бедна родова памет или обратно – млади, но с доста добри познания за рода си.
Книгата бе оценена като изключително успешна, тъй като тя изпълни целите, с които е била замислена. Накара обикновения човек да се превърне в автор, да се осмели да запише и покаже на всички родовата си история, да я оцени като значима.
Повече снимки тук http://picasaweb.google.com/vestitelbsl1/SnimkiKnigaSofia#
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Общинско краеведско дружество „Сребреня” – Бяла Слатина проведе на 16 май своите първи Краеведски четения в една от залите на Народно читалище „Развитие-1892“ – гр.Бяла Слатина. В дружеството членуват представители не само на града, но и на селата от общината. От Бърдарски геран член е Светлана Караджова, която представи накратко обширен труд, върху който работи в момента, с работно заглавие „Разпадане на общността, според степента на дефицит... 
В Картинната галерия на град Бяла Слатина на 14 май бе открита изложба, в която участие взе и Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов, Румъния.
Художникът представи нови творби, които са част от диренията му в света на изкуството. Можете да ги видите тук
От 25 до 27 май творбите ще бъдат изложени в Ритуалната зала на Бърдарски геран по повод честванията на 125-годишнината от основаването на селото.
Иван Василчин е роден на 23 септември 1974 г. в семейството на б... 
На 2 февруари 2012 г. Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов (Румъния), стана член на Съюза на българските художници. Тази новина дойде да зарадва банатските българи по света, защото е признание за художник, който претворява в картините си своето виждане за българското.
От 7 до 21 февруари 2012 г. в залите на ул.“Шипка“ № 6 в София ще има изложба с картините на всички нови членове на СБХ, където почитателите на Иван Василчин ще могат да видят част от тво... 
Банатското българско село Бърдарски геран се слави с мелодичния си химн, който знае и пее всеки, обичащ това място, но изненадата за днешните му жители дойде от Държавен архив Враца. Весела Пелова, главен експерт в архива, издири запазения текст на създадения от свещеник Евгений Босилков и учителя Дано Андреев през 1937 г. „юбилеен химн“ по повод честването на 50-годишнината от основаването на селото.
Ето и текста му, но за жалост не са запазени ноти:
Юбил... 
На 24 декември 2011 г. почина Петър Василчин - банатски българин от Иваново (Сърбия), който отдаде целия си живот за българската кауза. Въпреки трудностите, въпреки заплахите, въпреки гоненията, остана българин до края.
Погребението бе на 26 декември от 13 ч. в католическите гробища в Панчево. Покой на душата му!
..................................
Коварна болест сякаш за мигове покоси Петър Василчин - скъпия ни, незабравим Перо. Имах професионалната сполука да работя 16 годин... 
