На 2 септември 2009 г. в Художествената галерия в Стара Загора бе открита ретроспективна изложба на един забележителен творец, художника Антон Гюков. Роден в Бърдарски геран, но живял и работил в Стара Загора, където се събраха негови близки, приятели, колеги, за да почетат паметта му и да отдадат почит на творчеството му. И двете му дъщери Ана и Мария са художнички, които продължават да поддържат малко поизстиналата връзка с банатските българи. Мария Гюкова е художник на корицата на книгата „Родовата памет на банатските българи”, която ще излезе от печат към 20 септември.
На снимката отляво надясно - Ана Гюкова (дъщеря на художника), Анастасия Гюкова (негова сестра) със съпруга си Продан Проданов, а крайно дясно е другата дъщеря на Антон Гюков - Мария Гюкова.
Изложбата представя серия от негови картини, разработени предимно през последните 10-на години. Те са своеобразна изповед на твореца, който пресъздаваше със своето уникално умение да използва българската шевица, както и образи, знаци, символи на българския дух. В изложбата са показани и негови театрални скици, сценографски проекти и костюми.
Четиридесет години от своя творчески живот Гюков посвещава на Стара Загора. Тридесет години от тях е художник в Драматичния театър "Гео Милев". Създава сценографията и костюмите на почти 70 спектакъла, между които "Законодателят" на Рангел Игнатов, "Хан Аспарух" от Милко Милков, "Хоро" на Антон Страшимиров, "Езоп" на Фигейредо, "Чучулигата" от Жан Ануин, "Майстори" на Рачо Стоянов, "Мамут" на С. Стратиев, "Двуглавият орел" на Жан Кокто, "Боряна" от Йовков, "Няма да платим" на Дарио Фо, "Пеперудите са свободни" на Леополд Герш и др. Работил е и за Кукления театър и за Старозагорската опера.
Автор е на книгата "По петите на Клио" ("Моята малка Делиорманска Европа"), посветена на банатските българи. Инициативен комитет ще направи официално предложение пред Общинския съвет за издигане кандидатурата на Антон Гюков посмъртно за почетен граждани на Стара Загора.
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Общинско краеведско дружество „Сребреня” – Бяла Слатина проведе на 16 май своите първи Краеведски четения в една от залите на Народно читалище „Развитие-1892“ – гр.Бяла Слатина. В дружеството членуват представители не само на града, но и на селата от общината. От Бърдарски геран член е Светлана Караджова, която представи накратко обширен труд, върху който работи в момента, с работно заглавие „Разпадане на общността, според степента на дефицит... 
В Картинната галерия на град Бяла Слатина на 14 май бе открита изложба, в която участие взе и Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов, Румъния.
Художникът представи нови творби, които са част от диренията му в света на изкуството. Можете да ги видите тук
От 25 до 27 май творбите ще бъдат изложени в Ритуалната зала на Бърдарски геран по повод честванията на 125-годишнината от основаването на селото.
Иван Василчин е роден на 23 септември 1974 г. в семейството на б... 
На 2 февруари 2012 г. Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов (Румъния), стана член на Съюза на българските художници. Тази новина дойде да зарадва банатските българи по света, защото е признание за художник, който претворява в картините си своето виждане за българското.
От 7 до 21 февруари 2012 г. в залите на ул.“Шипка“ № 6 в София ще има изложба с картините на всички нови членове на СБХ, където почитателите на Иван Василчин ще могат да видят част от тво... 
Банатското българско село Бърдарски геран се слави с мелодичния си химн, който знае и пее всеки, обичащ това място, но изненадата за днешните му жители дойде от Държавен архив Враца. Весела Пелова, главен експерт в архива, издири запазения текст на създадения от свещеник Евгений Босилков и учителя Дано Андреев през 1937 г. „юбилеен химн“ по повод честването на 50-годишнината от основаването на селото.
Ето и текста му, но за жалост не са запазени ноти:
Юбил... 
На 24 декември 2011 г. почина Петър Василчин - банатски българин от Иваново (Сърбия), който отдаде целия си живот за българската кауза. Въпреки трудностите, въпреки заплахите, въпреки гоненията, остана българин до края.
Погребението бе на 26 декември от 13 ч. в католическите гробища в Панчево. Покой на душата му!
..................................
Коварна болест сякаш за мигове покоси Петър Василчин - скъпия ни, незабравим Перо. Имах професионалната сполука да работя 16 годин... 
