Силвия Караджова е от Бърдарски геран. Ученичка е в 9 а клас на ПАГ "Никола Вапцаров" - гр. Бяла Слатина.
Това е първото й публикувано есе, което за дебют постигна завиден успех - класирано е в конкурс на гимназията й, после е публикувано в новинарския сайт на Бяла Слатина www.vestitel-bsl.com . А утре излиза и във врачанския вестник "Конкурент".
Пожелаваме на Силвия много творчески успехи и да не се отказва от писането!
Чакаме я с нови творби на сайта на Дружеството на банатските българи! Винаги е добре дошла!
Наркотиците – Път за никъде
Силвия Караджова - 9 клас
Дрогата не е решение, а личен договор със смъртта! Договор, при който доброволно се отказваш от свободата на разума си – още когато го подпишеш....
Стигал ли си някога ръба на света, крайния предел на блуждаене между сенките? Стоиш сам, втренчен в нищото, загубил всичко и всички, изгубил самия себе си... Намираш се в царството на тъгата, където мракът има цвят, всичко виждаш на филм – филм, в който главния герой си ти ! Това е живот без смисъл, път по който те води дрогата – път за никъде...
Какво кара младежите да взимат наркотици? Хората се давят в дрогата от любопитство, скука, мъка – това е тяхното еднообразно ежедневие. Чувство, че никой не ги разбира, желание да избягат от проблемите, да бъдат като другите, а в същото време ги тласка кьм смъртта... Повечето зависими се друсат само, за да се отърват от живота , да избягват от реалността, те са толкова заслепени от дрогата, че не осъзнават, че смъртта не е избавление, а наказание. Всеки избира как да живее, как да умре и как да живее умирайки...
Всеки е чувал, че дрогата доставя голямо удоволствие, но до кога? Всеки си казва ,, Искам да опитам само веднъж и винаги, когато поискам, мога да се откажа”, но това отказване не може да стане, защото започваш да искаш още и още..., и докато се осъзнаеш си зависим и то, може би за цял живот!
В България се употребяват наркотици с много лошо качество, смъртността сред наркоманите е много висока, а цената на дрогата става все по-достъпна. Разпространението на кокаина - „ шампанското на дрогата” става най-често по клубове, а амфета – „кокаин за бедните” се намира дори на улицата.
Наркотиците убиват, но не само убиват телата, те убиват и душата... докато не остане голямата празнота.. С всяка изминала година смъртността на зависимите се увеличава - едни се самоубиват, други умират от свръхдоза...
Животът е един и не трябва да правим фатални грешки! Понякога има трудности, но трябва сами да решим проблемите си без помощта на наркотичните вещества. Всяка трудност се преодолява и забравя. Няма нищо, което е чак толкова лошо, че да използваме наркотик. Когато вземаш поредната доза не показваш на света твоята сила и мощ, а страха от реалността. Помисли преди да е станало късно и цигарата на живота не е стигнала филтъра си!
Ако успеем да покажем любовта на зависимите, че има и по-хубави неща от този свят на дрогата, ако успеем да им покажем, че сме с тях, че вярваме в тях, ако успеем да им покажем нашата морална и духовна подкрепа, може би, те са направили първата крачка към излекуването си, те имат шанс да спасят живота си и да го изживеят.
Нека отворим сърцата си !
Нека покажем на света, че можем да направим правилния избор!!!
