На 18 май 2008 г. пътувах с певческия състав при читалище „Съединение-1923” (където съм дългогодишен участник) до село Ореш, община Свищов, за Петия събор на католиците в България. Участвахме тази година само с песни, тъй като децата танцьори бяха в Каварна на Петия общобългарски младежки фолклорен събор „С България в сърцето”...
Аз съм роден в Бърдарски геран и остарях с проблемите на селото. При пътуването наблюдавах полята и селата до с.Ореш и не видях никъде така обработена земя като в Бърдарски геран, но за съжаление и нито едно село с толкова запустели и срутени къщи и дворове, като в нашето село.
За два часа и половина пристигнахме. По програма в 9,30 ч. влезнахме в църквата, където започна литургията. Отец Ремо Гамбакорта (италианец, но от дълги години вече работи в България) наблегна в проповедта си на отговорността, която ние възрастните носим при предаването на католическата вяра на по-младите и в този век на все по-изкушаващи развлечения да изграждаме у тях добродетели. Направи ми впечатление, че в храма пееха деца и лицата им излъчваха светлина, детска нежност, усмивка и спокойствие. Те имат вероучение в училище и изнесоха сценка с младия свещеник отец Енцо.
Програмата в читалището започна в 11,30 ч. Имаше приветствие от кмета на Ореш, от кмета на община Ореш и от един професор от София. Всички бяха млади, с висше образование и с голямо уважение се изказваха за католиците и за събора.
На събора участваха състави от Ореш, Драгомирово, Малчика, Бърдарски геран, Белене и др. Най-силно впечатление ми направиха съставите на гр. Белене – деца и младежи с техните северняшки хора. Това не може да се опише, това трябва да се види. Те не стъпваха на сцената! Представиха програма повече от час – като истински професионалисти.
Съставът от село Ореш изпя химна на Ореш, написан от Павел Куков от Гостиля.
Съборът имаше много спонсори, което помогна на всички да преживеят един незабравим ден в Ореш.
Накрая пя известната певица Гуна Иванова, чиито песни раздвижиха всички гости и домакини и хорото се изви из читалищния салон и на сцената.
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Общинско краеведско дружество „Сребреня” – Бяла Слатина проведе на 16 май своите първи Краеведски четения в една от залите на Народно читалище „Развитие-1892“ – гр.Бяла Слатина. В дружеството членуват представители не само на града, но и на селата от общината. От Бърдарски геран член е Светлана Караджова, която представи накратко обширен труд, върху който работи в момента, с работно заглавие „Разпадане на общността, според степента на дефицит... 
В Картинната галерия на град Бяла Слатина на 14 май бе открита изложба, в която участие взе и Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов, Румъния.
Художникът представи нови творби, които са част от диренията му в света на изкуството. Можете да ги видите тук
От 25 до 27 май творбите ще бъдат изложени в Ритуалната зала на Бърдарски геран по повод честванията на 125-годишнината от основаването на селото.
Иван Василчин е роден на 23 септември 1974 г. в семейството на б... 
На 2 февруари 2012 г. Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов (Румъния), стана член на Съюза на българските художници. Тази новина дойде да зарадва банатските българи по света, защото е признание за художник, който претворява в картините си своето виждане за българското.
От 7 до 21 февруари 2012 г. в залите на ул.“Шипка“ № 6 в София ще има изложба с картините на всички нови членове на СБХ, където почитателите на Иван Василчин ще могат да видят част от тво... 
Банатското българско село Бърдарски геран се слави с мелодичния си химн, който знае и пее всеки, обичащ това място, но изненадата за днешните му жители дойде от Държавен архив Враца. Весела Пелова, главен експерт в архива, издири запазения текст на създадения от свещеник Евгений Босилков и учителя Дано Андреев през 1937 г. „юбилеен химн“ по повод честването на 50-годишнината от основаването на селото.
Ето и текста му, но за жалост не са запазени ноти:
Юбил... 
На 24 декември 2011 г. почина Петър Василчин - банатски българин от Иваново (Сърбия), който отдаде целия си живот за българската кауза. Въпреки трудностите, въпреки заплахите, въпреки гоненията, остана българин до края.
Погребението бе на 26 декември от 13 ч. в католическите гробища в Панчево. Покой на душата му!
..................................
Коварна болест сякаш за мигове покоси Петър Василчин - скъпия ни, незабравим Перо. Имах професионалната сполука да работя 16 годин... 
