Иван Василчин 1

Банатският българин Иван (Яни) Василчин направи обиколка в Северна България от 1 до 21 март, показвайки деветте си платна от цикъла „Българщина и духовност”. Изложбите му в Оряхово, Етрополе и Правец преминаха с небивал успех, широко отразени в медиите.

За последна спирка на българска земя Яни избра Бърдарски геран – селото, което банатските българи от Стар Бешенов създават при завръщането си в старата родина през 1887 г. Първата изложба в Оряхово е открита за националния празник на страната 3 март, а последната в Бърдарски геран е по случай енорийския празник в селото – на 19 март бърдаргеранчани честват покровителя си Свети Йосиф.

 Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, откри изложбата, разположена в ритуалната зала на кметството. Тя представи Яни Василчин на многобройната публика, а след това авторът разказа за себе си и за картините.

Многобройните гости, дошли в Бърдарски геран за празника, от почти всички католически енории в Никополска епархия, посетиха изложбата и разгледаха с интерес картините.

Иван Василчин

Иван (Яни) Василчин е роден през 1974 г. в Дорохой, окръг Ботошани, Румъния. Баща му е банатски българин от Стар Бешенов. Иван наследява от баща си любовта към изкуството и също се занимава със стенопис и иконография. Завършва Художествения университет „Георги Енеску” в Яш (Румъния). Живее и работи като художник в Стар Бешенов, където се връща след завършването на висшето си образование.

Казват, че „кръвта вода не става” и Яни се връща в родното село на баща си, защото иска да опознае по-добре българското, да научи български език, който не е говорил, докато не се установява в Стар Бешенов. Сега Яни казва, че винаги е искал да живее тук, затова е избрал това място, откъдето да черпи вдъхновение и да създава картините си. Той е радетел за запазване на българското в Банат и милее, работи и дава всичко от себе си за каузата.

Картините от цикъла „Българщина и духовност” са плод на един синтез, който се е получил след дълги експерименти в областта на стенописа. Роден в семейство на иконописци и като продължител на делото на своя баща, Яни дава нов прочит на визията за сакралното изкуство. В своите картини запазва характерните черти на църковния стил и включва моменти от душевността на България.

Една от любимите му картини е „Преселването на павликяните българи”, в която се представят мъката, страданията и надеждата. Червеният цвят в целия цикъл означава мъката. В централното пано на черния фон, който символизира тъмната безнадежност, се ражда вътрешното слънце, от което излиза духовния лъч, който осветява пътя им към бъдещето.

преселване

Следващата картина е „Вяра”. Свързана е с картината „Преселването на павликяните българи”. Камбаната символизира непрекъснатостта и устойчивостта. Българите в Банат са оцелели като българи през всички тези години в изгнание единствено благодарение на вярата и Църквата. Вярата има много аспекти, както иска да ни внуши художника – вярата, която запазва същността ни като българи, която крепи духа ни, която ни прави творци и води по пътя към бъдещето.

вяра

„Български дух” – за Яни Василчин гайдата е един от символите на българското. Тя придава характерна специфика, както със звуците си, така и със стилизирания си образ, който наподобява пътищата, по които върви българското през света. Символ е и на човешкото сърце, което дава живот и по чиито артерии тече живителната кръв на народността.

български дух

Във „Възрастите на Ева” има два пласта – единият разказва за възрастите на жената - детство, юношество, зрялост и старост. Другият пласт е свързан със сезоните – пролет, лято, есен, зима.

възрастите на Ева

„Обещание” се ражда след прочитането на стихотворението на Фери Мирчов „Обещание”:

Ubićávanji

Sam se navili
durkati čjlutu
ne uprelu zemete,
Tugázi glasa ud
ogane i rikali:
ti si točkata.
ditu za ubarniši kantu mir
zemete áma sled
desetotu
hiadi vazráždenji
tugázi za žuvejši
u idnija sinevi
planini.

Feri Mirčov

Превод:

Навел съм се
докато челото
не докосна земята.
Тогава глас от
огъня ми каза: ти си точката
която да обърне към мир
земята, но след десет
хиляди възраждания
тогава ще заживееш
в едни сини
планини.

обещание

„Тайната вечеря” разказва по свой начин за известния епизод. В централното пано златният кръг символизира масата, хляба, рибата и хостията, като символ на Исус Христос. Хлябът е изобразен върху фона на кръста и червения цвят на мъката. Страничните пана – със златния кръг символизира свети Йоан, а със сребърния кръг – тридесетте сребърника, с които бе предаден Христос.

Свързано с тази композиция е и паното „Целувка”. То изобразява целувката на Юда и вратата на иконостаса.

тайната вечеря

В картината „Кирил и Методий” двете фигури символизират двамата братя, апостоли на славянството, но същевременно са и като два купола на храм с ореолите на светостта. Те се проектират на тъмния фон, които често пъти е използван в църковния стил на изобразяване, заедно с червения цвят на мъката. Текста, който обкръжава паното, има за цел да помогне на възприемането на цялата композиция.

кирил и методий

„Патриарх Евтимий” – на тъмния фон се откроява фигурата на патриарха, която е сходна с фигурата на Исус Христос на кръста, прободен от копието на войника. От раната излиза червен лъч – символ на жертвата и мъката, жертва в името на българското и мъка от осъзнаването, че е последният защитник на духовна България.

патриарх Евтимий

Младите художници от България, които творят в областта на абстрактното изкуство и желаят да участват в ежегодния пленер, организиран в Стар Бешенов, могат да се свържат с Иван Василчин на адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добавете коментар


Родовата памет на банатските българи

Родовата памет на банатските българи Родовата памет на банатските българи

Разбери повече тук

Кулинарно

Традиционни банатски рецептиТрадиционни банатски рецепти

Виж тук рецептите на банатчаните