Нямаше как да не се намерим – танцьорите от „Фалмис“ и един от специализиралите се в преподаване на характерни танци хореограф в София – Димитър Корчаков. Връзката дойде по неведоми пътища, но обещава да е трайна и ползотворна. „Фалмис“ прерастна в ансамбъл, има певци и музиканти, но основата, от която тръгна, е танцовият състав и запазването и разпространяването на банатския български танцов фолклор.
Някак естествено дойде идеята да разнообразим репертоара си с унгарски танци, към които подсъзнателно имахме стремеж дори само от факта, че изпълненията на нашия „Чардаш“ винаги са гвоздеят на програмата, където и да участваме.
Така стигнахме до разговори с Унгарския културен институт в София и молба да ни съдействат в това начинание. Препоръчаха ни Димитър Корчаков и започна нашето общо пътуване от любителските изпълнения към осъзната работа за майсторство и разнообразие в репертоара.
Димитър дойде при нас да ни види. Реши да остане. Силно вярваме, че вече ще е „нашият хореограф“ и ще стане част от мисията на „Фалмис“.
1. Кой или какво те насочи към българския танцов фолклор?
Към българския фолклор ме насочи мойта баба която много уважавам и обичам. Научих се от нея и от прабаба ми Мария, от хората около мен в село Огняново, Софийско.
Ценя българското като песни, танци, традиции и обичаи. Щастлив съм, че успях, макар и малък, да запомня от фолклорната група в селото всичко онова, което те пазеха и съхраняваха. Носеха фолклора в себе си, в сърцата си, за да може да пребъде до ден днешен и чрез нас за бъдещите поколения.
2. Как реши да специализираш танци на различните народи в творческата си биография?
Благодарение на мои преподаватели в Националното училище за танцово изкуство в София Даниела Нушкова, прекрасен педагог по характерни танци на народите, и Никола Колев, български народни танци. Г-жа Нушкова запали у мен интереса да разуча фолклора на народите от Централна Европа - полски, унгарски, словашки и така до ден днешен. Наученото се стремя да преподам и на моите ученици.
3. Пътят ти е минал през различни държави и ансамбли – какво ти даде и какво ти взе този опит?
Започнах в Държавният ансамбъл „Филип Кутев“, след това продължих в полския държавен ансамбъл „Мазовше“ и в словашкия държавен ансамбъл „Лучница“.
Ансамблите ми дадоха много като професионално развитие в сферата на фолклора. Не мога да кажа, че са ми взели нещо, тъй като там успях да се развия и да науча много неща, свързани с фолклора и културата на различните държави.
4. Разкажи ни повече за сътрудничеството си с Унгарския културен институт?
С Унгарския културен институт сме работили съвместно за популяризирането на унгарския фолклор и култура. Съдействал съм за организацията и провеждането на различни събития за Коледа, за Великден, събития, свързани с Унгария и унгарската национална кухня.
5. Освен танци на общността ни и унгарски танци, много бихме искали да имаме в репертоара си и български народни танци. Според теб с какво бихме могли да започнем, нещо, което ще отговоря на историческия път на общността и корените ни?
Разбира се, тъй като Бърдарски геран и Гостиля, селата, от които идвате в София, се намират в Северняшката етнографска област на България, биха ви подхождали едни ритмични дунавски ритми.
6. „Фалмис“ идва от поздрава между католиците от цял свят „Хвален да бъде Исус“. Вярваме, че няма случайни неща и че всичко е според плана на Бог за нас. Вярващ ли си? Ако да – какво ти дава вярата?
Да, вярващ съм. Православен християнин. От малък съм възпитаван в християнски ценности. Вярата крепи човека, вярата ми дава Надежда, че доброто го има у всеки един от нас.
.......
Предстоят ни много вълнуващи и натоварени часове на репетиции, забавление и огромно удовлетворение от справянето с трудностите при усвояването. Вярваме, че Бог ще е с нас и ще показва пътя ни из красивата дъбрава на българския и европейски танцов фолклор.
Заедно с Димитър Корчаков ще продължим пътешествието си по българските и европейски сцени с танц, очарование, красота и майсторство.
