Три века без 20 години в областта Банат има българи католици. Много ли са, малко ли са тези години, никой не знае. За паметта на банатските българи, разпилени по света, времето тече по друг начин. Пространството винаги се фокусира поне в две „родни“ места, а потокът на преселенията тече тук и сега, все така жив, разтърсващ и рушащ стереотипи, както е текъл от началото, та до невидимия му край.
Малка част от ансамбъл „Фалмис“ измина разстоянието от България до Стар Бешенов, за да се „прибере вкъщи“ отново. Мястото, където все още има кой да ти каже „Ila si!“ с цялата обич на дома и родното. Дори да идваш за пръв път, то да те посрещне и да направи така, че в един само миг да станеш част от всичко това, което преди ден никога не си си представял, че съществува. Такова е усещането за членовете на „Фалмис“, които за пръв път се докоснаха до земята, до хората, до атмосферата на българското гнездо в Банат.
Пътуването на ансамбъла бе осъществено с финансовата помощ на г-н Борислав Лоринков от Католическа енория "Свети Йосиф" в София, за което от сърце му благодарим!
На 14 август 2018 г., минути след пристигането, взехме участие в тройно събитие, проведено в читалище „Яко Ронков“ в Стар Бешенов. Със съдействието на Общината в Стар Бешенов и кмета Боно Кукалан, Културната асоциация „Яко Ронков“ и Културната асоциация „Bišnovski svirci i pejače“ общността на банатските българи има забележителни придобивки през тази година. Личността, която обединява и трите, е Гюка Гергулов, автор на сценария на документалния филм „Zadumevanjetu“, автор на стихосбирката „Mojte gudini“ и енциклопедичен съветник за създаването на справочната книжка "Kasa gudišna istorija na Star Bišnov" със съставител Тони Августинов.
Снимка: Марийка Мунтян
По-късно вечерта в църквата пиеса по текст на Гюка Гергулов представи живота на свещеника Никола Касил Кукуров, който се преселва от Белене при банатските българи през 18 век и остава там 34 години до смъртта си през 1800 г.
15 август в Стар Бешенов винаги е наситен с много емоции. Денят поглъща в себе си разноликостта на всичко, което ни определя като уникална част от българската общност, а празникът продължава до късна нощ. Литургията в храма, с която хората от енорията честват Успението на Дева Мария като всеобщо църковно и като свое енорийско тържество, се разширява и в другите измерения, където се пресича с честването на 280-годишнината от основаването на най-старото гнездо на българите в Банат – Стар Бешенов.
С „Фалмис“ за честването дойде и българистът Макото Кимура. Човекът, който прелетя половината свят от Токио до София, за да бъде с банатските българи на техния празник. Просто защото безкрайно цени това, което са създали през вековете, това, в което са се превърнали и всичко това, което ги прави борбени, целеустремени, борещи се да запазят паметта и да вървят напред, независимо от трудностите.
Радушно приети от кмета Боно Кукалан в обновената сграда на общината; участвайки в литургията заедно с всички банатски българи, прибрали се от широкия свят за този ден; в поднасянето на цветя на паметника на епископ Никола Станиславич и с припомнянето на ролята му за създаването на нашата общност; в силата на най-многобройния танц „Na mamenj“, полека всеки от нас навлизаше в миналото, а кръвта все по-буйно измъкваше частици памет от ДНК-то ни, за да станем част от кръговрата.
Снимка: Дани Будур
И отново малките деца на Бешенов пяха, откривайки концерта вечерта. Отново на сцената се качиха да поздравят с песен, танц и слово потомците на онези, които някога тръгнаха през Дунава, бродиха бедни и нещастни из влашката земя, за да стигнат до своята „обетована земя“, до Стар Бешенов, където вече 280 години се лее българска реч, пазят се палкенските корени, отстоява се вярата и паметта.
Част от всичко това бе и ансамбъл „Фалмис“, а новост в участието ни бе най-малката певица на ансамбъла Михаела Ангелова, която в акомпанимент на китара от своя баща Ангел Ангелов изпълни три български песни. Тя успя да спечели публиката, а последващата среща с автора на текстовете на почти всички песни на банатските българи Гюка Гергулов и певицата Марийка Мунтян роди и обещанието да разучи банатски български песни, които да изпълни за пръв път на януарския концерт „Фалмис“ и приятели“ в София през 2019 г.
Празникът премина в късната доба на нощта, за да ни събуди утрото на новия ден.
Снимка: Дани Будур
Тръгваме си, но частица от нас отново остава тук, където са гробовете на предците ни, където е църквата, строена с тяхната кръв и техните лишения, където улиците помнят стъпките им, а реката отнася из равното банатско поле смях, песен, палкенска реч, тъжен вопъл и солена сълза.
Тръгваме си, за да се върнем отново. А през времето, в което сме далеч от Стар Бешенов ще градим своето малко палкенско, банатско българско гнездо там, където сме – за „Фалмис“ това е София, големият град, в който можеш да се изгубиш, ако не намериш какво да те държи изправен, с гордо вдигната глава, стъпил здраво на земята и носещ в сърцето си всичко, което са ти завещали предците. Защото, докато има къде да се връщаме, ще има и места, които да превземаме, да ги превръщаме в нашето място, където да опазваме и развиваме завещаното. За да останем, за да ни има!
Повече снимки тук - фотографи Катина Цолова и Мелания Узун.
