Има нещо разтърсващо и пленяващо в това да заговориш на „палкенски“ край Букурещ и да те разберат. Да видиш усмивки и сълзи в очите от това, че са чули „техния“ български. Да се вие хоро на площада, в което ръка за ръка българите празнуват своята среща. Възрастни жени и мъже пред църквата, които редят думите си с въодушевление, сякаш сега ги откриват, и с радост, че могат да го правят. И всички се радваме на всяка една дума, която сближава сърцата ни.

Като да откриеш роднини, за които не си и предполагал, някъде там, на място, в което не очакваш нищо родно. Навсякъде да ти помагат, да те карат да бъдеш като у дома си. Да ти помагат с автомобилите си млади хора, които изтървават по някоя българска дума и се извиняват, че не знаят повече, а им е по-лесно на английски, отколкото на български. Да срещаш жени, които си припомнят стари български песни и ги пеят с толкова обич и вълнение. 

Знаехме за тях, чели сме в дебелите книги. Някъде в паметта на банатските българи от Драгомирово прозират някакви завърнали се „букурешчани“, които живеят редом с тях в селото, но реално представата ни за българите католици до Букурещ бе бледа и някак далечна.

В онези смутни години на турското робство, една част от някогашните павликяни, станали католици, в Северна България, тръгват към Влашко и Трансилвания, за да стигнат след дълги и мъчителни лутания до свободната за заселване земя в Банат. Друга част, вероятно не по-малка, тръгва в друга посока – към Букурещ, където по това време българското присъствие е толкова силно и повсеместно, че следите му още личат по имената на улиците, историята на храмовете и хановете, по имената на надгробните паметници. Там създават две села – Попещ Павликян (сега Попещ-Леордени) и Чопля, които са в непосредствена близост до румънската столица, а сега вече нейни квартали.

Идеята банатските българи от България да посетят на 15 април 2018 г. българите католици от Попещ-Леордени се ражда спонтанно, но не случайно. В реализацията на това начинание се включва новосъздадената Асоциация „Българска памет“ със зам.-председател банатският българин от Стар Бешенов Петър Гергулов, живеещ в Букурещ, който заедно с православните българи от Бълен-Сърби направиха гостуването ни особено специално.

(Светлана Караджова и Тоадер Георге)

Нашите партьори за концерта на 15 април в Попещ-Леордени са представители на наскоро създаденото Сдружение „Българска Памет“. То е неправителствена организация със седалище в Бълен-Сърби, окръг Дъмбовица, и негов председател е Тоадер Георге. Основната цел на асоциацията е да работи за културното, духовно и гражданско-морално образование развитие на българската общност от окръг Дъмбовица и от страната. Работи за младите и заедно с тях за познаване на историята и културата на община Бълени и българските общности в Румъния, с оглед насърчаване и развитие на връзките помежду си. Новосъздадената танцова формация "Хоро" към Асациацията е ръководена от младия хореограф Джордже Илие.

Инициативата за това партньорство е първа по рода си, а банатските българи от България са естествената връзка с Майка България, връзка едновременно близка и на онези отвъд и на тези отсам Дунава. Дружеството на банатските българи в България и Асоциация „Българска памет“ положиха началото на мащабна работа за обединяване на усилията на българите в Румъния, католици и православни, да запазят българското в различните му проявления, паметта, духа, езика и културата на естествено заплашените от асимилация малки общности. Само обединени те ще могат да оцелеят, подкрепяйки се взаимно, търсейки общото повежду си, опирайки се на вярата и Църквата. Всичко това не би било възможно без моралната и финансова подкрепа на д-р Милев Врабевски и неговата Фондация „Българска памет“, на когото от сърце благодарим!

Католическата Църква с различните си енории подкрепи инициативата, а първите стъпки за това сътрудничество дължим на нашия нов приятел Чиприан Браду от Букурещ, който живя година в Католическа енория „Свети Йосиф“ в София и бе свидетел на първите стъпки на „Фалмис“. С негова помощ пътят на сътрудничеството ни бе отворен, а впоследствие Петър Гергулов доведе организацията до успешен завършек.

С любезното съдействие на енорийския свещеник Емил Дяк концертът пред католическата църква „Дева Мария, Царица на Светата Броеница“, на ул.“Мерилор“ № 5 в Попещ събра вярващите след неделната литургия. Католическата фондация „Леонардо Муриалдо“ в Попещ-Леордени бе нашият дом по време на престоя ни, а отец Мариус Мартин се грижи за нас като баща денем и нощем, за което от сърце благодарим! Няма да забравим всеотдайността му и топлото посрещане!

 

(Светлана Караджова, отец Мариус Мартин и Петър Гергулов)

За да усетим Букурещ като място със старо българско присъствие заслуга има дойенът на българската общност там, банатският българин Лука Велчов, родом от Стар Бешенов, който ни разведе из историческите места и ни разказа увлекателно за паметта, болката и загубата на някогашната българска слава.

Танцов състав „Хоро“ от Бълен-Сърби, танцов състав "Фалмис" от София, Калоян Живков от София, който рецитира стиотворението

"Naša jazikj" от Карол-Матей Иванчов, гайдарят и певец Галин Георгиев от „Фалмис“, певецът Емил Миланов от София и младите певици от Бълен-Сърби сътвориха едночасов концерт, по време на който на сцената пред католическия храм в Попещ се случи чудото на българското осъзнаване. Католици и православни, все българи, се поздравяваха с Христовото Възкресение и от дума на дума, от танц на танц, от песен на песен се връщаха в онова отдавна минало време, когато предците ни са живели в старото гнездо България.

Среща, която отключи дългият процес на единение на българите католици и православни в Румъния, за което трябва да работим всички заедно. Заради младите, заради децата, заради всички нас! До нови срещи!

Повече снимки от нашия фотограф Александър Живков и от фотографа на Католическа енория "Дева Мария, Царица на Светата броеница" - Попещ-Леордени.