На 5 и 6 септември град Чипровци отбеляза 327-та годишнина от най-славното събитие в своята история, началото на Чипровското въстание 1688 г.
В първия ден на тържествата традиционната празнична научна конференция с международно участие  почете навършването на 360 години от рождението на Георги Пеячевич, най-видния въстанически вожд и командир на победоносната въстаническа конница.
Конференцията беше открита от  директора на Историческия музей -Чипровци Анюта Каменова - Борин. Приветствия поднесоха: кметът на града Анатоли Първанов, народният представител Борислав Великов, директорът на музея в град Нашице Хърватия, чудесният приятел на България,  Силвия Лучевняк.

 

Конференцията беше открита от  директора на Историческия музей - Чипровци Анюта Каменова-Борин. Приветствия поднесоха: кметът на града Анатоли Първанов, народният представител Борислав Великов, директорът на музея в град Нашице Хърватия, чудесният приятел на България,  Силвия Лучевняк.
Конференцията беше ръководена от проф. д-р и. н. Пламен Павлов, автор на историческата статия, чието заглавие бе прието за тема на  научния форум: „Георги Пеячевич-един недооценен национален герой”. Той представи пред аудиторията чествания герой от по-нова и по-широка гледна точка.

Пряк потомък на босненски княз станал български болярин по времето на царете Иван Александър и Иван Срацимир, Георги Пеячевич е всеотдаен български патриот, командир с добра военна подготовка, спечелил с пълководческия си талант поредица от битки срещу поробителя. Той е и непоколебимият народен закрилник отбил нападенията на освирепелите потери върху мирното население напускащо пламтящия в пожари Чипровски край за да поеме по трагичните си бежански друмища.

Проф. Павлов говори и за бунтовния устрем обхванал цялото Западно българско землище, за всенародното участие без разлика във вероизповеданието, римокатолическо или източноправославно, за няколкогодишната продължителност, в която 6 септември 1688 г. е само началото, и за външнополитическата причина за крайния неуспех на започналото с победи въстание – коварството на Франция спрямо съперничещата й за лидерството в Европа Австрия.   

Следващите доклади разказваха за мястото на бароните и графовете Пеячевич в австрийското висше общество, в стопанския живот и в държавния апарат на Хабсбургската империя, а също за значимото културно-историческо  наследство оставено от тях в земите на днешните Сърбия и Хърватия. С много богато мултимедийно илюстриране докладваха Джордже Бошкович и Драгомир Янкович, историци от гр. Рума Сърбия, Силвия Лучевняк, Ясминка Найцер от хърватския град Осиек, все от места, притежавани, управлявани и  обитавани от членовете на големия род Пеячевич. Показаха техни портрети, техни имения и дворците им, които в наше време са добре подържани паметници на културата с ценни музейни сбирки от вещи,  картини и документи.

Местният краевед Славко Григоров предложи на връх Копрен, гордо извисяващ се със своите 2119 м. над долините на Чипровци и Копиловци, да се постави паметен знак със старинното му народностно име Дабишин връх, пренесло през вековете спомена за Дабиша Кнежевич (Стефан Дабиша) от династията  Котроманич, княз, в края на живота си от 1391 до 1395 г. крал на Босна, баща на Парчия Кнежевич, който пък по предания е родоначалникът на чипровските аристократични родове Кнежевич, Парчевич, Томагионович и Пеячевич.

Кметът Първанов разказа за хода на проучванията и за някои проблеми по проекта за параклис на храмовия хълм, в който да бъдат погребани с дължимите им почести костите намерени преди години при разкопки на руините на католическата катедрала „Санкта Мария”. Между тях навярно са и костите на запалилия искрата на ранното чипровско възраждане архиепископ Петър-Богдан Бакшев. Съвсем реалистично е в следващите две-три години параклисът да бъде издигнат и костите на далечните ни предци да намерят отново покой в майката земя.

Накрая проф. Павлов призова на трибуната и Александър Лавров, единственият присъстващ откъм общността на банатските българи, „яката вяра”, както обяви професорът с дружелюбна закачка. Лавров предаде поздрави на конференцията и съвсем накратко сподели впечатления от скорошното си гостуване в румънското село Винга, при най-преките чипровски потомци, които всекидневно се борят да съхранят българския си корен. Каза и няколко думи за това, колко са ценни за тях духовната и родствените връзки с България.