
На 21 февруари залата в Дома на културата в Иваново събра българи, унгарци, македонци и сърби, за да отбележат заедно Международния ден на майчиния език. Беше представен брой 3 на списание „ХХІ век”, в който е публикувано цялостно изследване за историята, културата, живота и говора на банатските българи – палчени (палкене, павликяни – бел.ред.).
Списанието е дело на Еврорегионален център за развитие на обществото в мултиетническа среда In medias res. Автор на проекта е политологът Светлана Николин. Организатор на събитието бяха Центърът, кметството в Иваново и Дом на културата „Жарко Зренянин”.
Ретроспективна изложба „Иваново през времето” показа какъв е бил животът на хората в Иваново през 140-те години, откакто селото съществува.

В програмата участваха деца от училището в Иваново с песни на унгарски и български език, секция за художествено слово от Македонска работилница, село Ябука. Изложба от български, македонски и унгарски ръкоделия и предмети от бита беше част от интериора в залата.

Кметът на Иваново Йосиф Василчин-Маре поздрави всички, дошли да споделят идеята, че сме част от голямото европейско семейство.
Събитието още веднъж доказа, че хората могат да живеят заедно и да се разбират, въпреки различията, както всъщност тук в Банат е от векове.

По инициатива на ЮНЕСКО от 2000 г. 21 февруари е Международен ден на майчиния език. Организацията счита езиковото многообразие за важен фактор за опазване на материалното и нематериално наследство на човечеството. Тя активно подкрепя страните, които пълноценно използват всички методи на диалог и предаване на знания, насърчават езиковото многообразие, запазват образованието на майчин език, където това е възможно, и по този начин утвърждават културното многообразие като обществена ценност.
| < Предишна | Следваща > |
|---|



Общинско краеведско дружество „Сребреня” – Бяла Слатина проведе на 16 май своите първи Краеведски четения в една от залите на Народно читалище „Развитие-1892“ – гр.Бяла Слатина. В дружеството членуват представители не само на града, но и на селата от общината. От Бърдарски геран член е Светлана Караджова, която представи накратко обширен труд, върху който работи в момента, с работно заглавие „Разпадане на общността, според степента на дефицит...
В Картинната галерия на град Бяла Слатина на 14 май бе открита изложба, в която участие взе и Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов, Румъния.
Художникът представи нови творби, които са част от диренията му в света на изкуството. Можете да ги видите тук
От 25 до 27 май творбите ще бъдат изложени в Ритуалната зала на Бърдарски геран по повод честванията на 125-годишнината от основаването на селото.
Иван Василчин е роден на 23 септември 1974 г. в семейството на б...
На 2 февруари 2012 г. Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов (Румъния), стана член на Съюза на българските художници. Тази новина дойде да зарадва банатските българи по света, защото е признание за художник, който претворява в картините си своето виждане за българското.
От 7 до 21 февруари 2012 г. в залите на ул.“Шипка“ № 6 в София ще има изложба с картините на всички нови членове на СБХ, където почитателите на Иван Василчин ще могат да видят част от тво...
Банатското българско село Бърдарски геран се слави с мелодичния си химн, който знае и пее всеки, обичащ това място, но изненадата за днешните му жители дойде от Държавен архив Враца. Весела Пелова, главен експерт в архива, издири запазения текст на създадения от свещеник Евгений Босилков и учителя Дано Андреев през 1937 г. „юбилеен химн“ по повод честването на 50-годишнината от основаването на селото.
Ето и текста му, но за жалост не са запазени ноти:
Юбил...
На 24 декември 2011 г. почина Петър Василчин - банатски българин от Иваново (Сърбия), който отдаде целия си живот за българската кауза. Въпреки трудностите, въпреки заплахите, въпреки гоненията, остана българин до края.
Погребението бе на 26 декември от 13 ч. в католическите гробища в Панчево. Покой на душата му!
..................................
Коварна болест сякаш за мигове покоси Петър Василчин - скъпия ни, незабравим Перо. Имах професионалната сполука да работя 16 годин... 

