Falmis ORG

Дружество на банатските българи в България

Издирва се рода Ловров

Е-мейл Печат

Отново молим за помощ цялата банатска общност.

Братята Александър и Гюро Лаврови от Асеново подготвят своята родова история за второто издание на книгата, но имат затруднения при възстановяването на данните от далечното минало.

Затова ме помолиха да дам гласност на техния разказ с молба да им помогнем да намерят роднини във Винга или по света, където има потомци на старата фамилия Ловрови, променена в тяхното семейство на Лавров по стечение на обстоятелства.

Ето и историята на асеновските Ловрови:

Родоначалник на асеновската фамилия Ловров е Никола Ловров. Във Винга е служител в железниците. С първите групи вингански преселници той пристига в поселището Дълбок геран-Плевенско заедно с младата си невеста Анастасия /Манушева /от Кренцуловите. През 1892г е от основателите на Асеново. В България се препитава със земеделие. В началото на 20 век си опитва късмета и на гурбет в Северна Америка. Има дъщеря Мария и син Гюра.

Гюра Николов Ловров е роден в Асеново и продължава бащината традиция в земеделието. Участва в Първата световна война. Още при първите сражения е тежко ранен в неравен бой и остава инвалид до края на живота си. Награден е с военния орден кръст "За храброст".

Гюро и Анна Ловрови - 1911 г.

Съпруга му е Анна Николова /Косилков/ от Асеново - снимката е от годежа им през 1911 г. Има син Антон и дъщери Мария и Ана. Умира само на 45 години  по причина и на военната инвалидност.

Гюро и Ана Ловрови - 1911 г

(Гюро Николов Ловров и неговата съпруга Анна Николова Ловров, родена Косилков - 1937 г.)

Антон Гюров Лавров е роден в Асеново. Завършва плевенската Първа мъжка гимназия. Служи в Окупационния корпус в Югославия и се демобилизира веднага след 09.09.1944г. Работи като учител, секретар-бирник и счетоводител и такъв остава до пенсионирането си. През 1952г със семейството си се преселва в Плевен в търсене на препитание. Съпруга му е Елисавета Петрова /Делин/ от Тонкиловите от Асеново, която в града става текстилна работничка. Има трима сина: Александър, Гюро и Никола, който умира при злополука съвсем млад.

При смяна на документите за самоличност на Антон променят фамилното име от ЛОВРОВ на ЛАВРОВ и така си остава за постоянно.

Александър Антонов Лавров е роден в Асеново. Придобива образование инженер по бронетанкова техника. Работи в завод от системата на военната промишленост. В момента е офицер от запаса и пенсионер. Съпруга му е Лидия Атанасова /Тодорова/ от Враца, архитектурен проектант и държавен служител. Има син Никола и дъщеря Мария.

Гюро Антонов Лавров е роден в Асеново. По образование е инженер по технология на машиностроенето. Служител е във фирма за отговорни заварки и монтажни дейности. Съпруга му е Ефросина Атанасова /Декова/ от Летница, инженер-металург в пенсия. Има дъщери Елисавета и Антония.

Никола Александров Лавров е роден във Враца. По образование е магистър по икономика, по професия е банков експерт. Съпруга му е Поля Богомилова /Маринова/ от Враца, магистър по публична администрация и държавен служител. Има синове Александър на 13 години и Денис на 6 години.

Мария Александрова Лаврова-Тодорова е родена във Враца. По образование е магистър по музикална педагогика и работи като артист-оркестрант във Врачанска филхармония. Омъжена е за Виктор Любомиров Тодоров от Плевен, завършил Софийската консерватория, артист-оркестрант в Русенската филхармония. Има син Явор на 10 години.

Елисавета Гюрова Лаврова е родена в Плевен. Магистър е по информатика и работи в мултинационална софтуерна компания.

Антония Гюрова Лаврова е родена в Плевен. Магистър е по информатика и работи в мултинационална софтуерна компания.

Чрез женитбите на синовете и дъщерите фамилията е свързана с банатските фамилии: Манушев-Кренцуловите, Косилков, Дупца, Чоканов, Вирузъп, Делин- Тонкиловите, Велчов, Манушев,Янчин-Мухляците и маджарската Садай.

За времето преди идването в България почти няма родови предания. Знае се, че майката на Никола Мария /баба Мия/ го е посетила в Асеново и тук е починала от скоротечно заболяване. Има косвени доказатества, че останалият във Винга баща е носил името Цонко. Възможно е с родителите да е останал и син, невръстен по време на преселението в България.
В Асеново се заселва и син Цонко Ловров, но не оставя потомство.

От други източници има кратки и откъслечни сведения.

В данъчен списък на с. Бешенов за 1758-1760г. са включени като глави на домакинства Георги Ловров и Франко Ловров.

В биографията на героя на Унгария и Италия от борбите за национална независимост полковник, доктор по право Стефан Дуньов е записано, че е роден през 1816г във Винга от майка Мария Ловров.
Подлистникът Nuvala na madzarstite balgare на вестник Magyar neplap бр. 31 от 1892г помества разказ за банатския българин Ловров.

Основател и пръв историк на с. Гостиля е Мартин Ловров. С негови потомци жена и нейния син Мартин, потомка пък на асеновските Ловров е подържала приятелски връзки и взаимно са си гостували, но не са знаели да имат роднинска връзка.

В интернет страниците открихме мъж на средна възраст от Монтанско на име Георги Кирков Ловров и младеж на име Кирил Ловров.

Имаме голямо желание да проследим, доколкото е възможно дългият път на нашите предци от родното им място  преди Чипровското въстание, скитането и живота по чуждите земи и съдбата на разклоненията на рода в България и зад граница и да установим контакти с тези, които имат желание. Надяваме се да ни помогне общността на банатските българи следяща в мрежата  своя "Фалмис".

Коментари  

 
0 #14 Александър Лавров 2010-06-04 16:15
Братмир, напълно се присъединявам към мнението Ви да се проследи съдбата на българските родове от Ловрин и бих добавил Конак от Воеводина, където има Ловровци и други селища в целия Банат и очаквах интерес и помощ от живеещите там българи, посетители на falmis.org. За сега не се получава. Не откликват. Финансови и други ограничения ме препятстват за проучвания на място. Само по литературни данни става трудно и непълно.
Цитиране
 
 
0 #13 Александър Лавров 2010-06-04 15:58
Братмир, интересът и познанията Ви по историята на банатчаните и не само, са ценни за нас. Чувствам единомислие, че родовата и земляческата памет, лесно разбираеми и близки всекиму, са важни източници на патриотизма в общонационалнот о му измерение. Бих обменил с Вас и повече мисли за чипровските саксонци.
Докато с брат ми Гюро търсихме следите на рода ни по многовековното ни фамилно име стигнахме до тях. Най-важните констатации и изводи изложих в споменатата вече, публикувана във falmis.org статия "Чипровските саксонци" и няма да ги повтарям тук. В подкрепа на побългаряването на някои "саксонци" има пример: В родното ми село има няколко немски и един маджарски род. Те с достойнство пазят фамилните си имена и прякори, но имат абсолютно българско самосъзнание. За славяните рудари от Босна и търговци от Дубровник интегрирането сред чипровчани е било дори по-лесно.
Цитиране
 
 
+1 #12 Братмир 2010-06-02 22:57
Г-н Лавров, силно съм впечатлен от желанието ви да познавате своя род, не само като щрих, а до девето коляно и кътни зъби. Споделям това желание и се надявам един ден всеки род да си има своя книга с фамилната история, и да не се чудят децата имат ли, нямат ли братовчеди
Цитиране
 
 
+1 #11 Братмир 2010-06-02 22:56
Доста обоснован отговор относно фамилното име, а името е доста интересно, ендемично за хърватите. Все пак си заслужава да проследим съдбата на Българските заселници в село Ловрин, какво ли се е случило с тях.

По темата с чипровските саксонци мога да кажа, че съм добре запознат. До въстанието през 1688 те са запазена компактна общонст и взимат участие във въстаническите действия. Саксонците са прогонени заедно с Българите и се установяват в Банат. Така че не можем да кажем, че са асимилирани. По същия начин и Българите в Банат не са се асимилирали сред унгарците и немците, които също са католици. Бих дал пример и с по-малки общности, които упорито отстояват целостта си - казаците в Източна България, в обкръжението на православни, или пък словаците в Плевенско, които са живели в Мъртвица, близо до местността Дълбок геран, където са били нашите банатчани. Може да си припомним и събитията в Бърдарски геран, които са даже пример за пълно обособяване на две общности.
Цитиране
 
 
0 #10 Александър Лавров 2010-06-01 16:26
Благодаря, "Братмир", за проявения интерес и идеята да търсим следите на рода ни в банатския град Ловрин. Българската именна традиция има примери за фамилии производни от имената на селища. При писането на родовата си история проследихме и тази възможност. В списъци от Бешенов, Винга и Ловрин от ХVІІІ век и от Асеново, не намерихме произхождащо от населено място. Банатските българи нямат такава традиция. Фамилното ни име произхожда от св. Ловро, известен така в Босна и Хърватска и е донесено в Чипровско от францисканци през ХІV век или от епископ Петър Солинат. Считаме, че няма по-силен въпитаващ в патриотизъм пример от подвизите и саможертвата на дедите. Това цели и статията "Чипровските "саксонци" от този сайт. Съпругата Ви може би да има далечни предци от тази крепост на българщината, претопила и направила български патриоти не един чуждестранен род. Утре на 2 юни са тържествата за почит към героите на България. Вечна им памят!!! Александър Лавров
Цитиране
 
 
+1 #9 Братмир 2010-05-30 18:56
Здравейте от мен! Аз нямам нищо общо с Банат, може би жена ми по чипровска линия има далечни роднини банатчани. Питането на г-н Ловров ме заинтригува. Искам само да кажа, че не важно дали имаш предци велики хора, а Българи. Мисля, че това по-голям повод за гордост.

Възможно ли е фамилията Ловров да означава име на родове, преселили се от бившето Българско село в Банат Ловрин в други банатски села. Така се получават много родове, които имат много далечна връзка или пак дори нямат никаква. Затова е обясним фактът, че Ловрови от Асеново и Гостиля нямат родова връзка.
Цитиране
 
 
+2 #8 Петър Гърголов 2010-04-06 19:13
Г-н Лавров,
В прочетеното до тук за вашето издирване не видях да се цитира фамилията Ловрови от Бърдарски геран.
Почти срещу нашата къща живееха Ловровите.Спомням си много добре Филип Ловров и майка му Мария - баща му не го помня -беше починал.Дядо му - дядо Ловри ...така му викаха си го спомням смътно.Филип почина в началото на 60-те години на около 30 годишна възраст.Майка му работеше в болницата в Бяла Слатина като санитарка.
За съжаление други подробности не мога да Ви д
Цитиране
 
 
+1 #7 Светлана Караджова 2010-03-27 13:15
Уважаеми г-н Кирил Ловров,

Кой мислите, че трябва да Ви пише писмо в нета, за да Ви открие?
Нали целта на Александър Лавров е именно чрез този сайт повече хора да видят какво търси и да се обадят, ако знаят нещо по въпроса.
Все едно мейла Ви е широкодостъпен и световноизвесте н, та се чудите как така сме Ви пропуснали...
Цитиране
 
 
+1 #6 KIRIL GERGIEV LOVROV 2010-03-26 20:43
za6to ako niakoi se interesuva ot familiata LOVROV , ne sam polu4il i edno pismo v neta,6te se radvam ako sam naslednik na niakoi velik balgarin ili 4ujdenec
Цитиране
 
 
+1 #5 KIRIL GERGIEV LOVROV 2010-03-26 20:41
mojebi e slu4ainost no na baba mi dve sestri sa jeneni v bardarski geran
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Последни Коментари

RSS

Анкети:

Бихте ли участвали във второто издание на "Родовата памет на банатските българи"?







Резултати

Последни Новини

02 Септември 2010
Видео от концерт спектакъла Хайдат, брайкя, да се пребереми. Кратко представяне на концерт-спектакъла "Хайдат, брайкя, да се пребереми". Целият концерт ще можете скоро да си закупите на диск. Програмата на турнето на читалище Съединение-1923 можете да видите тук More detail
31 Август 2010
Покана за среща във Враца Дружеството на банатските българи в България и общността на католиците във Враца организират среща на 26.09.2010 г. от 15:00 часа в Дома на техниката във Враца. За повече информация – тел. 0887398030 и 092/ 642106 – Маринела Ангелова. More detail
17 Август 2010
Обновеният храм – нова надежда за Гостиля Обновеният храм – нова надежда за Гостиля На 15 август, Успение на Дева Мария, за жителите на Гостиля бе ден, в който тържествено влезнаха в обновения храм "Пресвято Сърце Исусово". Благодарение на Борислав Лоринков, щедър спомоществувател на Католическата Църква в България, отчаяно нуждаещата се енория в Гостиля получи невероятен подарък. През 2010 г. се навършват 120 години от основаването на село Гостиля. В тази връзка честванията продължават през цялата година. Започнали на 17 юли с представянето на спе... More detail
30 Юли 2010
Банатските българи по сцените на България Банатските българи по сцените на България „Хайдат, брайкя, да се пребереми” е Концерт-спектакъл на Народно читалище „Съединение-1923” – с.Бърдарски геран Реализиран чрез проект, финансиран по програма „Живо наследство” на Фондация  „Работилница за граждански инициативи”. Ако искате да гледате на живо спектакъла на Народно читалище „Съединение-1923” – с.Бърдарски геран, ще имате тази възможност, посещавайки някоя от предстоящите изяви на състава.   More detail
26 Юли 2010
Танцът - обич и призвание Танцът - обич и призвание Маргарита Тошкова е хореографът, който успешно работи от години с танцовия състав при читалище „Съединение-1923” – с.Бърдарски геран. През юли тя отново бе в столицата на банатските българи в България във връзка с подготовката на концерта-спектакъл „Хайдат, брайкя, да се пребереми”. Спектакълът е реализиран чрез проект, финансиран по програма „Живо наследство” на Фондация „Работилница за граждански инициативи”. Програма "Живо наследство" се осъществява с... More detail
13 Юли 2010
Първият българин кармелит е с банатски корени Първият българин кармелит е с банатски корени На 5 юни 2010 г. в катедралния храм "Св. Йосиф" в София бях ръкоположен за свещеник от Негово Високопреосвещенство Софийско-пловдивския Епископ по време на Св. Евхаристия, когато съслужиха и Техни Високипреосвещенства архиепископ д-р Януш Болонек, апостолически нунций и екзарх Христо Пройков, глава на католиците от източен обряд в България. Но за да стигна до този преломен момент в живота ми, трябваше да извървя дълъг и нелек път. More detail
05 Юли 2010
От Австралия – с мисъл за банатските българи На 2 юни в банковата сметка на Дружеството на банатските българи в България постъпи сумата от 1 515,15 лв. Изненадата бе предшествана от имейл, който озари деня ни с невероятната новина – Яни Калапиш ни е превел 1 000 долара за второто издание на книгата! Яни е от Стар Бешенов, но от доста години живее в Австралия. Миналия път, когато изпрати дарение, беше толкова тайнствен, че дори не писа къде е. От банката, превела парите, реших, че живее в Ню Йорк, затова в първото изда... More detail
02 Юли 2010
Банатско присъствие на Годишната среща на ФРГИ Банатско присъствие на Годишната среща на ФРГИ Годишната среща на организациите, участвали в програмите на Фондация „Работилница за граждански инициативи” се състоя в гранд хотел „София” на 1 юли. Сред многобройните организации бяха и Мария Иванова от Народно читалище „Петър Парчевич” - Асеново с проекта си за празничната банатска трапеза и Светлана Караджова с проекта „Хайдат, брайкя, да се пребереми” от името на Народно читалище „Съединение-1923” с.Бърдарски геран. More detail

You are here: Новини По Света Издирва се рода Ловров