Falmis ORG

Дружество на банатските българи в България

ДОБРЕ ДОШЛИ във Falmis.ORG

Приветстваме Ви в обновения сайт на Дружеството на банатските българи в България. Тук ще можете да намерите информация за общността ни в България и по света; за събития, случващи се с банатските българи в различните населени места, където те живеят; за всичко, което може да ви интересува по темата...

Надяваме се на активно участие на всички банатски българи, не само от територията на България, но и от цял свят, защото всички сме едно цяло, независимо къде живеем в момента...

Регистрирайте се в нашия сайт, за да се опознаем, да създадем една виртуална общност, тъй като вече в реалния свят все по-малко общуваме и много губим от това, вечно заети със собствените си проблеми и забили глави в пясъка, страхувайки се да не би да трябва да дадем нещо за другите. Не винаги даването се свързва с пари, обикновено по-често се измерва с време, знания, умения, жертва...

Заповядайте в Бърдарски геран

Село Бърдарски геран е “столицата на банатските българи в България”. Намира се в Северозападна България, в община Бяла Слатина, само на около 30 километра от Дунава. Селото е малко, но доста известно.До Бърдарски геран води само един път, свършващ там. Не можеш да сбъркаш и, тръгнал за другаде, да попаднеш там случайно, но всеки, който е стигнал до него, запазва дълбоко в сърцето си срещата с невероятния свят на тази малка общност.

Ако искате да посетите виртуално Бърдарски геран, посетете сайта му и ще се докоснете до красотата, уникалността, специфичната култура, традициите и фолклора, които характеризират общността на банатските българи.

Най-характерната особеност на банатските българи е техният език. Той е най-старият запазен български диалект, развивал се в продължение на много години извън пределите на родината, обогатен със заемки от немски, унгарски, влашки, сръбски, турски и др.

Посетете и Читалище Съединение 1923

Читалище „Съединение-1923” е основано през 1923 г. Пазител е на банатската българска култура в "столицата на банатските българи" село Бърдарски геран. С нестихващ ентусиазъм през годините самодейците съхраняват, развиват и представят специфичния и уникален банатски български фолклор. Поддържат връзките с българите в Румънски и Сръбски Банат. Желани и канени са на всички национални фестивали, за да внесат колорит и да запознаят зрителите с един друг свят – светът на банатските българи

Още ...

1

2

3

Петък, 03 Февруари 2012 15:31 Светлана Караджова

Банатски българин в Съюза на българските художници

На 2 февруари 2012 г. Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов (Румъния), стана член на Съюза на българските художници. Тази новина дойде да зарадва банатските българи по света, защото е признание за художник, който претворява в картините си своето виждане за българското.

От 7 до 21 февруари 2012 г. в залите на ул.“Шипка“ № 6 в София ще има изложба с картините на всички нови членове на СБХ, където почитателите на Иван Василчин ще могат да видят част от творбите му. През май художникът ще има голяма изложба в Бърдарски геран, в чест на 125-годишнината от основаването на селото.

продължава> Коментирай чрез falmis.org

Последно променен на Събота, 04 Февруари 2012 09:47

Четвъртък, 02 Февруари 2012 15:48 Светлана Караджова

Бърдарски геран издирва музиката на първия си химн

Банатското българско село Бърдарски геран се слави с мелодичния си химн, който знае и пее всеки, обичащ това място, но изненадата за днешните му жители дойде от Държавен архив Враца. Весела Пелова, главен експерт в архива, издири запазения текст на създадения от свещеник Евгений Босилков и учителя Дано Андреев през 1937 г. „юбилеен химн“ по повод честването на 50-годишнината от основаването на селото.

Ето и текста му, но за жалост не са запазени ноти:

Юбилеен химн на с.Бърдарски геран – 1937 г.

Текст – Дано Андреев
Музика – отец Евгений Босилков

Тиранин зъл, кръвожаден в черни дни
със стръв прокуди ни от бащини хижи,
далеч от теб, без с поглед да те зърнем
подслон намерихме в чужди земи.

продължава> Коментирай чрез falmis.org

Последно променен на Четвъртък, 02 Февруари 2012 16:02

Сряда, 01 Февруари 2012 09:42 Светлана Караджова

Как са чествали 50-годишнината на Бърдарски геран през 1937 г.

Благодарение на историка Благовест Нягулов и книгата му „Банатските българи“ (С. 1999) имаме възможност да прочетем как любимото ни село е посрещнало 50-годишния си юбилей:

„На 5 и 6 юни 1937 г. се провежда тържествено честване на 50-годишнината от основаването на с.Бърдарски геран, което е организирано от комитет, начело с тамошния католически свещеник Евгений Босилков и кмета на селото Александър Карданов. Честването придобива широк отзвук. По желание на местното население са поканени царя, министри и други официални лица. Гости на „народното тържество“ са апостолическият делегат в България монсеньор Джузепе Мацоли и софийско-пловдивският католически владика монсеньор Викенти Пеев, врачанският областен директор Пращилов и началникът на Видинския гарнизон подполковник Бейков, представител на просветното министерство и др. Поздравителни телеграми се получават от цар Борис III (вероятно по този повод се разпространява слухът, че царят е присъствал на честването), министъра на железниците, пощите и телеграфите Михаил Йовов и други официални лица. На честването присъстват представители на другите общности на банатските българи, сред които е и д-р Витез Бансаги (Георги Велчов), депутат в парламента на Унгария.

продължава> Коментирай чрез falmis.org

Последно променен на Сряда, 01 Февруари 2012 09:58

Понеделник, 23 Януари 2012 14:24 Весела Пелова

От архивите - из бележки на Д-р Евгени Босилков

ИЗ „БЕЛЕЖКИ ЗА ДУХОВНА БЕСЕДА НА Д-Р БОСИЛКОВ ПО ПОВОД ТРУДНОСТИТЕ, СЪЗДАДЕНИ ЗА ИЗПОВЯДВАНЕ НА ВЯРАТА И ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА РЕЛИГИОЗНОСТТА ВСРЕД КАТОЛИЦИТЕ СЛЕД НАСТЪПИЛИТЕ ПРОМЕНИ ЗА КАТОЛИЧЕСКАТА РЕЛИГИЯ В СТРАНАТА“

ДА – ВРАЦА ; ф. 69к, оп.1, а.е. 80, л. 63-67. ОРИГИНАЛ. РЪКОПИС.

Ръкописът е на немски език; не е датиран и не е подписан, но доказано принадлежи на перото на монс. Босилков и по съдържание сравнително сигурно може да се отнесе към периода 1949-52 г., когато се увеличават пречките, създадени пред католическата царква след приемането на Закона за вероиздповеданията.

Състоянието на религиозността сред нашите кръгове в момента е един факт, относно който не бива да изпадаме в заблуждение – външно или вътрешно. Който познава с точност условията би могъл понякога да се стресне от бездната, която се открива пред погледа му.

продължава> Коментирай чрез falmis.org

Последно променен на Понеделник, 23 Януари 2012 14:28